-
-
Георги Костадинов безспорно е един от националите ни, оставили най-сериозна диря през изминалите световни квалификации. Мечката успя да накаже футболни сили като Холандия и Швеция, а мнозина вече виждат в негово лице и новият голям лидер на „трикольорите“. Дни преди края на календарната година халфът говори пред колегите от „Топспорт“ за случващото се в Макаби (Хайфа), за спомените от Левски и бъдещето на националния отбор.
– Георги, изминаха няколко месеца, откакто си в Макаби (Хайфа). Каква е равносметката ти до този момент? Успя ли да свикнеш със спецификата на местния футбол?
– От една страна, съм доволен от факта, че се превърнах в основен футболист от самото начало и взех участие във всичките ни мачове до контузията ми в дербито. От друга страна, съм разочарован, че мястото ни в класирането не е това, което очакваме. Най-голямата специфика са климатичните условия. От май до октомври е изключително горещо, но пък зимата е доста мека и приятна.
– Разкажи ни малко повече за град Хайфа и Израел като цяло.
– Израел е страхотна страна. Има доста забележителности, хората са топли, гостоприемни и много емоционални. Храната е много вкусна и разнообразна. Това усещане на непрестанен конфликт в цялата държава, което се създава от чуждестранните медии, не отговаря на действителността. Напротив, тук е доста спокойно и мирно. Хайфа, смея да твърдя, е най-красивият град в Израел. Разположен е между планината Кармел и Средиземно море. Градът е много поддържан, чист и се отличава с великолепните Бахайски градини.
– Какви са целите на твоя Макаби през този сезон? Събрани сте доста добра футболисти, но към днешна дата се намирате далеч от временните лидери Апоел Бер Шева и вашият градски съперник – Апоел. Каква е причината?
– Целите пред тима винаги са титла и купа. В отбора сме събрани доста качествени футболисти, но сме от кратък период време заедно. През изминалото лято към тима се присъединихме над 10 нови футболисти и все още не сме се напаснали един към друг. Липсва ни баланс и постоянство, които съм убеден, че ще постигнем в идните седмици.
– Изградили вече база за сравнение между българския и израелския футбол? Има ли нещо по-което ги превъзхождаме и респективно изоставаме спрямо тях?
– Това, което ми прави впечатление, е, че доста от отборите не играят на собствените си терени, защото и тук тече реформа за модернизиране на спортните съоръжения. Основната разлика е, че тук срещу така наречените „малки отбори“ се играе доста по-трудно, което прави първенството много по-интересно.
– Преди да подпишеш с Макаби, имаше ли вероятност да облечеш екипа на друг чуждестранен тим. Тогава упорито се говореше за твой трансфер в Полша или Русия?
– Имах конкретни оферти от клуб от Втора Бундеслига, едни от водещите отбори в Португалия и Дания, два гранда от Кипър, две солидни предложения от Русия и други, но избрах Макаби Хайфа, защото отговаря на манталитета ми. Гранд в Израел с чудесни фенове, борещ се за трофей всеки сезон.
– В личен план, няма как да отречеш, че този квалификационен цикъл с националния отбор беше повече от успешен за теб. Разписа се срещу големи отбори като Швеция и Франция. Приемаш ли твърденията, че България вече си има своя „Нов Костадинов“?
– Чувствам се удовлетворен от работата си в националния отбор и то не само защото се превърнах в голмайстор на отбора въпреки позицията, на която играя, но и защото показах постоянство, а на такава голяма сцена това е най-трудното и важно нещо. Честно казано, не обръщам внимание на твърденията и сравненията. За мен е важно да докажем, че България отново има място сред участниците на голям форум.
– Според теб какво не ни достигна, за да се преборим за участие в баражите? Не смяташ ли, че може би летвата беше вдигната прекалено високо въпреки тежката група, в която бяхме попаднали?
– Няма как да отговоря еднозначно на този въпрос. Да, попаднахме в най-тежката група, но пък играхме изключително силно именно срещу водещите отбори. Смятам, че основното, което ни лиши от класиране, бе липсата на постоянство и вяра в собствените сили.
– Мнозина твърдят, че България трябва задължително да се класира на Евро 2020. Като един от лидерите на тима, според теб готови ли сме за такава отговорна задача?
– Смея да твърдя, че поставихме добра основа през изминалия цикъл. Победите над Холандия и Швеция ни вдъхнаха самочувствие, което ще ни бъде от полза в предстоящите квалификации. Убеден съм, че с много труд и задружие имаме сили да се класираме на Европейското през 2020.
– Няма как да не те върна и на темата „Левски“. Следиш ли какво се случва с тима от „Герена“? Не бяха ли малко обидни последните ти дни в клуба?
– Разбира се, че следя случващото се на „Герена“. Там оставих парченце от себе си. От първия до последния ден бях много щастлив в Левски благодарение обичта на феновете, уважението на служителите в клуба и моите съотборници. Останах обиден единствено от некоректното поведение на двама души, но в никакъв случай от клуба.
– Според теб ще успее ли Делио Роси да поведе Левски към правилната посока на развитие? Към днешна дата резултатите и играта не показват нещо подобно…
-Силно се надявам Левски да успее да спечели купата и да скъси дистанцията игрово с Лудогорец и ЦСКА. Това, че съм играл в Левски, не ми дава право да анализирам дали е подходящ Делио Роси. Лесно е да се критикува отстрани и да се дава акъл, но всъщност никой не е вътре в съблекалнята и няма как да знае защо треньорът взима едно или друго решение. Хората трябва да разберат, че който и да е треньор, трябва да работи на спокойствие, а не да се създават умишлено интриги и да се разбива готов отбор, както стана при Люпко Петрович.
– Кои бяха твоите най-хубави мигове с Левски и след известен период от време, можем ли отново да те видим със „синята“ фланелка?
– Със самото си стъпване на „Герена“ усетих отговорността и величието на Левски. Всеки един момент бе специален и ми е доста трудно да определя най-хубавия. Убеден съм, че един ден ще осъществя една от мечтата си – да стана шампион и с Левски.
– Мнението ти за Първа лига, ще продължи ли доминацията на Лудогорец и през тази кампания?
– Лудогорец не е на същото ниво от миналия шампионат. ЦСКА се обиграха и вече са доста близо до тях. Битката за първото място ще е до самия край, но може би опитът на Лудогорец ще се окаже решаващ в заключителната фаза на шампионата.
– Като човек, силно свързан с футбола в региона, защо от дълго време няма един силен отбор от Бургас, който да има сериозна роля в българското първенство? Нефтохимик непрестанно лъкатуши между двете финансови крайности.
– Темата с бургаския футбол е доста болезнена за мен. Вярвам, че е изключително важно Община Бургас да се заема сериозно с тази тема и да се постави здрава основа, а всички знаем какво значи това – нов стадион и нова база. Несериозно бе да се наливат милиони в първия отбор на Нефтохимик, а отборът да гостува на собствения си стадион и децата в школата да тренират на училищни площадки. Аз съм горд, че съм от академията на Нефтохимик, защото тя изгражда не само футболисти, но хора със силен характер. Не отнемайте възможността на нашите деца да получат това възпитание!
– Годината е към своя край. Каква е личната ти равносметка за нея?
– Годината за мен бе динамична и важна. Бях изправен пред доста изпитания, но ги преодолях и калих още повече характера си. Доволен съм от постигнатото в нея и се надявам следващата да е още по-добра.
– Какви са футболните мечти на Георги Костадинов? Целите ти през този сезон?
– Желанието винаги е било да съм здрав, за да работя здраво и да побеждавам всеки мач. Това е начинът да осъществя целта си – да се класираме на Евро 2020 и да вдигна купа с Макаби Хайфа!
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/kotasport [/sociallocker]
