-
-
Ндайе Муламба е звездата на националния отбор на Заир при участието му на световното първенство през 1974 година, където получава несправедливо червен картон за ритник по задника на съдията. 
Сега, 44 години по-късно, бившият нападател на „леопардите“ живее в бедност, придвижва се с инвалидна количка и е на път да бъде изгонен от дома си.
Муламба в момента е на 69 години, а преди 20 години го считаха за мъртъв. На мач между ДР Конго (настоящото име на Заир) и Буркина Фасо от Купата на африканските нации през 1998 година двата отбора запазиха едноминутно мълчание, тъй като се считаше, че бившият нападател е починал при инцидент в анголска мина за диаманти. В крайна сметка се оказа, че става дума за объркана самоличност. Самият Ндайе Муламба никога не е бил в Ангола.
Също така никога не е ритал рефер по задника, заради което беше изгонен на Мондиал’74. Световното първенство превръща кариерата на Муламба и съотборниците му от бляскава в истински фарс, а трагедията след това се превръща в част от живота му. Червеният картон на мондиала също е въпрос на объркана самоличност. 
Нападателят на Заир е отстранен в момент, когато тимът му губи с 0:4 от Югославия (крайният резултат е 9:0 за „плавите“). В 23-ата минута колумбийският рефер Омар Делгадо отсъжда фаул срещу африканците, когато усеща шут в задника си. Той се обръща и показва червен картон на Муламба. Това предизвиква учудването не само на нападателя, но и на коментаторите, които много добре са видели извършителя.
На следващия ден съдията е обект на подигравки. ФИФА обаче не санкционира рефера, а освен това за всеобща изненада наказва Ндайе Муламба за една година. Истинският извършител на ритника е Мвепу Илунга, който още на следващия мач на Заир на Мондиал’74 придобива световна известност. При фаул за Бразилия пред вратата на африканския тим Илунга се изстрелва от стената, за да изрита топката и да не позволи изпълнението на прекия свободен удар. Футболистът признава, че действията му са протест срещу властите, които не само не изплащат обещаните премии, но и заплашват живота на играчите на „леопардите“.
Футболистите на Заир заминават на световното първенство във ФРГ като национални герои и шампиони на Африка. В началото на 1974 година те печелят Купата на африканските нации, като Муламба вкарва девет гола на турнири (рекордът му не е подобрен и до днес). Заради реализаторските си умения получава няколко прякора. Сред тях са Волво и Мустанг, заради скоростта му, и Мутумбула – името на смъртоносен дух от африканската митология. Един вестник дори му лепва прякора Хитлер (заради разрушителната му сила срещу съперниците), след като вкарва шест гола в един мач от националната купа.
За успеха си на Купата на африканските нации футболистите на Заир трябва да получат чисто нови автомобили „Фалксваген Пасат“. Те не само, че не виждат колите, но и не получават обещаните си премии за класирането на световното първенство. Заради това и духът на отбора е много нисък от световното първенство.
„Леопардите“ се представят добре в първия си мач – загуба с 0:2 от Шотландия. След срещата получават уверения от спортния министър на страната, че бонусите пътуват към Германия. Парите така и не пристигат. Разборът преди мача с Югославия не е направен от треньора на отбора – бившия югославски вратар Благойе Видинич, а от специален емисар на президента на Заир Мобуту Сесе Секо (на снимката вляво). „Имаме причина да вярваме, че югославските власти са научили от вашия треньор плановете му за мача, затова сме го изолирали и ще направим промени в състава“, заявил пратеникът. Така управляващият режим в Заир не само отказва да плати на играчите, но и прави опит да саботира представянето им на световното първенство.
След тежкото поражение от Югославия играчите получават ново нареждане от диктатора Мобуку Сесе Секо, че ако загубят от Бразилия с повече от три гола разлика, няма да си получат премиите. „Леопардите“ губят с 0:3. При завръщането си в Заир футболистите са арестувани и в продължение на четири дни са държани в президентския дворец, където се решава съдбата им. В крайна сметка всички са пуснати при семействата си.
Муламба продължава да играе футбол за АС Вита от Киншаса до навършването на 38 години. През 1994 година Африканската футболна конфедерация му оказва голяма чест. Кани го на церемония в Тунис, за да почете 20 години от деветте му гола в Купата на африканските нации. 
На бившия нападател е връчен възпоменателен медал. Компания за цигари му купува костюма за тържеството. Няколко дни по-късно четирима маскирани мъже във военни униформи нахлуват в дома на Ндайе Муламба с настояване да получат медала и пари. Шумът събужда Тридон – деветгодишният син на бившия футболист. Момчето хуква да търси помощ, но е ударен по главата с приклад на пушка и умира на място.
Самият Муламба е прострелян два пъти в крака, пребит и хвърлен от мост. Прекарва осем месеца в болница. След това е преместен за последващо лечение в ЮАР, където остава да живее с години без никакви пари в религиозна общност. Сега отново живее в Киншаса, но бедността и безпаричието си остават част от ежедневието му.
„Физически е развалина, но все още има манталитета на шампион“, твърди Ален Макенго – запален по футбола адвокат, който от няколко години лобира Муламба и съотборниците му да получат пенсии, за да могат да изживеят доблестно старините си.
„Те донесоха толкова гордост на страната си и вдъхновиха много млади хора. Затова е ужасно да ги виждам в какви условия живеят“, добавя Макенго, който успява да се пребори бившите национали да получават финансова помощ от държавата.
Стипендията на Ндайе Муламба се равнява на около 200 евро. Само наемът на дома му струва малко под тази сума и затова е на път да изселен. „Ако си плати наема, как ще живее“, пита Макенго.
Пол ДОЙЛ, „Гардиън“
Превод от английски на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ
