-
-
Никой не може да даде това на българския футбола, което Любослав Пенев и Николай Илиев могат да обещаят по време на пресконференция. След всичко, което изприказваха, нямат никакво право да се сърдят. Негативните отзиви са напълно нормални и естествени. Целта им да се харесат на футболната общественост с манипулативни твърдения не само, че не доведе до желания от тях резултат, а с времето ще придобие обратен ефект. Накратко казано – ще се обърне срещу тях. Така се получава, когато човек се опитва да представя за неоспорим факт някакви си негови налудничави твърдения и хипотези.
Много държа да бъда разбран правилно и затова дебело подчертавам, че е важно да има конкуренция за властта в БФС. Това ще доведе до горещи дебати, сблъсък на идеи и предоставяне на план за градивни действия. Разбира се, нагледно изложени от интелигентни, възпитани, ерудирани, образовани и доказали се експерти и ръководители. По този начин клубовете ще могат да избират. Колко хубаво звучи, нали?
Лекото отклонение за миг ни пренесе извън реалността и ни позволи да се отърсим от всичко избълвано от Пенев и Илиев. Сега отново към суровата действителност, която ни сграбчи в ледената си хватка след брифинга на бившите играчи. На секундата възниква въпросът кой нормален човек би се доверил на тандема Любослав Пенев – Николай Илиев, след като още при първото си появяване демонстрираха престъпна некомпетентност. Не ми се иска да използвам и силна дума като „лъжа“. Излишно е, тъй като бързо бяха опровергани и разкрити. И това са хора, които са близо до футбола, и имат претенции за високи постове.
Представяте ли си какво ще се случи, ако се наложи да се сблъскат с истинските проблеми и организацията на родния футбол? Те не могат елементарни неща да анализират отвън, където е в пъти по-лесно, а какво остава да взимат точни решения, когато са поставени под жесток обществен и медиен натиск. Всъщност, това не е изненада, тъй като досега никога не са го правили. Изключваме краткото кадруване на Пенев в ЦСКА, което бе разочароващо.
Любослав Пенев и екипът му с пресконференция за предстоящия конгрес+29
Изключваме и втръсналите до болка клишета за нов стадион и проблемите с развитието на детско- юношеския футбол. Тези манипулативни заучени фрази се разпространяват като епидемия в екипа на Пенев. Съревновават се по евтина сензационност. Обещание след обещание! Както се казва – много шум за нищо. Какво е изградил досега Пенев до този момент? Нищо, кръгла нула!
Дайте да мислим за ново съоръжение и да обещаем, а пък като му дойде времето, тогава ще си блъскаме главите откъде ще дойде финансирането. Непрестанно слагаме каруцата пред коня. Ама така ще е докато никой не носи отговорност за думите, обещанията и действията си. Любо Пенев не представи конкретен план за развитие на футбола, но за сметка на това трябва да признаем, че си беше назубрил урока. Това с плановете добре се получи – краткосрочен, средносрочен и дългосрочен, съответно за три, седем и десет години. Щом малко се отклони от начертания план и веднага гаф след гаф. Не трябваше да го прави.
Разбира се, че развитието на талантите е проблем. Не само у нас, а в почти цяла Европа. Вижте, че напоследък дори Англия и Италия трудно изкарват качествени играчи. Има, ама са твърде недостатъчно. Не случайно във водещите първенства е пълно с чужденци. Няма как да не ни прави впечатление, че всеки, който кандидатства за някаква длъжност, засяга проблемите с подрастващото поколение.
Пенев даде да се разбере, че е способен да включи в действие всякакъв вид средства в стремежа си към властта. Да ги наречем така – неистините, които излязоха от устата му, пораждат доста съмнения как точно ще действа на срещите с клубовете, когато няма репортери и камери. Естествено, със съпровода на своите покровители. Щом не го хвана срам да изрича невярни и непроверени твърдения пред цяла България, какво ли ще се случва зад кулисите? Дано Пенев разсее съмненията с действията си.
Време е да обърнем малко внимание на изминалата пресконференция на Пенев.
Започваме с най-големия срам. На въпрос дали ще има среща с Левски, за да изложи концепцията си, Пенев отговори: „Левски подкрепя Михайлов, с тях ли да говоря?“. Малко по-късно последва ново питане към бившия нападател, което гласеше: „Можете ли да назовете един клуб, който ви подкрепя?“. Тук Николай Илиев реши да спасява своя авер и се намеси „авторитетно“. „Левски. Те ще ни подкрепят!“. Думите му предизвикаха сериозно учудване, но той го каза като че ли наистина си вярва. Нищо, че „сините“ са на друго мнение. Господа кандидати, вие не си ли говорите? Друг път го правете, за да не се оплитате! По този начин се излагате! Така и не разбрахме Левски подкрепя или не подкрепя Пенев, тъй като мненията на хората от екипа бяха разнопосочни.
Как да повярваме, че идеята на Пенев да се кандидатира, е назрявала отдавна. Ако е така, защо преди около два месеца стана треньор на дублиращия тим на Валенсия? Това доблестна постъпка ли беше? Хората му дадоха рядък шанс, а той само как им се отблагодари. И в Испания ли всички са толкова лоши като тук? Само че в този случай Пенев влезе в ролята на злодея. Ако с него някой така беше се отнесъл, нямаше да му е добре. За тази некоректна постъпка, донякъде може да му служи като оправдание, че просто, когато е приел да води испанците, не е знаел какво ще му се стовари на главата. Очевидно този екип скоро е организиран. Въпросът е от кой и каква е причината Пенев да не може да откаже?
Има и още нещо. Как така докато беше треньор на националния отбор, същите хора, които сега зверски атакува, бяха добри? Сигурно е прав за себе си. Какво да каже след като неговият екип е прибрал 1,5 млн. швейцарски франка. Да, ама сега вече са лоши, защото го лишиха от тлъстите пачки. Извинявайте, ама на това не му ли се казва двуличие? Така и не успяхме да разберем мнението на Пенев. Днес са добри, утре – зли. Как да имаш вярва и респект на подобни хора? Могат да те продадат без да разбереш.
Любослав Пенев и екипът му с пресконференция за предстоящия конгрес+29
Направи ли ви впечатление колко ловко Пенев се измъква от въпросите дали има задължения към банката, които не обслужва? Неглижира ситуацията, сякаш това е последното му главоболие. Много бързо тревожните мисли го напускат, изпаряват се като дим, когато така му изнася. Нека докаже, че е чист като извади официален документ, за да спрат „спекулациите“! Ако беше така, сто пъти да го е направил.
Не е толкова голям проблем личните му неуредици с банките. Но когато човек не успява елементарно да се организира и контролира доходите си и паричните потоци, как смята да се превърне в успешен ръководител? Навсякъде ще действа хаотично, тъй като не познава различно поведение на труд. Ще се мята от едната в другата посока докато го търпят.
Ограничението на чужденци
България е член на Европейския съюз и спазва основните му принципи, между които е свободното движение на хора. Броят на футболисти извън Европейския съюз е ограничен. Това правило е от доста години, но очевидно Пенев не е запознат. Всички ще му свалим шапка, ако успее да наложи вето на играчи от ЕС. Със сигурност не е видял, тъй като очевидно бе под нивото му да наблюдава родните отбори, когато водеше България, но явно е достигнало до него, че има някакво недоволство от бройката чужденци в нашия шампионат. И хоп, реши да яхне вълната. Пълна излагация! Да не познава елементарните правила! Важното е да обещае, после ще му мисли. Няма значение, че е обречен на неуспех, тъй като ЕС не позволява. Той си е свършил работата.
Същото важи и за електронното картотекиране. За да се хареса на избирателите, реши да налага „изцяло нова технология“. На това му се вика небрежност. Да беше се подготвил поне мъничко, не е толкова сложно! Нанесоха му тежък удар, тъй като отдавна са го изпреварили. Подобен род картотекиране функционира в българското първенство от 2014 година.
Твърдението за отпуснатите милиони ще го подминем, тъй като буди смях. Дано някой ден да стигнем дотам наистина да се отпускат толкова пари за женски футбол. Тогава към мъжкия ще потече златна река. Смешно е, тъй като това никога няма да се случи, но Пенев отново си говори наизуст. Ако всички сме като него, отсега нататък трябва да умножаваме отпуснатите от УЕФА пари по 15. Защо не, нали мечтите са безплатни. За съжаление футбол не се прави с розови сънища. Нужно е да бъдеш реалист и прагматик.
Що се касае до призива на Пенев към ЦСКА-София да излезе и да каже кой кандидат подкрепя, може да го тълкуваме по два начина. Първият е, че някой се е отказал от него и го е „хвърлил на кучетата“. Вторият – по изкусен начин се разграничава, но само за пред хората. Разбира се, тук само може да гадаем.
За финал няколко думи за Николай Илиев, който също като Пенев беше голям футболист, но като ръководител никъде не се е доказал. Когато бе в Левски, не го чухме нито един път да отправи някаква критика. Да излезе и смело, на висок глас да говори за проблемите, за да може всички да го чуят. Да открехне вратата и да хвърли светлина върху неуредиците в клуба и като ръководител от висок ранг да обяви конкретни мерки за реализирането на бъдещи успехи.
Тогава всичко беше цветя и рози. То си личеше по резултатите. По негово време Левски цъфна и върза. Ама няма значение, всичко е забравено. След като се провали на „Герена“, какво иска? Да му се даде шанс същото да направи и с българския футбол. Вижте само какъв новатор бил! Искал да ги компютъризира, ама “сините” не прихващали. Хубаво, може и така да е, но защо чак сега го казва? Сливи ли имаше в устата до този момент? Или той „помага“ на любимия си отбор като изтъква неточностите само, когато е извън клуба.
Такива като него нападат с една цел. Да окажат натиск, който ще им донесе дивиденти. Уредят ли се, спират и всичко си идва на мястото. Нали щеше да връща Левски на мястото, което заслужава този наистина голям отбор? Издъни се, но бързо преглътна горчилката като наведе глава и се скри за няколко месеца, за да може хората да забравят катастрофалните му действия. Сега с нови сили ще се хвърли да работи за благото на родния футбол.
Меко казано недоказани ръководители като него и Любослав Пенев да управляват? Не, благодаря! Те са инертни, непоследователни, непрестанно прескачат от клон на клон и не знаят в каква посока да хванат. Има ли гаранция, че утре на Пенев няма да му писне и пак да стане треньор?
Извинявайте господа, но няма кой да ви повярва! Това, че сте били големи футболисти, не ви прави автоматично добри ръководители. Вече не вярваме в чудеса. Някой ден може, но когато се появят правилните хора. Доказали се ръководители с безупречна репутация и добри експерти, които разполагат с нужния капацитет да взимат точни решения. Тогава Борислав Михайлов ще има достойни опоненти и ще може да избираме. Докато настъпи този миг по-добре да заложим на най-доброто за момента – Михайлов, който успя да извоюва добри позиции в УЕФА.
На фона на всичко останало, не е никак малко постижение, че в националния отбор се говори за футбол, а не за лицензи на БФС и задължения. Бъдете сигурни, че през следващите четири години критиките няма да подминат Михайлов. Разбира се, не бива да отричаме свършената работа. Това обаче не означава, че не трябва да бъдем взискателни относно повишаването на качеството на футбола, което ще изведе България на голям форум.
СПОРТАЛ
