Бургаските футболни отбори и техните ГМО превъплъщения

Последните години се превърнаха в мракобесни за бургаския футбол. Двата местни гранда се сринаха, като в момента само „Нефтохимик“ мъждука с минимален бюджет в „Б“ група. През лятото по-рано имаше възможност отборът да изпадне в „Б“ областна и тръгне от нулата. Какво се случва с този спорт в Бургас и защо нивото на футбола е толкова отчайващо.

В годините на преход след 1990 година в града започнаха и икономически промени. Липсата на държавна политика се отрази и на спорта, като разбира се, проблемите се усетиха първо във футбола.

В същото време на хоризонта се появиха и няколко нови клуба, които вече не съществуват. Един от интересните тимове от началото на 90-те години е „Порт Бургас“. Отборът е основан през 1992 година под името „Докер“ (Бургас) благодарение на инициативността на Васил Стойчев-Бея, който по това време е активен футболист и пръв ръководител на клуба. По средата на първенството тимът се включва в „Б“ окръжна група-Бургас на мястото на отказалия се състав на село Гълъбец. През следващата година тимът вече се състезава в А окръжна група и един сезон по-късно вече е в новосформираната Зонова група. Най-големият успех на отбора е 3-то място в Югоизточната В група през 1998 година. Малко по-рано за президент е избран Диян Димов – икономически директор на Пристанище Бургас по това време, а Васил Стойчев става изпълнителен директор. Треньори на отбора са били Атанас Домусчиев, Стоян Попов-Попето и Пламен Михов. Доста футболисти, направили име в „А“ група, са започнали кариерата си там. Такива са Емил Тодоров-Зелето и Илиян Банев, Костадин Зеленков, Милен Минчев – играл в „Спартак“ (Пловдив), Стоян Ненов – играл в „А“ група с отборите на „Беласица“, „Видима-Раковски“ и „Спартак“ (Варна), Пламен Димитров – крило на „Марица“ (Пловдив). В известен период вратата на „Порт“ защитаваше и бившият юношески национал и участник на Европейското първенство за юноши през 1990 година Мирослав Димитров. В този отбор завършиха кариерата си едни от най-успешните бургаски футболисти като Владо Стоянов, Алекси Желязков, Стефан Миндов, Михаил Ганев и Станчо Цонев. След 2000 година Пристанище Бургас оттегля финансовата си подкрепа и клубът става частен. Най-напред се водят преговори за спонсорство с няколко фирми, но те се провалят. После клубът е спасен от бизнесмена Любомир Джубрилов, племенник на големия артист Георги Джубрилов. Липсата на собствена база и финансовите затруднения са причина клубът да спре съществуването си през 2002 година. През цялото си съществуване „Порт“ (Бургас) провеждаше домакинските си мачове на едно от тренировъчните игрища на стадион „Черноморец“. Сега този клуб е част от миналото.

Друг интересен футболен субект беше ФК „Космос“. Той е създаден през 1994 година от Румен Теодосиев и Найден Милков. По онова време и двамата гравитираха около групировката на Георги Николов – Мечката, като Милков бе дори негов съдружник. В отбора играеха местни футболисти, както и представители на силовите структури, които обичаха да практикуват и да играят футбол. Тимът стигна до Югоизточната „В“ група. Той се издържаше от Теодосиев и Милков и техни партньори. Често по време на срещи се стигаше до много скандални ситуации. В първите години „Космос“ играеше на тренировъчните терени на стадион „Черноморец“. През 2000 година отборът се мести в Средец, а две години по-късно в Айтос. „Космос“ крета в областните групи до 2009 година, когато спира дейност.

Най-потресаващ е примерът с ФК „Черноморец“. Сега отбор с това име играе в „А“ областна група, но той няма никаква юридическа връзка с предните тимове, които са носили и защитавали марката. През 90-те години „Черноморец“ изпада в криза, но след като става общински клуб през 1999 година, се завръща в „А“ група. След една година клубът е приватизиран от Ивайло Дражев, който става собственик на новосформираното акционерно дружество. До 2002 година финансите са сравнително добри и играчите получават редовно парите си. След това обаче Дражев вече няма ресурс да издържа клуба и започва да свива парите. Отборът постепенно губи скорост и в крайна сметка изпада във „В“ група, а през 2006 година спира съществуването си. Всъщност това е практическият край на автентичния „Черноморец“. Той реално не съществува, като неговият край дойде именно по времето на Ивайло Дражев. Това са фактите, другото са интерпретации.

През 2005 година бе създаден ОФК „Черноморец 919“. Идеолози на новия футболен проект бяха Христо Порточанов и Йоан Костадинов – тогава кмет на Бургас. През 2006 година в играта се включва и бизнесменът Митко Събев. Клубът се преименува на ПСФК „Черноморец – Бургас“. Една година по-късно в капитала му е апортиран целият спортен комплекс „Черноморец“. Следват четири години на финансов комфорт, който е осигуряван от „Петрол Холдинг“ – акционер с 50 процента в дружеството. В периода 2009 – 2010 година, когато начело на клуба е Красимир Балъков, в „Черноморец“ се изливат буквално реки от пари. Този ресурс обаче е пропилян по престъпен начин именно от Балъков и другите управници. След кризата в „Петрол Холдинг“ и разрива между Митко Събев и Денис Ершов, парите към клуба секват. В момента ПСФК „Черноморец“ крета в „Б“ областна група и е истинско посмешище. Дълговете и загубите са колосални, а не е ясно кой в крайна сметка ще плаща сметката. Не е сигурно и бъдещето на стадион „Черноморец“, който започна да се разпродава на парче. Същото важи и за стадион „Лазур“.

През лятото на 2015 година бе основан ФК „Черноморец 1919“. Той е продукт на бивши управници и легенди на най-стария бургаски клуб. Идеен и фактически създател е Тома Томов. В момента в управата е и Радостин Кишишев, доскоро там беше и Златко Янков. Тимът играе в А областна група, като амбициите са да бъде върната славата на марката „Черноморец“. Дали това ще стане, бъдещето ще покаже. Проблемите, които има за преодоляване обаче са много.

ПФК „Нефтохимик“ в момента е в „Б“ група. И този клуб обаче премина през своите пререгистрации. През 2002 година бе преименуван на „Нафтекс“. Основен акционер в него бяха фирми, свързани с „Петрол Холдинг“, който в един момент се казваше „Нафтекс България Холдинг“. Заради това и клубът се промени на „Нафтекс“. Под това име бе закрит през лятото на 2009 година от Митко Събев, по време на грандиозния проект „Черноморец“. Същото лято клубът взе лиценза на „Атлетик“ (Бургас) и заигра в Югоизточната „В“ група под името „Нефтохимик 1962“. Собственици бяха Георги Танев и Мартин Дяков. През 2011 година клубът бе купен от Николай Филипов. Той издържа три години и през лятото на 2014 година се отказа от финансирането. Тогава „Нефтохимик“ изпадна в „Б“ окръжна, а ръководството се пое от феновете.

През късната есен на същата година клубът се обедини с ФК „Мастер“, който тогава вече се казваше „Бургас“. Това беше частен клуб, собственост на фамилия Бошнакови. Новото име отново бе „Нефтохимик“, но Павел Бошнаков стана мажоритарен собственик. Миналата година отборът играеше в „А“ група, но изпадна във втория ешелон. Сега ръководството се бори за неговото оцеляване.

Като цяло картината в бургаския футбол е изключително тревожна. Градът, който генерира сериозни обороти от различни дейности, има общински бюджет от 220 милиона лева, няколко структуроопределящи икономически субекта, реално не може да осигури издръжката на един футболен клуб, за която са необходими около 3 милиона лева.

Свеж полъх идва от детско-юношески школи като „Звездичка“ и „Бургас спорт“, но те все още не могат да надскочат сегашното си ниво. Необходимо е и време, за да надградят. Там обаче се работи правилно, което се вижда и от резултатите. Талантливите деца обаче бягат към „Лудогорец“, „Ботев“, ЦСКА и „Левски“ заради липсата на силен мъжки отбор в Бургас и реална алтернатива за развитие. Докога ще е така, не е ясно. Фактите обаче са категорични. Бургаският футбол боледува, а след различни ГМО превъплъщения, местните клубове са на колене.