-
-
През лятото на 1981 година жребият в надпреварата за КЕШ не е приятен за ЦСКА. „Армейците“ се падат срещу шампиона на Испания Реал Сосиедад. Битката завършва с краен успех за отбора на Аспарух Никодимов, който впоследствие достига до полуфиналите в състезанието. В герой срещу Сосиедад се превръща легендарният вратар на „червените“ Георги Велинов. Впрочем по същото време, когато ЦСКА праща испанските шампиони на дивана, има и друг двубой „А“ група срещу Лa Лига: Ботев (Пловдив) – Барселона.
Първият мач между ЦСКА и Реал Сосиедад е на 16 септември в София. Решаващият миг идва в самия край, когато крилото Цветан Йончев посреща с глава пас на Пламен Марков и топката се спира в мрежата на Луис Арконада. Любимецът на агитката на „армейците“ обаче се удря в страничната греда и остава извън строя за реванша в Сан Себастиан. „Цецо намери вратата след центриране, но се спря много лошо в гредата. Изнесоха го на носилка с комоцио. Сосиедад имаха силен състав тогава, Лопес Уфарте беше като ракета по лявото крило“, спомня си славният капитан на българския гранд Георги Димитров. В редиците на „бяло-сините“ наистина има известни имена, начело с испанските национали Арконада, Мигел Алонсо, Горис, Самора, Уралде, Сатрустеги и Уфарте. Там е и бъдещият капитан на Барселона Хосе Мария Бакеро. ЦСКА обаче е висок праг за шампиона на Ли Лига.
Преди реванша на „Аточа“ испанците решават да хитруват – игрището на баските е умишлено наводнено, за което свидетелства Георги Димитров. „Когато отидохме там беше топло и сухо време, което е нормално, защото беше месец септември. В деня на мача обаче теренът беше разкалян, мокър, тежък. Домакините си бяха „поиграли“ с него“, твърди Джеки. От първата минута Сосиедад грабва „армейците“. Пред Георги Велинов започва серия от мелета. Голът за испанците виси на косъм. Положение след положение, но българският вратар е като стена. Всичко това става пред погледа на президента на Испанската футболна федерация Пабло Порта, който е в официалната ложа.
„Това беше много тежък мач! И може би моят най-добър. Уви, той не се излъчи в България и малко наши сънародници успяха да видят играта ни. Между другото търся запис на срещата в Сан Себастиан отблизо 30 години. Беше предаван по испанската телевизия, но така и не го намирам. Спасих поне няколко сигурни гола, а целият ни отбор игра в защита. Общо взето топката 88 минути бе около нашето наказателно поле. След почивката Стойчо Младенов излезе сам срещу Арконада, преодоля го, но нямаше сили да завърши както трябва – стреля слабо, защото се беше изтощил от непрекъснатата игра в отбрана“, разказва Джони Велинов.
След двубоя изявите на българския национал са похвалени от всички водещи вестници в Испания – „Марка“, „Ел Паис“ и пр. По-късно Джони разкрива, че от Реал Сосиедад го спират пред съблекалнята на „Аточа“ с оферта. Предлагат му много пари и го искат в състава си. Впоследствие испанците пращат официално запитване за вратаря, но отговорът на началниците от „Народна армия“ е отрицателен. За Велинов и колегите му обаче има премия от стотина лева. В края на 1981-а стражът на ЦСКА печели анкетата за „Футболист на годината“.
Освен със славните намеси на Джони, сблъсъкът в Сан Себастиан се помни дълго и покрай Хосе Мария Бакеро. Бъдещият голям приятел на Христо Стоичков напуска терена със зверска контузия. В краката на атакуващия халф влиза остро Георги Илиев. В резултат Бакеро напуска терена със счупен крак. След години баскът признава пред Стоичков, че винаги ще помни балтията на Майкъла. Камата дори споменава това в автобиографичната си книга. У нас някои прокарват погрешната версия, че след битката с ЦСКА испанецът е аут от футбола за почти шест години. Всъщност той пропуска въпросния сезон и се завръща през 1982 година. През сезон 1983/84 обаче е застигнат от нова сериозна травма.
Георги Велинов пък изнася още редица силни мачове под рамката на „армейците“, заради което става още по-голям любимец на запалянковците от сектор „Г“. През 1983-а Франко Танкреди от Рома му връчва куфарче с вратарски ръкавици. Не толкова известен факт е, че в началото на 90-те години подобен армаган българинът получава и от Клаудио Тафарел. Двамата си говорят дълго в центъра на терена на „Армията“ след края на срещата между ЦСКА и Парма в турнира за Купата на УЕФА. Бразилската легенда подарява ръкавици на Велинов, който пък му връща жеста на реванша в Италия – розово масло, българска носия и фолклорни кукли. Вратарят на „червените“ се превръща в герой на „Енио Тардини“ заедно със защитника Велиян Парушев – първият спасява дузпа на Алесандро Мели, а вторият съсича италианците с късен гол.
Джони остава в митологията на ЦСКА и с куп други неща, към които е редно да се върнем отделно друг път – дузпата, която бележи на своя кумец Борислав Михайлов във Вечното дерби за Купата на Съветската армия през 1983 година, или пък култовото попадение, което бележи от своето наказателно поле срещу Чепинец (Велинград). Заради последното и до днес някои цесекари наричат града от Южна България – Велиновград.
Източник- Спортал
Рубрика – От скрина
