-
-
7 август 1985 г. eвропейското първенство по плуване в София. Комплекс „Червено знаме“ – спортното бижу на столицата и гордостта на социалистическа България. Най-модерното и най-голямото съоръжение за плуване за времето си на Балканския полуостров току що е отворило врати.
Паркингът по посока към квартал „Дружба” е задръстен от автобуси. Дъждът съпровожда многобройните фенове. Трибуните гъмжат от народ, окъпани в бяло, зелено и червено. Плакати между стотиците знамена подканят: „Давай, Таня!”, „Таня, първа си!”.
Предстои финалът на 200 м бруст. Ще плува Богомилова, Таня Богомилова. Пети коридор очаква „златната рибка”. Всички искат европейска титла. Очакванията са огромни, а свободни билети – няма. Търгуват се на черно, срещу в пъти по-висока цена от официалната. В краен случай се разменят срещу очила, плувни шапки и всякакви дефицитни за социализма артикули за водните спортове.
В чудовищно оспорван финал срещу фаворитките от ГДР Богомилова триумфира. Освен златото на 200 м, тя печели сребро на 100 м бруст и бронз със смесената щафета 4 по 100 м, а нашият тим прибира общо 6 медала. Подвигът от „Червено знаме“ поставя началото на изключителната кариера на Таня Богомилова.
Днес отново прекрачваме прага на комплекса. Но няма и помен от големите победи. По пътя си навътре към басейна не срещаме жив човек. Нищо, че спортното училище на ЦСКА е на една пешеходна пътека разстояние.
Днес под покрива на „Червено знаме” наднича уродливото лице на реалността. Нашата си реалност. Поредната спортна реалност. Тишината ни блъска в гърдите. Очите ни не са готови да понесат действителността. Най-вече очите на голямата Богомилова, която водим заедно с нас.
Покритият басейн е призрачен хамбар, в който те побиват тръпки. Не смеем да слезем по стълбите на най-долния етаж. Там, където някога са били съблекалните. От десетилетия най-ужасяващите ъгли на комплекса са свърталище на наркомани. Откритият басейн, който радваше столичани през летата, вече е блато и развъдник на зарази.
Крах. Тотален. Крах, погубил мечти. Крах, който ще ви остави безмълвни, ако и вие решите да се разходите през дебрите на „Червено знаме“. Уродливо оголени плувни коридори, пустеещи трибуни, през които пробива арматура и сметище на боклуци в една от приятните части на София. Всичко е откраднато, изкъртено и унищожено. До последната плочка и до последната седалка на всеки басейн и всяка трибуна.
Гледка, която крещи и отваря дълбока рана в душата на Богомилова. Сърцето на единствената българка, олимпийска шампионка, се свива от тъга, сълзите потичат и нямат спиране. Таня е силна духом и известна с хладнокръвния си нрав, но се оказва неподготвена за шокиращото състояние на комплекса, от който тя тръгна към върховете в световното плуване. Видът на „Червено знаме“ я съкрушава.
Гробница. Така една от най-великите плувкини на планетата през 80-те години на 20 век оприличава „Червено знаме“. Гробница, превърната в такава от безхаберието на прехода.
Жената стъпва плахо сред тоталната разруха. Говори трудно. Ужасът, който се чете в погледа й говори вместо нея. Болката в думите й расте с всяка следваща крачка между руините.
Нейният ЦСКА отдавна го няма. Когато го е имало, “Червено знаме” е бил покрив за стотици таланти като нея. Животът й минава на басейна, на точно този басейн. Всеки ден тя пътува от Красна поляна до 4-ти километър и това прави сегашната й среща с „бащината къща” още по-тежка.
Застанала между 50-метровия закрит басейн, вперила поглед в порутените трибуни, Богомилова се връща към златната 1985-та.
„Страхувах се от това да не си тръгнат хората преди моя финал, който беше от последните дисциплини”, споделя Богомилова. Само за часове тя се превръща в звезда, а тълпата дълго не й позволява да се прибере в съблекалнята и да се порадва на току що спечелената европейска титла.
Докато с умиление ни разказва за 7 август 1985-та, паметният 5-ти коридор е пред нас. Изоставен и самотен, потънал в тиня и забраа. По ирония на съдбата, точно там – на златния пети коридор „лежи“ пластмасов стол. Стол, сякаш обърнал гръб. От неудобство. И от срам.
Потресен от разрухата на „Червено знаме“ остава и известният екшън актьор Джейсън Стейтъм. Той е бивш национал на Великобритания по скокове във вода и участва също като Таня Богомилова на европейското през 1985 г. в София. Стейтъм, който се състезава на три поредни издания на олимпийски игри – в Сеул 1988, Барселона 1992 и Атланта 1996, се връща в София през 2014-та, но за снимките на „Непобедимите“-3, които минават именно в руините на комплекса.
Разходката в гробницата продължава. Погледът ни улавя в далечината едно българско знаме. Покрай трибуните, един трибагреник стои захвърлен. Свит, поизбелял, но чакащ. Сякаш чакащ някой да го забележи, да го вземе отново в ръце и да го развее. Така, както и преди 33 години..
Но вече е късно за това. Навсякъде наднича смъртта. Спортната, моралната, наричайте я, както намерите за добре. Късно е, за каквото и да е. Министерството на отбраната, което стопанисва комплекс „Червено знаме“ от отварянето му, до преди 7 години, предпочита да ни отговори писмено защо.
ЗАЩО? Защо позволихте да се стигне дотук?
Отговорът е кратък. Обектът не представлява вече обществен интерес. ТОЧКА.
От тогава, обектът е завещан от военните именно в сегашното си окаяно състояние на министерството на спорта. От там пък също отказаха да застанат пред камера и избраха писмената форма на отговор: „Търсим инвеститор“.
Единственото, което ние можехме да направим, е да потърсим отговори. Е, направихме го. Защото така трябва. Макар предварително да бяхме наясно колко обречена е съдбата на незададените ни въпроси.
Останалото оставяме на вас. С всичко се свиква. И с грозната гледка. И с тръпките, които те побиват, когато вървиш из вътрешността. И с миризмата. И с плъховете, които отдавна са превърнали „Червено знаме“ в свой удобен и просторен дом.
Едно нещо обаче няма преглъщане.
И това са шампионските сълзи.
Шампионските сълзи, уважаеми дами и господа, са присъда.
Димътър Тасев, btvnovinite.bg
