-
-
Валентин Илиев не се нуждае от представяне нито на цесекарите, нито на останалите футболни привърженици. След страхотна кариера на терена той пое огромно предизвикателство. Стартира треньорска кариера в ЦСКА 1948 от А окръжна група. Вальо не обича да дава интервюта. Но специално за червените фенове се съгласи и направи изключително пред клубния сайт откровен анализ на изминалата 2017 година.
– Вальо, годината е на приключване. Каква 2017-а изпращаш в личен и в професионален план?
– Определено годината е позитивна. Семейството ми е живо и здраво! Отборът също. Чисто в професионален план с ЦСКА се случиха доста положителни неща. И като игра, и като резултати. Със сигурност плюсовете са повече от минусите, но съм далеч от мисълта, че няма какво да коригираме.
– Конкретно за работата в ЦСКА 1948 – най-радостен момент за отминалата година, но и най-тежкият? Веднага се сещам за дузпите с Брацигово?
– Със сигурност при дузпите с Брацигово адреналинът се качи на макс! Но при дузпите бях спокоен и уверен във възможностите ни. Най-вече в психологическите, защото като се стигне до дузпи, е въпрос предимно на психика. Това си казахме с отбора – „Сигурни сме, че ще спечелим. Да, не успяхме по лесния начин, но ще го направим по трудния и пак ще достигнем крайната цел“. Слава Богу, така и се получи.
– След пропусната дузпа на Боби Трендафилов не се ли разколеба вярата ти?
– Не! Със сигурност ми стана неприятно, но това е част от играта. Хубавото е, че и аз, и момчетата вярвахме до края. Иначе радостните моменти бяха доста и в окръжната група, и в Трета лига. Не мога да определя само един.
– ЦСКА 1948 има една загуба в официален мач – това е финалът за аматьорската купа срещу Черноморец Балчик, един определено стойностен тим. Можеше ли да бъде спечелен и той?
– Съгласен съм в мнението за Балчик. Мачът можеше да придобие съвсем друг развой, защото при 0:0 имахме две стопроцентови възможности. Ако бяха реализирани, щяхме да си говорим по други начин. Футболът е игра на голове, а ние не съумяхме да вкараме. Но момчетата дадоха всичко от себе си в този финал и аз им благодаря. За резултати отговорност нося само и единствено аз.
– Тази година ЦСКА е на полуфинал в същия турнир, има шанс все пак да прибере купата?
– Никога няма да изляза пред отбора за даден мач и да кажа – играйте, пък каквото стане. Така съм научен. Със сигурност сме максималисти и аз, и момчетата, но единствената цел пред е промоция във Втора лига. Няма какво да се заблуждаваме. Това ни е приоритет, това ще гоним. Ще направим всичко възможно да спечелим и купата, но не на всяка цена.
– Ако приемем, че работата е свършена на 100 процента с влизане във Втора лига, колко процента са свършени дотук?
– Нищо не сме свършили! Абсолютно почваме от нулата. Трябва да се доказваме всеки един мач, всяка една тренировка, че заслужаваме да бъдем във Втора лига.
– Може би най-трудното пред ЦСКА 1948 тази пролет ще е това: 7 точки преднина не трябва да позволяват отпускане?
– Това ще е едно от нещата. Вече много добре ме познават. Футболисти, които не са мотивирани и футболът не им е приоритет, няма да бъдат част от ЦСКА.
– Първият ден на подготовката е сравнително далеч, но все пак – приключи ли селекцията?
– Със сигурност ще има варианти, но само ако наистина си заслужава, може да се стигне до нови попълнения. Иначе като цяло групата ще е тази, която е в момента.
– Какво е положението към днешна дата с най-добрия футболист на есента, няма съмнение, Емил Гъргоров?
– Не мога да кажа, защото не зависи от мен, а от Емо и от нашето ръководство, от спонсорите. Те трябва да се разберат, а аз не мога да повлияя, колкото и да ми се иска.
– Да уточним , ако някой не знае – уговорката с Емил Гъргоров беше до последния мач от есента?
– Емил Гъргоров направи страшно голям компромис, за да играе в ЦСКА. Във всяко отношение! Аз и той знаем какво беше, за което му благодаря от сърце. В крайна сметка се надявам да се стигне до разбирателство, като компромисите не са от едната страна.
– Треньорите не обичат да оценяват играчите индивидуално, но все пак – момчетата, които се развиха най-много през тази календарна година?
– Те се виждат на терена. И Калоян Стефанов, и Йоан Маринов доказват, че имат място не само в отбора, а в титулярния състав. Не че другите нямат. При един Герман Петров, например, имаше възходи и спадове в моментната форма. Но това не бива да притеснява нито него, нито мен. Аз съм бил футболист и съм наясно, че не можеш да бъдеш постоянно на топниво. Разчитам страшно много и на Герман, и на останалите, вярвам, че заедно ще успеем.
– За да спрат завинаги спекулациите около освободените футболисти – решението се взима само и единствено от треньорския щаб?
– Абсолютно! Това трябва да е без всякакви съмнения! Ако някой твърди обратното, аз съм готов да застана с него очи в очи и да се аргументира. Не обичам тези работи: „Онзи казал, този казал“. Когато аз имам да кажа нещо на даден човек, или го правя право в очите, или се аргументирам с факти и доказателства. Не си бърборя някакви измишльотини.
– Същото важи и за обратния процес – на привличане?
– Абсолютно. Каквото съм имал като мнение за хората, с които съм се разделял, аз съм го казал в очите им. Застанал съм и съм изтъкнал причини – защо, плюсове, минуси.
– Сигурно е доста тежко да го кажеш в очите, особено на един млад човек?
– Със сигурност не е приятно. Само аз си знам как го преживявам. Или най-много и семейството ми. Но няма смисъл да си говорим за толкова лични неща. Не ми е приятно, но предпочитам аз да съм човекът, който им го казва. Защото съм бил много пъти свидетел като футболист как пращат я администратор, я секретарка, защото нямат смелост да застанат очи в очи пред даден играч. Или се чувстват по някакъв начин гузни.
Не обичам да съобщавам такива новини по една причина – сама по себе си сцената е неприятна. И за мен, и за футболиста. Но това е част от живота. Никой не е вечен. Нито даден футболист, нито аз. Няма какво да се правят драми. Пак ще се повторя – всеки футболист, която е бил освободен от мен до този момент, ясно и точно знае причините. Всичко останало, което се говори, е от типа „онзи каза“. На тях не им вярвам.
– Къде е таванът на този отбор на ЦСКА 1948?
– Със сигурност има потенциал. А къде е таванът – ще покаже времето. И аз , и футболистите сме максималисти. Винаги ще гоним добро представяне, никога няма да се задоволяваме с малкото, колкото и клиширано да звучи.
– Ясно е, че в ЦСКА 1948 се гони само победа и в случая – изкачване на едно ниво всеки сезон?
– Няма съмнение! Но както се казва, нека я караме стъпка по стъпка. Има много малки цели, докато стигнем до голямата.
– Бил си не просто футболист, а капитан на голям клуб като ЦСКА. Сега си треньор. Наистина ли е толкова голяма разликата в отговорността?
– Огромна е! Дори и аз не вярвах! Имах приятели, колеги, които се захванаха с треньорството, докато още играех. Казваха ми, че от другата страна на тъчлинията е коренно различно. В интерес на истината си представях, че е различно, но не чак толкова. Тук наистина трябва да си изцяло отдаден на работата си, за да успееш. Буквално нямаш време да спиш. Но Слава Богу, че имам до себе си хората от моя щаб. Благодаря на Данчо Юруков, Митко Иванов, Мишо Цоков, бат Жан Йорданов. Ще го кажа ясно – без тях нямаше да се справя.
– Къде изхвърляш нервите, които събираш по време на мач, едва ли ги оставяш за дома?
– Със сигурност не и в дома. Лошото е, че трудно намирам начин да ги изхвърля. Аз съм човек, който непрекъснато анализира първо собствените си действия, грешки. Търся начин да ги поправя. После анализирам отбора. Но това ми е проблем на този етап – преживявам нещата прекалено лично. Така или иначе вече свикнах. Минал съм не една или две трудности в живота.
– Един близък до теб човек ми подсказа, че когато чувстваш огромно напрежение, отиваш във фитнеса и го изкарваш. Вярно ли е?
– (б.а. смее се) Вярно е. Дори сега имам повече време и тренирам по два пъти на ден. Слагам си едни слушалки, изолирам се, оставям сам със себе си. Разсъждения, мисли, тренировки!
– Разбирам, не съжаляваш, че миналото лято пое това огромно предизвикателство да започнеш в професията с ЦСКА 1948 от окръжната група?
– Никога не съжалявам. Не само за това. Аз съм човек, който не се връща назад. Ако нещо се е случило, то се е случило, защото такава е била Божията воля. По никакъв начин за нищо не съжалявам.
– И като футболист, и сега като треньор имаш ли някакъв ритуал, суеверие?
– Суеверие значи безверие. Старая се да бъда православен християнин. Доколкото ми се получава, доколко не….Но в такива измишльотини като суеверия не вярвам. Като малък и аз се въртях и плювах, като ми мине черна котка път, но…(смее се). Сега гледам на нещата по друг начин. Каквото ни е отредил Господ, това ще е.
– Имал си щастието да работиш с много големи треньори, дори само в ЦСКА се сещам за няколко. От кой „крадеш“ занаят?
– Със сигурност от всеки един. И от най-слабия треньор може да вземеш нещо, което да те научи. Някои от тях прилагам, за други преценявам, че не са моето. Като цяло обаче искам да изградя свой стил, своя, собствена визия. И след години като погледна назад, да кажа – ето, това е Вальо Илиев. А не – ето, това е Вальо, който изкопира няколко човека, за да стигне дотук.
– Има ли човек, на когото се обаждаш за съвет?
– Има, и то не е един. Единият работи в чужбина, треньор е в Германия. Няма да споменавам име, страшно съм му благодарен. В България също има двама човека, по-възрастни са от мен, много ми помагат. Със сигурност не съм от хората, които си мислят, че знаят всичко. Напротив, страшно много имам да уча. Но съм амбициран. Искам да се уча.
– Не знам защо, очаквах да чуя Стойчо Младенов?
– Не си пием кафето с него.
– А има ли модел на треньор в световен мащаб, на когото се възхищаваш?
– Като поведение и като страст най-много ме впечатлява Диего Симеоне. Това е човекът, който дава страхотен импулс на отбора си. Ако му сложат пулсомер по време на мач, а отделно му измерят килограмите, сигурно няма да се различава много от футболистите на терена. Така виждам добрия треньор – живее с отбора си, преживява с момчетата всяка една лична и професионална грижа. Не само негативните, но и позитивните моменти. От самото му поведение се вижда, че той е сърцето и душата на този отбор.
– В треньорството няма срокове, дори когато си подписал железен договор. Все пак – колко сезона се виждаш в ЦСКА 1948?
– Аз го казах – никой не е вечен. Силно се надявам да съм от полза на отбора. В момента, в който видя, усетя, почувствам, че вредя на моите момчета, а не им помагам, първи ще си тръгна. Няма да чакам някой да ме освобождава. Горещо се надявам да имаме повече хубави моменти и да изпълним целите.
– Една деликатна тема. Има фенове на един отбор, срещу който още не играем, но идват на някои гостувания, само и само да те псуват? Не ти е ли е тежко? Все пак същите тези хора са скандирали името ти като футболист?
– Ако трябва да бъда честен, тези хора въобще не ме трогват. Имах случай в Гоце Делчев. Един фен буквално беше озверял. Отидох на два метра и го попитах нормално. Той не очакваше такава реакция, явно си мислеше, че също ще викам и псувам. Буквално не знаеше какво да каже. Когато поискаш от него да се аргументира, той не можа да го направи. Повтаря си едно и също. Не виждам смисъл да се отговаря. А и живеем в свободна държава, не карам никого да харесва Вальо Илиев. Който ме харесва – благодаря. Който не – жив и здрав.
– По улиците имаш ли подобни срещи?
– Не! Много хора са ме срещали и са показвали само позитивно настроение. И привърженици на ЦСКА, и на други отбори.
– Поздравяват те за това, което си поел като предизвикателство?
– Да, пожелават ми успех. Радват се.
– Къде и как ще изкараш празниците?
– Тук ще си бъда – в София. Като всеки нормален българин – със семейството, роднини, близки, приятели.
– Ще намериш ли един ден, в който ще хвърлиш всичко – пособия, анализи, записи?
– Трудна работа. Няма да взема лаптопа сутринта на църква с мен, но после има време (смее се).
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/kotasport [/sociallocker]
