-
-
Отборът на Левски отнесе много звучен шамар в Малта. Както е известно, „сините“ бяха разбити с 0:3 от шампиона на островната държава Хибърниънс, който се намира на пето място във временното класиране на своето първенство.
„Това за мен е тренировка, а не контрола. Нашият отбор е много натоварен физически (б.а. много повече от други години в този период на подготовката), резултатът не е важен. Другата среща може да изглеждаме и по-зле“, заяви пък треньорът Делио Роси, като даде сигнал, че в следващите четири дни физическите натоварвания няма да бъдат никак лесни до мача с втория съперник на „сините“ – деветият в Австрия Волфсбергер, който излиза срещу Левски на 21 януари.
Много пъти се казва, че контролите не са важни, по-точно резултатите в тях. Това би трябвало наистина да е така в повечето случаи, но не и в този. Първо Левски, който има претенции за нещо сериозно и нещо голямо, не може да си позволява да става за резил. Този път „сините“ станаха за смях срещу противник, който от две седмици се радва, че ще излезе срещу именит тим и гранд на своята страна, какъвто е Левски (София). Клуб с 26 титли на България, който има амбицията да се изправи на крака след дълго и много неприятно деветгодишно клатушкане, няма право да се излага по-този начин.
Какъв сигнал е това? Поради години на бъркотия и много грешни решения на ръководните фактори привличането на футболисти на „Герена“ е все по-трудно. Роси иска класа, а такава трудно идва, а през зимата винаги е още по-трудно. Неопитното ръководно тяло на „Герена“ видимо изпитва големи проблеми с това, а тези резултати могат само да отдалечат всеки що-годе добър футболист, който е в преговори със „сините“.
Не стига, че си на девет точки от върха, на осем от второ място, а и петият в Малта те разбива. Резултатът не отговаря на играта на терена, но другата лоша новина е, че продукцията на столичани не дава надежда за нищо добро. Футболистите в клуба трябва да си дадат сметка или по-скоро на чужденците най-вече да им бъде обяснено къде са попаднали. Капитанът Божидар Митрев излезе първи от съблекалнята, при това бесен. Той е ясен, тъй като е юноша на клуба. Сърцето му е синьо и милее за клуба, тъй като е фен на Левски от дете.
Левски трябва да мисли за последствията от един такъв резил. Младите футболисти хубаво дебютират за първия тим, но имат нужда от няколко опитни и зрели играчи, които да им помагат и да ги напътстват, за да израснат, а не само талантите да стават част от един от най-срамните отбори в историята на клуба. Не може да те разбива отбор, който до неделя имаше четири поредни мача без успех на домашна цена – Малта, в които записа едва една точка и беше вкарал едва един гол. Тим, който видимо търпи развитие, но няма как да е на нивото на Левски, чийто бюджет е в пъти по-голям, а феновете на клуба са два пъти повече от цялото население на Малта.
Тези фенове, които имат големи очаквания, желания и мечти, но всяко лято и после всяка зима се разочароват все повече от ниското ниво на ръководене на този славен български клуб. Шефовете на гранда, които на думи приканват привържениците да се върнат на „Герена“, обаче с действията в ръководеното на клуба ги отдалечават всеки изминал мач. Към това добавяме и продукцията на зеления терен, която е лицето на един отбор, който в този момент няма облик, няма сърце и няма душа, за да бъде с днешна дата сериозен фактор в Първа лига, където третата позиция в крайното класиране изглежда единственото реално място сред челните позиции.
Хубавото е, че Роси има опит. Спокоен е, тъй като не разбира български и не чете медиите, нещо което съсипа до голяма степен в последните години треньорите, минали през „Георги Аспарухов“. Факт е, че работи много всеки ден. Факт е, че има програма, която следва и вярва в работата си. Като е убеден, че отборът му ще изглежда коренно различно в края на лагера и за началото на пролетния дял.
Той повтаря, че учи Левски да ходи, а след време, когато „сините“ ще могат да тичат, ще се борят с Лудогорец. Обаче негодуванието и срещу него от всички страни става все по-голямо, а една от големите грешки на най-големия му закрилник Спас Русев е, че не направи всичко възможно, за да приобщи още по-бързо италианеца към родната действителност и не използва ентусиазма около него максимално още от пристигането му в България.
Сега интересно е, дали този шамар ще събуди Левски или ще го разклати още повече.
