-
-
Левски изпраща противоречива есен. „Сините“ заемат трето място във временното класиране на Първа лига, като изостават на 9 точки от лидера Лудогорец и с 8 от втория ЦСКА.
Столичани преустановиха участието си в Лига Европа още в летния период от годината, като отпаднаха от хърватския Хайдук (Сплит) във втория предварителен кръг. Тогава начело на отбора бе Николай Митов, който няколко седмици по-късно бе заменен от Делио Роси. Той успя да класира отбора за полуфиналите за Купата на България, където предстоят два мача срещу ЦСКА.
В течения на полусезона италианският специалист търпеше критики от легенди и фенове за дефанзивния стил на игра, който практикуваше Левски. „Сините“ успяха да запишат едва една победа над отбор от Топ 6 – 1:0 срещу Верея на „Герена“. На своя стадион столичани загубиха едва две точки – 0:0 срещу Лудогорец. Проблемите, които отборът има далеч от своя дом обаче продължават. Тимът продължава да криволичи в представянето си като гост, което се отрази и в точковия актив. Именно поради тези колебания 26-кратните шампиони, до голяма степен, загубиха шансове да се борят за титлата още преди Нова година.
В течение на сезона имаше играчи, които държаха солидно ниво във всички срещи, но голяма част от футболистите не оправдаха очакванията към тях, а някои напълно разочароваха.
Ето как ТОПСПОРТ видя представянето на играчите на Левски през есенния полусезон:
Вратари:
Божидар Митрев. Капитанът на Левски запази вратата си суха в цели 16 двубоя от началото на сезона. В повечето мачове Митрев се представяше солидно, като даваше нужното спокойствие на отбраната пред себе си. Стражът най-накрая получи шансът, който заслужаваше на „Герена“ и доказа, че връщането му в отбора бе правилно. Божката допусна грешки само в два ключови мачове за „сините“. Изкара си червен картон за неразчетено излизане в срещата с Лудогорец (0:0) и позволи на Тиаго Родригес от ЦСКА да му вкара гол от сериозна дистанция при равенството 2:2 срещу ЦСКА.
Александър Любенов. Вратарят бе върнат в Левски през лятото от тогавашния треньор Николай Митов за резерва на Митрев. Юношата на „сините“ изигра едва два мача през есента, като доказа, че няма нужната класа, за да играе в сериозен отбор. Стражът влезе като резерва в дербито срещу Лудогорец, а в течение на мача не му се наложи да прави решителни спасявания. Загубата в следващия кръг от Ботев (Пловдив) на Коматево тежи изцяло на съвестта на бившия младежки национал. Любенов допусна левашки гол след слаб удар на Тодор Неделев, което тотално обърка плановете на столичани за мача и доведе до поражение с 1:2.
Защитници:
Милош Цветкович. Сърбинът започна катастрофално кариерата си в Левски. В първите няколко мача бе с основна вина за опасностите пред вратата на „сините“. Десният защитник често се увличаше в атака и не покриваше зоната си. Постепенно Цветкович подобри играта си, за да бъде един от най-добрите играчи на тима към момента. За това повлия и назначаването на Делио Роси. Освен това бранителят притежава отлично центриране и включванията му в предни позиции често вещаят проблеми за противниковите отбрани. Неслучайно Левски не търси нови играчи единствено на неговата позиция. Безспорно Цветкович се превърна в един от най-добрите трансфери на Левски през лятото.
Давид Яблонски. Централният защитник предизвика фурор с представянето си през есента. Той заформи отлично партньорство с Холмар Ейолфсон в центъра на защитата. Чехът е стабилен, мощен физически и играе отлично с глава. Представянето му в отбрана бе почти безупречно, а за това говори и фактът, че „сините“ са отборът с най-малко допуснати попадения в Първа лига – едва 9. Давид реализира цели седем гола в първенството, като се превърна в основно оръжие на столичани при статичните положения.
Холмар Ейолфсон. Исландецът пасна като дялан камът в защитата на Левски. Набързо сформира отличен тандем с Давид Яблонски. Снажният бранител носи основна вина за едва деветте гола, които Левски допусна в Първа лига. Холмар без затруднения успя да се справи с голяма част от нападателите в първенството, като обезличи напълно голмайсторът в елита Фернандо Каранга в дербито с ЦСКА. Централният защитник попада в графа „сполучливи трансфери“ за „сините“.
g
Иван Горанов. Юношата на Левски бе слабото звено в отбраната на Левски през есента. Левият защитник бе крайно колеблив в изявите си в дефанзивен план, като голяма част от опасностите пред Митрев идваха след негови неубедителни изяви. Определено мястото на Горанов не е в титулярния състав на Левски. Бранителят е с основна вина за изравнителния гол на ЦСКА в дербито между двата отбора.
Димитър Пиргов. Бранителят загуби титулярното си място след привличането на Холмар Ейолфсон. В мачовете, в които бе на терена се представи стабилно и не допусна сериозни грешки. Бъдещето му на „Герена“ е неясно, като е много вероятно да си тръгне още през януари.
Мики Орачев. Представянето на юношата на „сините“ бе катастрофално! Орачев играеше, когато Иван Горанов бе наказан или контузен. За пореден път доказа, че няма място на „Герена“ и връщането му от Локомотив (София) бе голяма грешка. Не помогна на Левски нито в дефанзивен, нито в офанзивен план. Очаква се да напусне клуба през зимата.
Ивайло Найденов. Младокът по презумпция е халф, но от началото на сезона е използван основно като алтернатива на Милош Цветкович отдясно на отбраната. Личи си, че там не е неговата позиция. Бе в игра в 5 мача в Първа лига. Допусна сериозна грешка при втория гол на Лудогорец при поражението с 0:2 на „сините“ в Разград.
Халфове
Жорди Гомес. На испанецът се възлагаха големи надежди, които до този момент не оправда. 32-годишният футболист дойде като заместник на Мехди Бурабия, но до момента е далеч от бляскавото представяне на мароканеца. Той бе твърд титуляр и при Николай Митов, и при Делио Роси, но с нищо не показа, че го заслужава. Жорди бе призван да организира играта на „сините“ и с оглед представянето му, не са изненада и резултатите на отбора. В голяма част от мачовете изглеждаше, че ибериецът играе с апатия. Той обработваше топката твърде бавно, подаванията му, в повечето случаи, бяха назад и на няколко метра встрани. По този начин бе убивана и малкото острота в действията на „сините“. Не може да се отрече, че Гомес притежава безупречно центриране и именно той асистира за голяма част от головете на Давид Яблонски. Самият той реализира едва 3 попадения, като само този срещу Локомотив (Пловдив) се оказа решаващ. Пропусна дузпа при позорното нулево равенство срещу Витоша (Бистрица). Определено треньорският щаб трябва да поработи доста около физическата форма на Гомес по време на зимната пауза.
Роман Прохазка. Словакът отново доказа, че е един от най-сърцатите играчи в тима. Роман игра във всички мачове на Левски в Първа лига, като бе ползван на няколко позиции. След идването си, Делио Роси реши да го премести на левия фланг на атаката, където Прохазка определено се мъчеше и показа нулева ефективност. В последните срещи халфът бе преместен в центъра на терена и отдясно на атаката, където определено бе по полезен. Договорът му изтича края на сезона, а треньорският щаб настоява той да продължи да бъде част от състава и в бъдеще.
Васил Панайотов. Халфът се превърна в една от приятните изненади в състава на Левски. Мнозина приеха със скептицизъм трансфера му на „Герена“, но Васко с много труд завоюва мястото си сред титулярите. 27-годишният футболист не се бои да влиза в единоборства, като спечели голяма част от тях. Панайотов се отчете с три попадения за Левски през есента – на два пъти порази вратата на Дунав и веднъж тази на Пирин (Благоевград). Контрактът му със „сините“ е до края на сезона, а изненадващо до момента нов не му е предложен.
Антонио Вутов. През лятото талантът се завърна в Левски. До момента обаче се представя далеч под очакванията и определено е сред най-големите разочарования. Офанзивният полузащитник бе бледа сянка на това, което предложи, докато бе част от Ботев (Пловдив). Крайно неефективен в атака, като в повечето мачове се губеше на терена. До голяма степен за слабата форма на Вутов повлияха и няколкото травми, които го сполетяха. Той обаче си остава един от малкото нестандартните футболисти в тима, които, при добра подготовка, могат да помогнат много на столичани през пролетта.
Антони Белмонт. Французинът дойде по настояване на Делио Роси. 22-годишният футболист изигра едва 7 мача в Първа лига, в които не впечатли. Въпреки това от „Герена“ на няколко пъти заявиха, че са възхитени от представянето му по време на тренировките. Трябва да се отбележи, че Белмонт, както и Вутов, на няколко пъти страдаше от мускулни контузии, които му попречиха да се готви пълноценно и повлияха на формата му. Очакванията към него за втората част от сезона са големи.
Нелуц Рошу. Румънецът се превърна в най-скъпото ново попълнение на „сините“ през лятото. Халфът дойде от Виторул (Констанца) и бе твърд титуляр при Николай Митов. В тези срещи той загатна за сериозен потенциал. Идването на Делио Роси обаче съвпадна с травма на 24-годишния играч, от която той се възстановява около два месеца. След това Рошу игра в едва един мач, в който също показа добри неща. Въпреки това не се ползва с доверието на италианския специалист и по всичко изглежда, че няма бъдеще на „Герена“, поне докато треньор е Роси.
Георги Ангелов. Халфът бе върнат в Левски от Николай Митов. В нито един момент обаче не убеди, че заслужава място сред титулярите. Той игра едва в 4 мача през сезона, като в тях бе ползван като централен защитник. Записа и две срещи в евротурнирите. Делио Роси не смята да разчита на него и по всичко изглежда, че не напусне през януари.
Нападатели
Габриел Обертан. Французинът безспорно е голямата звезда на Левски. Загатна за огромния си потенциал още в първия си мач със „синия“ екип, макар да не бе в добра спортна форма. Постепенно обаче загуби блясъка в играта си и в голяма част от мачовете се самоизключваше от игра. Формата му рязко падна в последно време, а и често залагаше на индивидуални действия в атака. По този начин стана прекалено предвидим за противниковите отбрани. Обертан вкара едва един гол през есента, което е прекалено малко за играч от такава класа. Трябва да се отбележи и фактът, че Делио Роси държи 28-годишният французин да играе зад нападателя, а определено той не се чувства на място на тази позиция. Самият Обертан е на мнение, че като крило би бил далеч по-полезен.
Жуниор Мапуку. Конгоанецът започна фантастично кариерата си на „Герена“. Вкара два гола още в дебюта си за „сините“ срещу черногорския Сутиеска. Постепенно обаче формата му падна, а и физически не бе готов за повече от 50-55 минути на терена. След идването на Делио Роси бе закотвен на пейката, а обяснението на италианеца бе, че не помага достатъчно в отбрана. Повече от 3 месеца бе без гол за столичани, но въпреки това към момента е голмайстор на отбора, след като вкара 9 гола във всички турнири. В последните мачове бе изпробван и като ляво крило. Определено има още какво да се желае от Мапуку. Ако остане в Левски, треньорският щаб трябва да поработи много сериозно върху физическата му форма. Към момента е далеч от толкова дълго търсения централен нападател от „сините“.
Серджиу Буш. Представянето на румънеца през есента също бе противоречиво. Нападателят дойде с контузия от бившия си отбор Астра (Гюргево), заради която дълго време не бе в добро физическо състояние. След идването на Делио Роси се наложи като титуляр за сметка на Жуниор Мапуку. Той, както и конгоанеца, повече от 3 месеца не успя да порази противниковата врата. Факт е и, че играчите зад него трудно му създаваха голови ситуации. Въпреки старанието по време на мачове и тренировки, Буш не оправда доверието, което му се гласува през есента. Именно поради тази причина ръководството на Левски е склонно да се раздели с него, ако даден клуб предложи трансферна сума, която да ги удовлетворява.
Жерсон Кабрал. Холандецът до момента е сред огромните разочарования през есента. До момента не успя да оправдае големите очаквания към него. Действа твърде егоистично и в много мачове успя да си навлече гнева на Делио Роси заради индивидуалните си действия. Притежава добра скорост и приличен удар. Не успя да се наложи като основен футболист и в повечето мачове влизаше като резерва. Разписа се веднъж – при гостуването на Дунав (Русе) за Купата на България.
Треньорът
Делио Роси. Кариерата на италианеца на „Герена“ започна ударно с три победи – 2:0 над Дунав, 3:0 над Пирин и 4:0 над Славия, след което взе и равен на Лудогорец, като в този мач Левски близо 40 минути по с човек по-малко. Това доведе до невиждана еуфория сред „сините“ фенове, но те бяха върнати бързо в реалността. Специалистът заяви, че Левски първо трябва да се научи да ходи, преди да тича. Той успя да изграни солидна защита, но не така стояха нещата в офанзивен план. В голяма част от мачовете си Левски бе безидеен, отбор, който гледаше да не допусне грешка и чакаше такава от своя противник. Столичани изковаха няколко минимални победи, в които отборът трудно създаваше опасности пред противниковата врата и разчиташе основно на статични положения. Слабото представяне в атака накара доста от легендите на Левски да критикуват Роси, като Наско Сираков обяви, че е нужно някой да обясни на Роси рефренът „Сините в атака“. Италианецът реши да смени схемата на игра, като подреди отбора си в схема 4-4-2 с ромб в средата на терена, но претърпя истинска катастрофа, след като отборът му завърши 0:0 с опашкаря Витоша (Бистрица) без да успее да застраши Михаил Иванов нито веднъж от игрова ситуация.
Безспорно при Делио Роси Левски прогресира. Основно в отбрана. Кредитът на доверие към италианеца обаче не е неизчерпаем и той е длъжен да подобри представянето на своя отбор в офанзивен план.
Ясно е, че „сините“ трудно могат да се преборят за шампионската титла, поради което фокусът в подготовката трябва да бъде насочен върху предстоящите мачове от турнира в Купата на България и най-вече градене на отбор, който да бъде конкурент на Лудогорец и ЦСКА през следващия сезон.
Автор – Виктор Вутов
Източник- Топспорт
