-
-
Определението „легенда” вече се използва под път и над път. Георги Георгиев обаче наистина беше легенда – един от най-техничните футболисти у нас. Гецата става на 55 години днес. Поради тази причина БЛИЦ СПОРТ потърси бившия халф на Марица, Ботев (Пд), ЦСКА, френския Мюлуз и националния отбор. Ето как протече интервюто с Георгиев. Заварихме го да черпи за празника кума си Благой Блангев – популярния ляв бек на „канарчетата” от 80-те години.
-Как се чувстваш на 55 години? По-млад, по-стар, по-мъдър…
-От всичко по-малко. Хем по-дърт, хем по-мъдър, хем същевременно и по-млад. Важното е да си живеем правилно живота.
-В момента си селекционер към БФС и тренираш юноши. Защо днес няма такива таланти като теб – технични, зрелищни, които да галят топката и заради които хората да отидат на стадиона?
-О, това е много обширна тема. Ако я захванем, няма да ни стигне денят. Но ще се опитам с две-три думи да отговоря на въпроса. Първо, много по-малко деца играят футбол. Второ, на най-талантливите не им се дава възможност да се развиват. Стигат до едно ниво и дотам. И трето – трябва да се работи по-сериозно в клубовете с младото поколение. Да се подобряват силните им страни и да се изчистват слабостите. Да не стане така на 18 години момчето да влезе в мъжкия тим и да не е научено на „А” и „Б” във футбола. Нещо, което се прави още в детските години.
-Сред тези, които тренираш, има ли някое момче с отлични качества?
-Има, разбира се. В момента тренирам момчета, родени през 2004 година. Добрите си личат. Талантът им изпъква. Но това не е достатъчно. Нужни са тренировки и много труд. Звучи тривиално, но е самата истина.
-Феновете те наричат Гецата, но преди години ти викаха Ламбадата. Защо?
-Трябва да попиташ публиката на ЦСКА. Стана спонтанно някак си. Тогава прословутата песен „Ламбада” беше хит в целия свят. И оттам се роди прякорът ми. Казват, че съм танцувал с топка в крака.
-Ти си част от звездния отбор на Ботев (Пловдив), тогава Тракия, в периода 1984 – 1988 година. Кой свой мач с жълто-черния екип поставяш на първо място.
– Двата двубоя с Байерн през есента на 1984 година. В Мюнхен успях да вкарам гол при загубата ни с 1:4. А току-що бях преминал от Марица в Ботев, където беше пълно с национали. Цели 16 на брой – от „А” отбора, от младежкия национален отбор, от олимпийския. Все имена! Ако някой ми беше казал, че точно аз ще се разпиша срещу Байерн насред олимпийския стадион в Мюнхен, щях да го помисля за луд. Ама се случи… После на реванша ги изпуснахме немците, макар че им разказахме играта. Положения след положения. Даже моят кум Блангев, който в момента е до мен, изпусна чист гол. Бихме ги само с 2:0, а при 3:0 щяхме да ги елиминираме. Но те имаха на вратата Жан-Мари Пфаф, който беше №1 в света тогава. Белгиецът спаси доста наши удари. Може би и малко увереност не ни достигна. И най-вече – психика. Говоря предимно за първата среща. Отиваме ние момчета от Изтока в центъра на Западния свят. Все едно си на друга планета. Такава беше разликата тогава. Като имаш само 40-50 марки в джоба и се чудиш какво да купиш за подарък на близките си с толкова малко пари и като гледаш какъв е стандартът там, няма как да не ти се отрази психически преди мача.
-В средата на 80-те Ботев имаше феноменален отбор. Какво не ви достигна, за да станете шампиони през 1986 година?
-Ние играхме честно през цялото първенство. Срещу нас всички даваха максимума от себе си. Конкурирахме сме с Берое за титлата, а в Пловдив ги разбихме с 8:1. Тогава се видя кой е най-добрият отбор през въпросния сезон в България. После обаче старозагорци си спретнаха една огромна далавера с Левски. „Сините” им пуснаха в София с 2:3 и ни прецакаха. Така титлата отиде при Берое. Феновете на „Герена” не вярвали на случващото се на терена. Разправяха, че даже пейките на стадиона почервенели от срам. И със сигурност още са почервенели, защото това беше нагласен мач отвсякъде.
-Как се осъществи трансферът ти в ЦСКА през 1988 година?
-Димитър Пенев ме искаше в ЦСКА още предната година, но тогава не ме пуснаха. След това, като изтече договорът ми, преминах на „Армията”.
-Левски май също те искаше?
– Не май, а ме искаше. Даже ми предложиха по-добри условия. Не като пари, а ми даваха по-голям апартамент в София. Но аз избрах ЦСКА и изобщо не съжалявам. Само прекрасни спомени имам от първия ми престой при „червените” – титли, купи, евроуспехи. През 1989 година спечелихме всички възможни купи у нас – шампионска, на България, на Съветската армия, та даже и първото издание на Суперкупата. Стигнахме до полуфинал за КНК, а след това и до четвъртфинал за КЕШ.
-Датата 20 октомври 1990 година говорили ти нещо?
-(смее се). Да, да. Мачът ЦСКА – Левски 1:0 е това… Аз вкарах гола. Играх силно. Помня, че можехме да ги бием с повече, но и 1:0 беше достатъчно. Както се казва – такива победи са най-сладки. Знаеш ли, този мач го имах на запис, но видеокасетката някъде изчезна и така и не можах да я намеря.
-А датата 17 април 1996 година? Помниш ли какво се случи тогава при втория ти престой в ЦСКА?
-Е, помня, разбира се. Даже, честно казано, и днес понякога се сещам за въпросния мач с Левски за Купата на България, когато при 2:0 за нас изпуснах дузпа. И винаги, като се сетя, се ядосвам… Ако я бях вкарал, дръпвахме с 3:0 и щяхме да ги отстраним. Ако можех да се върна назад във времето, щях да изпратя топката в другия ъгъл (смее се). В крайна сметка паднахме с 2:4. После се извиних на момчетата в съблекалнята и поех вината за загубата. Факт е, че и най-големите са изпускали дузпи, но това не ме топлеше. Отборът обаче беше малко объркан тогава…
– Какво имаш предвид?
– Ами играехме по-защитно. За разлика от първия ми престой в ЦСКА, когато залагахме на офанзива и печелихме безпроблемно купи и титли. Биехме безпроблемно и Левски тогава.
-Между двата ти престоя в ЦСКА игра в Мюлуз. Как са те набелязали французите?
-Идва ли са в Сан Марино да ме гледат с националния отбор, без аз да знам. В Мюлуз бяха прекрасни години. В три от тях бяхме заедно с Боби Михайлов. И днес имам приятели там, чувам се с тях, а понякога им ходя на гости. Аз излязох малко късно в чужбина, но такива бяха правилата в ония години. Преди това имаше интерес и от други отбори. Най-вече от страна на Дарби Каунти и Спортинг (Лисабон). През януари 1989 година с ЦСКА бяхме на лагер в Португалия и играхме контрола със Спортинг. Завършихме 4:4, ако не се лъжа. Играх силно, харесаха ме и искаха веднага да ме купят. Ама не ми разрешиха.
– През есента на 1995 година се завърна в ЦСКА. Как те навиха да оставиш Франция и да заиграеш отново при „червените”?
– Лъчо Танев оказа влияние да се върна. Мето Деянов се беше контузил и ЦСКА му търсеше спешно заместник. Но заварих съвсем друг ЦСКА. Нещата се бяха променили драстично в негативна посока. Само ще дам следния пример. За първия мач с Локо (Пловдив) нямаше обувки за мен. Домакинът бай Добри се притесни и с голямо ходене по мъките намери едни. Ама като ги обух, все едно бях си надянал кокили! А само 5 години преди това в ЦСКА беше съвсем друго – имахме по 3-4 чифта от най-марковите в света футболни обувки. Но това бе един от малките проблеми. Просто организацията вече не беше на голямо ниво.
-Любо Пенев се кандидатира за президент на БФС. Какви спомени имаш с него от периода ви в ЦСКА?
– Аз с него имам много спомени. За онзи преди мача на „Парк де Пренс” и как ги прекарах във Франция него и Емо Костадинов съм разказвал стотици пъти. Но се сещам за ЦСКА. Тогава двамата много обичаха да им разказвам вицове. А аз знаех безброй вицове. Те припадаха от смях и ме караха да им разказвам с часове. Накрая им виках: „Хайде, стига толкова, отивайте да лягате, че утре имаме мач”. И те се приберат в бунгалата в Панчарево и уж ще лягат. По едно време обаче Любо взе да тропа на моята врата и вика: „Геца, разкажи още някой, че не ни се спи!”. Весели и хубави времена бяха… Сега казват, че Любослав Пенев е от другата страна на барикадата, ама аз барикада не виждам… Не искам да се превръщам в адвокат на Борислав Михайлов, но той си върши добре работата. Вижте само какво влияние и какви контакти има в УЕФА и във ФИФА. И все него го обвиняват за съдийството. Че се намесвал, че определял кой къде да свири и как да свири. Глупости на търкалета! Боби го познавам отлично. И съм убеден, че той не оказва влияние на реферите. А и погледнете на Запад. Аз и до днес следя френското първенство. Ами там арбитрите са доста по-зле от нашите. Но никой не обвинява и не атакува шефа на местната федерация.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
