-
-
Карлос Енрике Рапозо беше името, което родителите му дадоха, но то никога не му бе от особена полза. Този Рапозо нарече себе си Кайзер („Крал“ от немски б.р). И по един блестящ начин той бе въплъщението на измамния чар на един от най-одухотворените градове в света – Рио де Жанейро.
„Рио е специален град“, споделя Жоел Сантана, треньорът, спечелил градския шампионат (Кампеонато Кариока) с всичките четири топ отбора на Рио де Жанейро.
„Кариоките (местните жители на Рио) са свободолюбиви, спокойни и забавни. Атмосферата ги предразполага. Много плаж. Много самба. Много тъпани. Без да разбереш, влизаш в ритъма. Добра „Кариока“ е този човек, който знае как добре да си живее живота“.
Кайзер живееше своя на макс, до краен предел. В пика на своя блясък Карлос беше всичко – от човек, който урежда мачове, до жиголо. От парти организатор, до любимец на най-страшния гангстер в страната. Но… Карлос Кайзер беше най-добрият футболен измамник.
Ренато Гаучо, един от най-класните бразилски играчи от своето поколение, казва за Кайзер: „Той беше най-силният футболист, който никога не е играл футбол“.
Кариерата на нашия герой се разпростира през 80-те и 90-те години на миналия век. Кайзер преминава през четирите най-големи клубове на Рио – Фламенго, Флуминензе, Ботафого и Васко да Гама. Също така, Карлос е бил част от тимовете на Бангу, Америка и на още много други.
Въпреки това, през цялото време той стриктно следва своя принцип да НЕ играе футбол.
„Исках да съм част от отбора, да съм между другите играчи“, споделя Кайзер. „Не исках да играя. Ако някой желае да ме види на терена, това си е негов проблем. Дори Иисус Христос не е успял да угоди на всички, нали?“
Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)
Историята на Карлос Кайзер е толкова впечатляваща, че през 2015 година британска компания купува правата, за да снима подробен документален филм. В него са включени интервюта с легенди на бразилския футбол като Карлос Алберто, Зико, Жуниор, Бебето и Ренато Гаучо. Разбира се, не е нужно дори да споменаваме за продължителните и обстойни разговори със самия Кайзер. Неговата памет е малко селективна и няма как да отречем за наличието на елемента „фантазия“ в историята на нашия герой. Колкото по-надълбоко човек се впуска в разследването обаче, толкова по-очевидно ясно става едно: огромна част от тези неща, наистина са се случили.
Кайзер е най-смелият и пробивен тип в региона на плажа Копакабана. Неговият най-важен номер е да се сприятелява с важните хора. Карлос започва да поддържа контакти със силните личности във всеки клуб, показвайки им своето впечатляващо CV. Ако е в настроение, той отива при журналисти, играчи или направо при собственика. Изгражда си мрежа от лъжи, толкова изкусна, че в крайна сметка никой не помни кой е бил човекът, препоръчал Карлос Кайзер на дадения клуб.
В онези дни, преди да има интернет, никой не е застрахован от подобни измами. Дори тези, които са били склонни да направят проверка, са били почти напълно безпомощни. А и, честно казано, Рио никога не се е славил с подозрителността на своите жители.
„Животът е маркетинг“, отсича Кайзер, докато разказва историята си с такава заразителна убеденост, която е лесно да те привлече към неговата кауза.
Бебето, бразилският национал, станал световен шампион през 1994 година, казва:
„Карлос говореше толкова добре, че ако му позволиш да си отвори устата, това е. Той ще те омагьоса. Невъзможно е да устоиш. Край“.
В първото тренировъчно занимание за новия си тим, обикновено Карлос получава мускулна травма, която го вади от строя за неопределено време. Докато тече този период, Кайзер се размотава наоколо и се превръща в неофициален морален специалист:
„Той създаваше весело, щастливо и спокойно настроение в отбора“, споделя Алешандре Торес, бивш бразилски национал и син на Карлос Алберто.
„Кайзер разказваше истории, които ни караха да мечтаем. Мисля, че това бе основната причина всички толкова да го харесват“, продължава Торес.
Случвало се е няколко пъти героят на нашата история и да тренира. Отваряло се е място за него. Бедата е, че това място винаги е възможно най-далеч от действието. На теория Кайзер е централен нападател. На практика… той всъщност е „фалшива“ деветка.
Шефовете на един от клубовете му се вбесяват толкова много от неизлечимите контузии на Кайзер, че го дават в ръцете на вещерски доктор. Карлос се справя със ситуацията, като безцеремонно казва на лекаря, че има болести, които и „черната магия“ не може да излекува. След това му показва вратата.
Кайзер е готов на всичко, за да избегне участието си във футболен мач. Плаща на юноши да му влизат здраво по време на тренировка, за да може да симулира, че е получил травма. Дава пари на фенове, за да пеят неговото име по време на мач, когато собственикът е на стадиона.
Бабата на Кайзер умира няколко пъти, за да може той да не се изправи очи в очи със своя най-голям враг – футбола. За 11 години нападателят, който не може да играе футбол, подписва професионални договори с 8 клуба, 3 от които чуждестранни!
Героят на нашия разказ споделя, че всъщност има някакъв талант на футболист, но е избрал да не го използва. Тази теза е потвърдена от някои от личностите, интервюирани за документалния филм. Един от тях е Жаир Перейра, бивш треньор на Атлетико Мадрид, специалист, който е спечелил повече от 20 трофея в кариерата си. Въпреки това, по-голямата част от хората, познаващи Кайзер, се заливат от смях, когато чуят за „таланта“ му. По онова време Карлос е симпатяга с дълги къдрави коси – модата на бразилските футболни идоли, сприятелява се в дискотека в Рио с Ренато Гаучо и Карлос Алберто Торес, тогава звезди.
Физически изглежда внушително и те го препоръчват на Ботафого, а той прави уговорката, че му трябва време да влезе във форма.
Нататък кариерата му минава по един и същ сценарий – договори за по 3-6 месеца, като в първите два „си връща формата“, но си прибира заплатата. Като дойде време да покаже какво наистина може, се хваща за мускул, сухожилие, ахилес, бедро… Контузия.
Още месец-два (пак припомняме – тогава няма модерните технологии за изследвания) в отбора, контрактът изтича…
Най-големият му удар е след Ботафого, където веднага разбират, че този не е футболист, но вече са му предложили договора за половин година. Тогава Кайзер измисля големия си фокус.
Пуска версията (пак сред приятели от компанията за партита, все футболисти, нали вече се е омесил с тях в Ботафого), че е играл в Аржентина за Индепендиенте.
„Някакъв агент на име Алехандро ме заведе там, приятел на Хорхе Буручага (голяма звезда тогава). Играх, но ме излъгаха с парите…“
Обаждане до Аржентина би убедило всеки, че е така. Карлос Енрике наистина е играл в Индепендиенте и печели с този тим Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1984-а, но е… аржентинец.
Но как, по дяволите, да задълбаеш и да провериш това, след като всичко съвпада. Кайзер има визитка на шампион на Южна Америка, споделена ей така, подхвърлена на приятели уж случайно. Те я преразказват във футболните среди и лъжата става достоверна история.
В Бразилия, традиционно, преди началото на тренировъчно занимание, футболистите играят на „Пиян Картоф“.
„Кайзер не знаеше къде се намира“, казва Бебето. „Подтичваше оттук-оттам. Потеше се доста. И, обикновено, беше направо скапан, още преди да е започнала самата тренировка“. Веднъж просто му казахме:“Махай се, Кайзер! Иначе, най-вероятно ще те убием!“
Играе по 10 минути, печели доста добри пари, „има стотици хубави момичета, които обичат футболисти“ – по собствените му думи, и си живее живота като звезда.
За него се пишат статии като за някакъв голов ас (тази по-надолу е „рекламата му“ след завръщането от Аячо, която му печели договор с Бангу), а той не е вкарал топката във вратата през живота си в професионален мач.
БЛИЦ СПОРТ
