-
-
„Ние сме като италианският клуб „Наполи“ – избиха ни президентите!“. Това споделя през сълзи пред медиите на 16 май 2007 г. Емил Наков, изпълнителен директор на ФК „Локомотив“-Пловдив. Наков говори след опелото на бизнесмена Александър Тасев в черквата „Св. Неделя“. Два дни преди това Тасев, който е президент на пловдивското Локо, е намерен застрелян в мерцедеса си в кв. Бояна.
„Локомотив“-Пловдив е единственият футболен клуб в най-новата ни история с трима убити собственици и то в периода 2005-2007 г.
Първи „повлича крак“ пловдивчанинът Николай Попов-Мартеницата, който е пребит жестоко и разстрелян пред дома си на символичната дата- 1 март 2005 г. Той умира 20 минути по-късно в „Пирогов“ без да дойде в съзнание. Пред болницата остава да стои надупченият му от куршуми „Мерцедес“, целият в кръв.
Около 21,20 ч Попов пристига пред дома си на столичната ул. „Коста Илиев“ 11 в Овча купел. Паркира лъскавия си „Мерцедес S-500“ пред кооперацията. След което звъни на мобилния телефон на братовчед на съпругата си да му отвори вратата на гаража. Това били и последните му думи.
Килърът го чакал в тъмното до кооперацията. Напада Мартеницата, когато излиза от колата. При аутопсията по-късно ще се окаже, че той първоначално е бит жестоко в главата с тъп предмет, вероятно дръжка на пистолет, след което са простреляни капачките на коленете му.
Заради тази жестокост криминалистите смятат, че преди да бъде екзекутиран, Попов е бил притискан да даде някаква информация.
След побоя бизнесменът е убит с три изстрела в главата. Тялото му се свлича край мерцедеса и оставя кървави дири по стъклата. Автомобилът е надупчен на две места от куршуми. Убиецът изчезва в тъмнината. Тялото на Попов е открито от братовчеда. При повторния оглед на 2 март криминалистите откриват 3 гилзи от пистолет, вероятно „Макаров“ – две до колата и една пред кооперацията. Оръжието не е намерено.
На поста президент на „пловдивското Юве“ Мартеницата остава две години от 1994 до 1996 г, като ръководи половин година отбора от ареста, където е прибран по обвинение за търговия с крадени коли.
На 25 август 2005 г в Слънчев бряг с пушка за биатлон е застрелян друг собственик на Локо-Пловдив Георги Илиев, за което ви разказахме в първата част от поредицата Неразкритите убийства на прехода.
На 14 май 2007 г следващият бос на пловдивското Юве Александър Тасев е открит от пенсионер застрелян в главата в собствената си кола. И трите убийства не са разкрити. Въпреки, че през 2011 г МВР реши да възобнови разследванията по тях, до момента няма заловени убийци нито на Попов, нито на Тасев, нито на Илиев.
Първоначално полицията работи по няколко версии за разстрела на ул. „Коста Илиев“. Първата е дългове. Втората е, че Попов е дал голям заем на известен подземен бос. Третата е наркотрафик и контрабанда през границата. И по трите версии обаче полицията стига до задънена улица.
Според криминалисти обаче най-вероятно Мартеницата е ликвидиран заради връзките си с бившата силова групировка „Клуб 777“, известна като седмиците.
Двамата негови съдружници във фирмата „Мултиспорт“, която издържа „Локомотив“-Пловдив Петър Петров-Патерицата и Георги Калапатиров-Жоро Италианеца, са убити. Италианеца разстрелян на 6 април 1995 г. през нощта. Покосен е с един куршум в сърцето. Тялото му е намерено на Гребната база в Пловдив, но се смята, че е убит на друго място.
Убийството на Калапатиров остава неразкрито.
Три години по-късно е екзекутиран и Петър Петров-Патерицата. Той е състезател по борба, два пъти европейски вицешампион за младежи, носител е и на сребърни отличия в балканския шампионат. През 1992 г. катастрофира тежко и половин година ходи с патерици. Оттам идва и прякорът му.
Патерицата е разстрелян от упор с „Калашников“ пред дома си в пловдивския квартал Кючук Париж на 24 март 1998 г. И неговият убиец е неизвестен, както и на третият съдружник Николай Попов-Мартеницата.
Дъх на газ е основната версия за разстрела на бизнесмена от Кюстендил Александър Тасев-Остапа. Когато възрастен мъж открива случайно тялото му в неговия „Мерцедес“ на ул. „Севастократор Калоян“ в Бояна всички са шокирани. Тасев е с отлични контакти с НДСВ и върховете на властта, а като президент на „Локо“-Пловдив успява да докара на мач не кой да е, а самият Симеон Сакскобурготски. Тасев бил спонсор на няколко политически партии и сам участвал в политиката. Винаги работил активно по врема на избори в Кюстендил. Спонсорирал е и СДС, и БСП, а преди смъртта си завил към НДСВ.
Твърди се, че първият милион на бизнесмена е от череши. Започнал в зората на демокрацията като прекупвач на плодове, после открива метанстанции, става собственик на търговски комплекси в Кюстендил. По време на масовата приватизация чрез фонда „Гарант инвест“ придобива винпрома в Кюстендил и местния обувен завод „Ильо Войвода“. После купува завода „Фурнир“ в София, придобива бензиностанции в страната.
В бизнеса с метан е съдружник с волейболната легенда Любо Ганев.
На 14 май 2007 г Тасев е убит в колата си от професионални стрелци, които го улучват два пъти в главата през стъклото на колата. Той е намерен мъртъв пред дома на депутатката от НДСВ Юлияна Дончева, с която е семеен приятел. Килърите го издебват докато чете спортен вестник и го ликвидират с пистолети със заглушител.
МВР търси се връзка между разстрела на Тасев и убийството на кмета на Елин Пелин Янко Янков, станало през януари същата година.
Два месеца след гибелта на Янков общинският съвет в Елин Пелин приема на 2 март Тасев за съдружник в местното „Газоенергийно дружество“. Бизнесменът става собственик на 34% от капитала на фирмата, която трябва да снабди със синьо гориво града.
По-късно се изяснява, че това е станало незаконно, без търг и конкурс. Разследването на тази следа обаче стига до задънена улица. Втората версия е свързана отново с газовия бизнес на покойния, но не в Елин Пелин, а в Сливен.
На 12 декември 2006 г. Александър Тасев получава лично от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) две 35-годишни лицензии за разпределение и за обществена доставка на газ в Сливен. Това е максималният срок за една лицензия.
Фирмата на кюстендилския бизнесмен „Промишлено газоснабдяване“ ООД с капитал едва 5000 лв. печели срещу гиганта „Овергаз“.
Според запознати с делата на покойния схемата му за влизането в Сливен става чрез оранжерии за домати в района, които имат сериозни дългове към „Булгаргаз“.
Според криминалисти навлизането на Тасев в бизнеса е ядосало много хора от силова групировка. Именно там трябвало да се търси поръчителят на убийството на Остапа. След смъртта му в този бизнес се наместват подставени хора на бивш борец. Предполага се, че именно той е изпратил професионалните килъри да ликвидират Тасев.
За мирис на газ в разстрела на Тасев намеква в интервю и неговият съдружник в станциите за зареждане на метан – волейболната легенда Любо Ганев.
След убийството на Остапа в СДВР са викани на разпит всички негови приятели и бизнеспартньори. Някои от тях са проверявани и на детектор на лъжата.
Полицията обаче не успяла да научи нищо от тях.
Така или иначе българският вариант на „Наполи“ се прости с трима президенти за две години, но техните екзекуции останаха в графата неразкрити.
Стефан Ташев, Nbox
