-
-
Заключението от последните дни е, че общото между настоящото ръководство на БФС и бъдещия кандидат за шеф на футболната ни централа Любо Пенев, е че и двете страни до този момент не застъпиха най-важната тема – как ще подобряват и развиват българския футбол занапред. По начин, по който България да не е енигма на футболната карта и в обозримо бъдеще ще има възможност да се изяви поне за малко пред големия свят. Да видят хората, че сме сред най-добрите еди колко си селекции, заслужили да бъдат част от голям форум. Така де, средностатистическият роден футболен запалянко до голяма степен е разбирач и хейтър до мозъка на костите си, но бъдете убедени, че му липсва ритуалът с химна, салатата пред телевизора и онова чувство „боят настана“ патриотизъм.
И така, в последните дни Любослав Пенев и Йордан Лечков бяха тези, които застанаха под светлината на прожекторите. Венци Стефанов също, но него не го броим, защото той отдавна е на „ти“ с камерите и микрофоните. Няма футболен въпрос, който да не е от компетенцията на президента на Славия. Той е еквивалента на Тити Папазов – от сутрин до вечер може да го слушате, пък ако сте пропуснали, идва следващия ден.
Погледите най-вече бяха насочени към разговора с Ел Голеадор в предаването „120 минути“ по БТВ. Уви, оказа се, че шумотевицата е била напразна. Нищо общо с онова интервю преди 3 години, което държа отзвук месеци наред и удари по редица футболни капацитети (б.а. – вие решете дали да слагате кавички или не). И ако тогава, както в Древен Рим, масовият българин получи полагащите му се хляб и зрелище плюс дежурното „евала“, то сега разговорът си мина тихичко и кротичко. Без излишни фанфари и вълнения, съвсем в реда на нещата. Просто защото Любо Пенев говори много, но не каза нищо. Не знаем кои са му съветниците и екипът му, но без да сме груби, бихме казали, че с такива съветници и такова медийно представяне, Боби Михайлов вече може да отваря предсрочно шампанското. Защото в неделния следобед се наслушахме на популизъм, наподобяващ стила на една многогодишна партия, която обича да флиртува с българския пенсионер… Слабичко, Любо. Особено думите за нуждата от коренна промяна в управлението на футбола. Ние понеже сме слепи и не го знаем. Да, но и ние пушим цигари „Кент“ и ядем бонбонки „Тик-Так“, както гласи репликата от „Оркестър без име“. Питането обаче, е как ще се осъществи тази промяна? По какъв начин, с какви хора и т.н.
Толкова за Пенев, стигаме до вечно правдивия Йордан Лечков, който случайно или не, преценете сами, в рамките на няколко часа даде две магистрални със сходни опорни точки интервюта, чупейки термометъра на наглостта. Оставяме настрана вулгарният и краен език на моменти… Спираме се на черешката върху тортата от думите на Лечков, според който това управление на БФС няма алтернатива и с други думи казано е върхът на сладоледа. Е, това ако не е признак на висока степен нахалство, егоцентризъм и безсрамна лъжа, здраве му кажи. Доста императивно, не мислите ли? Страхотният някога футболист явно дотам се е самозабравил, отчитайки само ЕДИН МИНУС в дългогодишното управление на БФС, свързан с некласирането на националния отбор на голямо първенство. Е, малко ли е, извинявайте много?! Та, нали в крайна сметка основната идея на футбола, както и във всеки спорт, е крайният резултат. Факт е, че при Четвъртите такъв липсва. И хайде нека се спре със спекулирането за прословутата база в Бояна, която сама по себе си е нещо много хубаво, но от казаното от Лечков останахме с впечатлението, че масрафът е платен от самия него, а не с 9-те милиона евро по програма на УЕФА. И още нещо – за такъв голям период от време постоянно да ни се набутва една база, е някак несериозно и обидно за хората, които се занимават, интересуват и пишат за футбол, т.е. – най-важното. При нас феновете, добрият футбол и резултатите отсъстват. На фона на тези факти, господата Пенев и Лечков тръгнали като малките деца да ни убеждават кой е по-по-най…
ТОПСПОРТ
