-
-
Мачът на годината в Разград се превърна в най-обикновен открит урок по италиански. Милан дойде, надигра напълно Лудогорец, посочи в координатната система кой кой е във футбола и къде му е мястото и забрави веднага за мача. В неделя ще се хвърлят да бият Сампдория и са напълно наясно, че ще им бъде далеч по трудно. Лудогорец вече е забравен, реваншът е протоколен. „Сан Сиро“ ще се напълни на 30 % и нищо чрезвичайно няма да остане в историческите анали. Големите клубове знаят как да пазят традицията. Затова и казват – Милан си е Милан! Един велик клуб винаги знае как да постави знак „стоп“ пред едно доморасло парвеню. Както се казва, всяка жаба да си знае гьола.
Лудогорец за пореден път не намери аргументи да се противопостави на мобилизиран противник. В групите при субективни обстоятелства срещу резерви и юноши постигат успехи. И със съдийски отсъждания по-различни от тези на Мажич. Има ли наивници, които да смятат, че такава дузпа е възможно да се даде в българското първенство!? Никога, никога и още сто пъти никога! Изводът, е че когато не са подценени и отсреща ги вземат на сериозно, шансовете им за успех спадат почти до нулево ниво. Милан имаше цел, знаеше как да я постигне, наложи своето темпо и своя тактически план и за домакините останаха само вайкания и много ако-та. Ако това, ако онова, но във футбола се броят головете. Истината е, че в първите десетина минути росонерите влязоха колебливо, но след това напълно контролираха събитията. Бяха подготвени за силните страни на съперника и ограничиха до минимум щетите. Трябваше им само един гол, а вкараха три, което показва колко лек е бил мачът за тях.
Всъщност главния извод е, че българския хегемон към днешна дата си има лимит и таван. И няма как да го надхвърли. Лудогорец няма зад гърба си Серия А, няма ежеседмичните люти съперничества, големите им мачове са няколко пъти в годината. В тази ситуация се губи реална представа за потенциала на футболистите. Никак не е случаен фактът, че нито един футболист на Лудогорец не се наложи в голям клуб. Явно ги гони някакъв провинциализъм на амбициите. И неизбежно идва Видовден.
Миналата година с Копенхаген, сега с Милан. Не можеш да се надскочиш след като си го карал на гладко бягане тип джогинг. В потока на „източните тигри“ и в групите се трупа опит, но той е крайно недостатъчен и непълен за успех в директни пролетни елиминации. Сториха го срещу Лацио в един безумен трилър, но това бе веднъж на седем години.
Не е срамно да загубиш от Милан, срамно е да загубиш ориентация. Трябва да съзнаваш, че когато съдбата ти изпрати за съперник Милан, не може просто да се явиш на мача и да разчиташ на чудо. Правили са го и други български отбори и са получавали прозвища „Петко Миланов“. Затова трябва да имаш някаква идея, някакъв план. Не, че това ще ти гарантира позитивен резултат, но не може да си хептен неподготвен. Остана впечатлението, че в Лудогорец си бяха повярвали, че тяхната игра ще победи играта на Милан. Че за тези седем години са постигнали някакво базисно равнище, което ще им носи успех при всякакви обстоятелства. Някак обаче им бе убягнало, че този Милан без да е страшилище, е много добре подреден и компактен тим. Много прагматични са станали „росонерите“ при Гатузо. И на конвейер бият такива като Спал и Кротоне. По идентичен начин опердашиха и Лудогорец. С лекота!
След седмица поредния европейския рейд на Лудогорец с 16 мача ще остане в историята. Клубът като развитие не се надскочи, колкото и да се опитват да ни убеждават в противното. Но и достигнато равнище никак не е лошо за клуб, който излиза от българското първенство. Позитивното е, че след като отпаднаха безславно от ШЛ, успяха през есента да вземат максимума от участието си в Лига Европа. Но всичките седем противника преди Милан бяха от и под средно европейско ниво. Споменах в текста за лимит и таван. По принцип не е хубаво да се установи, че такива съществуват. Спира полетът на мечтите, а дълго време в Разград те бяха необятни. Но какво пък, ще имат още много кампании и ще е интересно да се наблюдава накъде ще тръгне кривата. Прогресът обаче е променлива величина, която зависи от всякакви фактори. И в четвъртък вечер се видя, че проектът Лудогорец не успява да увлече достатъчно ентусиазирана фенска маса. Дори и в ограничени пространства трудно се създава истинска футболна атмосфера. Всъщност създадоха я, но италианските фенове. А някак е обидно на български стадион „Грацие Милан“ да надделява!
Автор: Жаклин Михайлов, „Тема Спорт“
