-
-
Бразилският футболист Едсон Арантeс до Насименто преди пет месеца навърши 77 години. Едсон Аранчeс до Насименто, Черната перла, Краля на Футбола… или просто Пеле.
Едсон е роден в град Трес Корасоес, щата Минас Жерайс, а целият му живот е изпълнен с трудности и изпитания, които го съпътсват още от раждането му – в кръщелното му свидетелство са допуснати две грешки – първоначално е записан Едисон, а освен това рождената му дата е объркана и преместена с два дни по-рано – на 21 октомври 1940 г.
Произходът на прякора му остава неясен и до днес, но се смята, че неговите приятели са започнали да го наричат така заради приликата му с тогавашния вратар на Васко да Гама Биле. В португалския обаче няма дума, която да обяснява какво точно значи „Пеле“ – нещо, което до ден днешен остава част от чара на загадъчния прякор. В началото Едсон не иска да бъде наричан така, защото се чувства обиден и унизен, но с времето разбира, че прякорът му е важен както за него, така и за неговата държава.
Баща на Пеле е Жоао Рамос до Насименто – професионален футболист, станал известен с прякора Дондиньо. Играе за много бразилски клубове, между които най-известни са Атлетико (Минейро) и Флуминензе. Пеле израства в изключителна бедност в град Бауру, където прави първите си стъпки във футбола – неговият талант и най-голяма любов. Малкият Пеле започва да тренира футбол на 6 години в отбора Бауру Атлетик, където по това време баща му играе. Малчуганът развива таланта си по улиците на града, подритвайки топка направена от парцали и чорапи.
Младият Едсон е дотолкова влюбен във футбола, че когато е едва 9-годишен стои до радиото, за да слуша финала на Мондиал 1950. Бразилия губи, а той се кълне със сълзи на очите, че някой ден ще докара купата в своята страна. За откривател на Пеле се смята неговият пръв треньор Валдемар де Брито, който забелязва таланта и амбицията на малкото момче. През 1956 година Валдемар завежда 15-годишния Пеле при шефовете на Сантос и им заявява, че това е бъдещият най-велик футболист в света.
Директорите на клуба се замислят какво толкова специално има в това дребно тъмнокожо момче, което не е нито много високо, нито много силно. Но сякаш забелязват магията, която се случва, когато малчуганът борави с топката в крака и все пак решават да му предложат договор. Първият професионален контракт на Пеле е факт. Петнадесетгодишното момче започва кариерата си в младежката гарнитура на отбора, а само една година по-късно вече тренира и играе с мъжкия отбор на Сантос. На 7 септември 1956 г. Едсон се разписва веднъж срещу Коринтианс (Санто Андре) за победата на неговия тим със 7:1 – това е и негов официален дебют за клуба.
Едва 16-годишен Пеле става голмайстор на бразилското първенство и веднага получава първата си повиквателна за националния отбор на Бразилия. Дебютът му е на 7 юли 1957 г., а „селесао“ губи с 1:2 от вечния съперник Аржентина, Пеле обаче все пак успява да вкара гол още в първия си мач. С това си постижение се превръща в най-младия голмайстор в международни мачове.
През 1958 г. Едсон печели първата си титла – шампион на щата Сао Пауло. В шампионата Пеле вкарва цели 58 гола! Рекорд, който остава неподобрен и до днес. 1958 г. е една от най-важните в живота на Едсон Аранчис до Насименто.
Шампионатът на планетата през тази година се провежда в Швеция. Тогава за пръв път светът се запознава отблизо с изгряващата звезда Пеле. В първите два мача Едсон е резерва, заедно с още една друга бъдеща звезда – Гаринча. Треньорът Висенте Феола не дава шанс бъдещите мегазвезди и се налага играчите да убеждават титулярите Жоел и Алтафини да симулират контузии, за да могат Пеле и Гаринча да влязат в игра.
На Мондиала Едсон показва забележителна скорост, страхотен атлетизъм, невероятна техника и прекрасен поглед над играта. 17-годишният тийнейджър блесва в полуфинала на Бразилия срещу Франция, като отбелязва хеттрик за победата с 5:2. „Кариоките“ триумфират във финала срещу домакините от Швеция, а Пеле вкарва нови два гола и се превръща в най-младия футболист печелил Световно първенство – една нова звезда се ражда пред очите на всички.
Интересът на грандовете от Европа не закъснява и съблазнителните оферти към звездата на Сантос започват да валят – Ювентус, Интер и Реал (Мадрид) се нареждат на опашка за подписа на Пеле. Президентът на Бразилия Жанио Куадрос прибягва към нетрадиционен ход и обявява Едсон Арантес до Насименто за природно богатство, което прави излизането му от страната и заиграването зад граница за друг клуб, абсолютно невъзможно. Така Черната перла остава в Сантос, където постига забележителни успехи – печели 10 пъти първенството на щата Сао Пауло, 4 пъти турнира Рио-Сао Пауло, по два пъти Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа.
Когато навършва пълнолетие, Пеле е призован в армията на страната си, за да изпълни своя военен дълг към Бразилия. Пеле отслужва като всички нормални бразилски граждани. Интересно е, че при всеки един негов караул се струпват стотици души, които искат да видят на живо мегазвездата на Бразилия.
1961 г. е най-головата година за Пеле, техничарят приключва сезона със 110 попадения на сметката си. Прозвището „Крал на футбола“ за първи път му дават френски журналисти през същата година по време на европейското турне на Сантос.
През 1962 г. „селесао“ с Едсон в състава си печели втора световна титла подред. Пеле обаче изиграва само два мача на Мондиала в Чили, тъй като получава контузия в слабините, която го вади от сметките на селекционера. През ноември 2007 г. ФИФА обявява, че той все пак трябва да получи златния си медал и го прави единствения футболист, който е ставал три пъти световен шампион.
Четири години по-късно на Мондиала в Англия Пеле е яростно атакуван от всички противникови защитници и получава множество контузии, а Бразилия отпада още в първия кръг на шапионата на планетата.
Въпреки разочарованието от ранното отпадане на световното първенство, легендата за Пеле продължава да се разраства главоломно. Едсон вече е толкова популярен в цял свят, че през 1967 г. две враждуващи групировки в Нигерия обявяват 48-часово прекратяване на огъня и примирие, за да бъде изигран мач на Сантос и всички да могат да видят на живо Пеле.
На Мондиал 1970, който се провежда в Мексико, Пеле и Бразилия се завръщат на сцената с гръм и трясък. Черната перла отбелязва 4 попадения в турнира, като се разписва и във финала. Финал, който противопоставя италианците – безспорни шампиони на сметкаджийския и досаден футбол, срещу бразилците, играещи с вдъхновение и всеотдайност… като истински артисти. В крайна сметка „селесао“ триумфира над „скуадра адзура“ с 4:1. Голът на Пеле във финалната среща е под №100 за Бразилия на световни първенства. Тимът на „селесао“ от 1970 г. с Пеле в състава си е обявен за най-силния национален отбор на всички времена.
На 19 ноември 1969 г. на стадион „Маракана“ Пеле отбелязва своя гол номер 1000. По този повод в Бразилия е издадена специална пощенска марка, а президентът обявява деня за празник. До 1974 г. Едсон е отбелязал 1087 гола в 1120 изиграни мача за своя отбор Сантос.
Краля на Футбола завършва футболната си кариера в Ню Йорк, където от 1974 до 1977 г. играе за местния клуб Ню Йорк Космос. Като футболист той успява да отбележи 1281 гола в 1363 изиграни професионални футболни срещи. За бразилския национален отбор Пеле има отбелязани 77 гола в 92 мача. На 1 октомври 1977 г. Пеле прекратява футболната си кариера с демонстративен мач между Ню Йорк Космос и Сантос – единствените два клуба в кариерата му.
През славната си кариера Едсон Арантес до Насименто регистрира 92 хеттрика, 31 пъти бележи по четири гола, пет пъти по шест гола и веднъж осем. Последното става факт през 1964 г., когато вкарва 8 гола за Сантош при победата 11:0 над Ботафого.
През 1978 г. Пеле получава международна награда за мир заради съвместната си работа с УНИЦЕФ. Едсон се превръща и в посланик на добра воля към ООН, а приоритетите му са екология и развитие.
На неговото име е кръстен астероид. Небесното тяло е открито през 1972 г. и пълното му наименование е 2202 Pele.
През 1995 г. президентът на Бразилия Фернандо Енрике Кардозо го назначава за министър на спорта. Като министър Едсон се опитва да ограничи корупцията в бразилския футбол, прокарвайки така наречения закон „Пеле“. Черната перла напуска поста през 1998 г.
Министерството на образованието на Бразилия му връчва медал, защото хиляди бразилци се научават да четат след излизането на биографията му „Аз, Пеле“. През декември 2000 г. ФИФА избира играч на ХХ век. Гласовете в интернет печели Марадона, но двамата с Пеле са обявени за победители, а списание „Тайм“ го поставя между стоте най-важни личности през ХХ век.
Интересен факт е, че Едсон никога не е участвал на олимпийски игри, но МОК го обявява за най-великия спортист на ХХ век. Едно бедно момче тръгва от гетата на Бразилия и се превръща в национален герой, истински феномен. Едно момче се превръща в легенда, която променя лицето на футбола завинаги. Едно момче се превръща в символ на Бразилия и световните първенства. Едно момче носи надежда, вяра и мечти на цял народ. Едсон Арантес до Насименто или просто Пеле – един от най-вълнуващите спортисти, раждани някога.
БЛИЦ СПОРТ
