-
-
Александър Александров е един от най-обичаните футболисти на Левски в историята. Феновете до ден днешен помнят изпълненията му на терена, изявите му от мачовете с Ювентус и себераздаването му. Кривия, както е известен той, е юноша на Марица, преминава в Левски, а след това прекара доста години в Турция. Завръща се в България и заиграва в Черно море. Впоследствие е отново част от Левски, а кариерата му завърши в Ботев (Пловдив), където по-късно стана спортен директор.
Александър Александров се съгласи да даде интерюв пред БЛИЦ СПОРТ, в което да поговорим за миналото и настоящето.
– Сашо, как си? Къде те намираме в момента и с какво се занимаваш?
– Почивам си и с нищо не се занимавам в момента…
– Защо се отдръпна от футбола?
– Няма предложения, а и сега имам време да си преценя къде съм направил грешки. Не като футболист, а като ръководител.
– А били се върнал?
– На този етап – не.
– Ти си един от последните футболисти, за които казваха, че твори на терена. Футболът ли се промени или футболистите?
– Футболът не се е променил. Може и да се е променил малко, но променени са най-вече футболистите. Нивото на българския футбол не е такова, каквото трябва да бъде. Смятам, че от 2010-11 година върви надолу и все по-надолу. Дано хората, които в момента се занимават с футбола, да успеят да спрат това пропадане и да тръгнем нагоре. Самият факт, че няма публика по стадионите, говори сам по-себе си какво е нивото на футбола.
– Май вече не сме и люпилня на таланти. Давам пример с Марица, където след твоето поколение май нещата утихнаха…
– Отдавна не сме люпилня на таланти. Хайде да не е от мое време, но последните набори са 80-82-83 година, когато излязоха добри и качествени футболисти. За мой късмет аз съм имал щастието да израстна с много големи футболисти. Да гледам и да се уча от тях. Навремето имаше от кого да се учиш, а сегашните футболисти няма от кого да се учат.
Марица, Пирин и много други, даваха много играчи. Даваха свежа кръв на всички големи отбори. Марица, примерно, е дала на всички отбори. Откакто Марица не съществува като школа, оттогава пловдивският футбол не е много добър.
– Някъде беше казал, че си дебютирал в професионалния футбол за Славия…
– Кариерата ми започва в Марица. Минах всички детски формации, а после в „А“ група. Имах един период в Славия. Бях още на 16 години. Тогава имаше закони и трябваше да платят за мен. Славия не плати. Бях около 6 месеца там – по времето на Боби Григоров, а Симеон Симеонов беше треньор. Тогава бях в един отбор с Джони Велинов, беше доста отдавна.
– Как се стигна навремето до трансфера ти в Левски?
– Наблюдаваха ме много време. Имах доста мачове и имах няколко предложения, и избрах Левски. Не смятам, че съм сгрешил.
– Защо избра Левски?
– Аз съм такъв – седна ли да говоря с някого и си допаднем, вземам решение. По този начин стана с Левски. Проведох разговори с Андрей Желязков и Томас Лафчис, стиснахме си ръцете и готово.
– В Левски ли са най-хубавите ти години?
– Смятам, че всичките ми години са били хубави. Но наистина в Левски се изградих като футболист. Благодарение на Марица и на Левски съм това, което съм в момента. Ако не беше Левски, нямаше да бъда Сашо Александров.
– Мачът с Ювентус. Имаше ли разговор на четири очи с Карло Анчелоти?
– На четири очи – не. Моята жена имаше покана от Ювентус за една седмица. С преводачка. Беше там, а аз имах разговор на четири очи с Лучано Моджи, но трансферът не се осъществи. Останах лоялен към Левски. Може би аз съм загубил от това, че не отидох в Ювентус. Не исках по никакъв начин Левски да бъде ощетен.
– Имаше ли откупна клауза в договора ти с Левски, която си скрил от Ювентус?
– Да, имах. Аз смятам, че трябва да бъдеш лоялен към клуба, който те е създал. Поне при мен тази лоялност я има. Показал съм го през годините.
– Колко милиона марки предложи Ювентус за теб? Въртяха се някакви суми в пространството…
– Мисля, че сумата беше около 8-10 милиона марки. Но не съм запознат в детайли.
– Тогава Ювентус бе много силен отбор. Срещу вас бяха големи имена. Какво си казвахте преди мачовете в съблекалнята?
– Трябва просто да вярваш в себе си. Излизаш на терена и виждаш препълнения стадион. Уникална публика. За жалост вече няма такава, но ние и стадиони нямаме. Тогава имаше много добри футболисти в отбора ни, качествени и със самочувствие.
– Успя ли да си поговориш с някоя от звездите на италианците? Да си смениш фланелката с някого?
– Не съм привърженик на тези смени на фланелките.
– Много бивши футболисти са казвали, че един от най-добрите ръководители в историята на Левски е бил покойният Владимир Грашнов. Ти си тръгна от клуба точно по негово време. Какво си спомняш от него?
– И Томас Лафчис, и покойният Грашнов, и Батков. Бил съм и при тримата в Левски, и за мен бяха много почтени. Спрямо мен, спрямо другите футболисти. А това е много важно. Смятам, че всички трябва да уважават Батков за това, което направи за Левски.
– Имаше ли други предложения, освен от Ювентус, преди да преминеш в Турция?
– Имало е, но до мен не са стигали. В крайна сметка преминах в Турция и въобще не съжалявам за това. Там прекарах прекрасни години и се насладих на футбола и отношението към него. Наслядих се на любовта на хората. Да си спортист в Турция е страхотно. Ако си успял и даваш всичко от себе си, хората отвръщат много добре.
– По-голямо уважение ли усещаше там, отколкото в България?
– Да. Там си почитат успелите хора, в България не го виждам това.
– Когато си тръгна от Черно море се говореше, че са се случвали някакви страшни неща в съблекалнята…
– Черно море е много хубав спомен. Две години и половина, спечелихме трето място след 50-годишна пауза. Прекрасно си прекарах там. По принцип пишат се ужасяващи тъпотии, а е несериозно да обръщам внимание на всичко и да даваш обяснения. Накрая може би да не е имало уважение към мен от останалите играчи и обратно. И тогава нормално да се стигне до раздяла.
– Националният отбор болна тема ли ти е? Така и не успя станеш основен играч в тима, не отиде на Евро 2004…
– Не. Никога не ми е била болна тема. Имал съм възможност да играя в него, участвах в квалификациите за европейско. За Евро 2004 играх в квалификацията в София срещу Белгия (2:2), но по една или друга причина не бях в състава за първенството. Бяха викнати други хора, които изобщо не участваха дори в квалификациите. Но това е нормално за България.
– Какви са тези причини?
– Явно е имало тогава по-добри футболисти.
– Усещам ирония…
– Е за сметка на това пък получих повиквателна за националния на 35 години.
– Забогатя ли от футбол?
– Естествено. Не се оплаквам. Минах през отбори, където не е имало никакви финансови проблеми. Гледам сега младото поколение – първата им работа е да гледат парите. Не е правилно това. Първо трябва да обичаш футбола, да го играеш за удоволствие. А тогава парите ще дойдат. Да не мислиш, че като съм започнал да играя футбол съм мислил за пари? Не, те парите идват, ако влагаш страст и любов във футбола. Сега всичко се върти около парите – животът, футболът. Затова и животът в България е такъв.
– Развалят ли парите футбола?
– По някакъв начин да. Парите не са за всеки…
– Кой и как ти измисли прякора Кривия?
– Идва ми от краката. Има различни версии как тръгна всичко. Някои казват, че е Атанас Узунов, а други, че е някой от отбора. Това е преди много много години – в Марица. Донякъде краката, донякъде характерът…
– Крив ли ти е характерът?
– Зависи. Когато казваш нещата както са, когато казваш истината, ставаш крив на хората понякога.
– Останаха ли ти приятели от футболните години?
– Всички. Разговарям с всички, не съм имал проблеми с никого. С всички, с които съм играл, се разбирам. Знам, че жълтото продава най-много в България в последните години, но аз скандали нямам с никого. Затова сме на това положение с непрестанно търсене на скандали.
Има много неща, които ме дразнят. Ние футбол нямаме в момента, но правим невероятен пиар на разни – един се сбил, друг отишъл в дискотека. С такива неща се занимаваме.
– Последно – гледаш ли мачовете на Левски? Смяташ ли, че Делио Роси е правилният човек за „сините“?
– Нямам никаква идея. Нямам наблюдения. Гледам от време на време, но не съм вътре в клуба.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
