-
-
Днес голяма част от света е обзета от манията по намаления, наречена „черен петък“. Мнозина се опитват да си купят желани стоки на по-ниска цена, с цел да направят някакъв сериозен пазарен удар.
В тази връзка „Би Би Си“ извади едни от най-успешните футболни сделки в света. Пазарът във футбола е оформен от два трансферни прозореца, когато цените на играчите обикновено предимно скачат и няма никакви намаления. Затова е изключително трудно да се направи сделка за добър футболист срещу малка сума.
В днешно време трудно се срещат случаи, когато клуб привлича играч за малка сума или без пари и той се оказва истинско откритие. В повечето време ставаме свидетели на скъпоструващи провали.
Ерик Кантона – от Лийдс в Манчестър Юнайтед за 1,2 милиона паунда (ноември 1992 г.)
* Тази сделка продължава да е обгърната в различни митове и легенди. Харизматичният французин помогна на Лийдс да победи Манчестър Юнайтед в битката за шампионската титла през 1992 година. Йоркширският клуб обаче прави грешка да започне преговори с „червените дяволи“ за привличането на защитника Денис Ъруин. Лийдс не само завършва разговорите, без да вземе Ъруин, но се оказва и без Кантона. Сър Алекс Фъргюсън успява да склони конкурентите си в първенството да продадат французина за 1,2 милиона паунда. На „Олд Трафорд“ Кантона се превръща в първата голяма суперзвезда на Висшата лига. На половина гений, на половина лошо момче, французинът помага на „червените дяволи“ да спечелят четири шампионски титли и два пъти ФА Къп за период от пет години. Затова не е чудно, че Кантона все още е наричан Краля от феновете на Юнайтед.
Рияд Марез – от Льо Авър в Лестър за 400 000 паунда (януари 2014 г.)
* Скаутите на „лисиците“ пътуват до Льо Авър, за да гледат нападателя Раян Мендес, но мисията им приключва с уреждането на трансфер на кльощавия Рияд Марез. В продължение на 18 месеца той изиграва решителна роля за Лестър при промоцията във Висшата лига и след това при спечелването на шампионската титла. През сезон 2015/16 алжирецът беше обявен за играч на сезона във Висшата лига.
Оле Гунар Солскяер – от Молде в Манчестър Юнайтед за 1,5 милиона паунда (юли 1996 г.)
* През лятото на 1996 година Манчестър Юнайтед търси нападател. Клубът прави опит да вземе Алан Шиърър, но той предпочита да облече екипа на любимия си Нюкасъл, който го купува за 15 милиона паунда от Блекбърн. Така „червените дяволи“ се спират на 23-годишен футболист с детско излъчване, за когото почти никой извън Норвегия не е чувал. Очакванията са Солскяер да бъде резерва, но реализаторските му умения бързо го превръщат в жокер за Сър Алекс. В един мач срещу Нотингам вкарва четири гола, след като влиза като резерва. Убиеца с бебешкото лице, каквото прозвище си спечели норвежецът, отхвърли редица оферти от отбори, където щеше да има значително по-главна роля, за да остане на „Олд Трафорд“ и да печели трофеи. За 11 сезона в Манчестър Юнайтед той вкара над 100 гола, спечели шест шампионски титли, две пъти ФА Къп и вкара победния гол във финала на Шампионската лига през 1999 година срещу Байерн – влизайки като резерва!
Раул – от Атлетико (Мадрид) в Реал (Мадрид) без пари (1992 г.)
* През 1992 година президентът на Атлетико (Мадрид) Хесус Хил решава да закрие детско-юношеската клубна академия, за да спести пари. Той обаче не включва в сметката си 15-годишния Раул Гонсалес Бланко. Момчето преминава в градския съперник Реал (Мадрид) и две години по-късно дебютира за първия отбор. Раул ще се превърне в една от клубните легенди на „белия балет“. В сметката си има 323 гола и спечели на Кралския клуб шест шампионски титли и три пъти Шампионската лига.
Патрик Вийера – от Милан в Арсенал за 3,5 милиона паунда (септември 1996 г.)
* Арсенал спаси французина от резервната скамейка на Милан само броени седмици преди начело на „артилеристите“ да застане Арсен Венгер. Двамата заедно поставиха началото на френската революция на „Хайбъри“. Качествата и мощта на Виейра в средата на терена дадоха на Арсенал стабилност и помогнаха в битките с Манчестър Юнайтед за върха на Висшата лига в края на ХХ и началото на XXI век. Французинът спечели три шампионски титли на Висшата лига, четири пъти триумфира във ФА Къп, а носи и капитанската лента на непобедимия тим на Арсенал при спечелването на първото място през сезон 2003/04.
Андреа Пирло – от Милан в Ювентус без пари (юли 2011 г.)
* След близо 10 години в услуга на „росонерите“, през които печели две титли в Серия „А“ и два пъти триумфира в Шампионската лига, управата на Милан решава, че 32-годишният Пирло вече не е нужен на отбора. Треньорът на Ювентус Антонио Конте прибира крилото в Торино. С халфа в състава си „бианконерите“ печелят шампионските титли в следващите четири сезона. Вратарят на Ювентус Джанлуиджи Буфон често разказва: „Когато Андреа ми каза, че идва при нас, първата ми мисъл беше: „Има Господ“. Привличането на играч с неговите качества и ниво, да не говорим, че беше без пари, това е трансферът на века.“
Петер Шмайхел – от Брьондби в Манчестър Юнайтед за 500 000 паунда (септември 1991 г.)
* Сър Алекс Фъргюсън описва привличането на датския вратар като „сделката на века“. За осем сезона в Манчестър Юнайтед Шмайхел спечели пет шампионски титли, три пъти ФА Къп, един път Купата на Лигата и Шампионската лига. С присъствието си между гредите датчанинът си спечели страховита репутация сред съперниците и със сигурност е един от най-добрите вратари в историята. След неговото напускане на Сър Алекс бяха нужни шест години, за да му намери достоен заместник. Вратарското ДНК на Шмайхел се оказа доста силно, тъй като неговият син Каспер стана шампион на Висшата лига с Лестър през 2016 година.
Превод от английски на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ
