-
-
При Делио Роси е като при военните – всичко е предпоследно. Или, ако трябва да осъвременим тази сентенция, трябва да минем през “той вижда всичко” и да завършим с “най-доброто предстои”. Треньорът на Левски явно дълго време ще напасва състава си, а при него може би никога няма да се говори за титулярна единайсеторка. Въртележките са непрекъснати, експериментите продължават и явно пред нас е някаква проекция на Ливърпул при Рафа Бенитес, който във всеки следващ мач не повтаряше единайсеторката от предишния.
Ето, Делио Роси аха да си нагласи халфова линия и – хоп, отнякъде се появи чисто нов футболист. Хали Тиам пристигна на “Герена” като последно зимно попълнение, но всъщност този полузащитник е бил на най-челно място в списъка на Левски. Както се казва, Делио Роси си го е заплюл, захапал си го е като опция, само че по стечение на обстоятелствата преговорите за него са приключили след всички останали. И ето ти го Тиам, за нула време попадна в титулярния състав. Не му трябват никакви адаптации, никакви аклиматизации. А за да спечели доверието на Роси само за няколко тренировки, значи не е някой случайник.
И срещу Септември Левски изглеждаше различен като постройка от това, което видяхме миналия кръг срещу Ботев. Веднага направи впечатление, че Тиам е Новия Ричи. С тази разлика, че навремето Ричард Еромоигбе дойде на “Герена” като юноша бледен и тук получи шлифовката си. А Тиам си е школуван футболист и на Роси няма да му се налага да показва основни неща, както преди правеше Мъри Стоилов с Ричи. Постът на сенегалеца е нещо като на Бускетс в Барселона. Направи впечатление, че Новия Ричи изнася топката по-добре, позиционирането му и движението без топка са на ниво, а едно меко подаване напред с копване на топката вече прави разликата с Еромоигбе по-голяма. При първия опит на Тиам за стрелба към вратата на Септември обаче става ясно защо правата му се държат от втородивизионния унгарски МТК и не се е наложил под наем в Динамо Москва – шутът му бе от категорията “сватбарски”, или “иди си донеси топката сега”.
Тепърва ще опознаваме качествата на Новия Ричи, но си личи, че е играл в Русия с оглед някои смели влизания при единоборства. А това ни насочва към очертаващата се перспектива Жорди Гомес да седне трайно на пейката. Просто към този момент испанецът не е близо до това да започва мачовете за сметка на биткаджия като Тиам. Направи впечатление обаче, че новият халф на сините рядко прекрачва границата на 65-ия метър на терена. Може би указанията на Делио Роси към него са били, докато се сработи с отбора, да не се увлича много в атакуваща фаза, но това ще се установи впоследствие.
Пред Роси видимо има и друг “проблем”. Габриел Обертан започна мача със Септември в познатия си стил с много излишно мачкане на топката, което означава забавяне остротата на атаките. Или пък, ако той сам създаде напрежение, накрая не знае да подава ли, или да шутира и докато вземе решение, вече са затворили магазините. Като е лесно да се отбележи, че французинът по- скоро търси някакво друго продължение, различно от удар. Иначе с топка в крака прави разликата. Но ако футболът се играеше без врати, Обертан всяка година ще е номиниран за “Златната топка”. Все едно е някакъв Тимур, предпочита да помогне на другите, отколкото сам да бъде герой. Явно всички тези забележки от подобен характер са били споменати от Роси на полувремето на висок глас. След почивката Обертан някак имаше самочувствие да шутира. В много случаи той дори от чиста позиция не смее да стреля, а сега от по-трудни ситуации нанесе удари през човек и успя да вкара два гола.
Другите две попадения – на Станислав Костов с глава, би трябвало да напомпат самочувствието на автора им. Не му е лесно и на него да се бори да бъде титулярен нападател в Левски, като преди това не е успял да направи нещо запомнящо се в ЦСКА. Костов може да се окаже много сполучлив трансфер само ако покаже постоянство. Иначе след 2-3 мача, когато Ривалдиньо влезе в кондиция, ще получи шанс за сметка на Костов. А това гарантира, че освен на Жорди Гомес Левски от лятото ще трябва да търси отбор и на Серджиу Буш.
Четири гола са повод за добра оценка. Такава заслужава и Септември, който втори кръг поред допуска съперника да поведе с три гола. Е, този път тимът на Ники Митов, за разлика от Етър, върна само едно попадение и накрая получи още едно. Но Септември се старае да играе открито, не затлачва играта, не кюска топката в реката и общо взето за ресурса, с който разполага, се държи прилично на терена през новата година.
Желю Станков/ „Тема спорт“
Много точен анализ!