-
-
Неопитното око го забелязва на терена само при жълтите картони. А те не са му никак малко. Но истинският фен няма как да не види, че той е основният двигател на ЦСКА. Черноработникът, който си върши отлично работата, без да се набива на очи. Вършее, снове, играе интелигентно, смислено. Да, не е като Каранга, нито като Десподов, но приносът му за „червените” успехи не е никак малък.
Кристиян Малинов ми прилича на един перфектен футболист на ЦСКА от 80-те години – Костадин Янчев. Свързват ги няколко неща – че са от Македонския край, че играят със сърце и душа и не обичат да са под прожекторите. Че са като работливи и незабележими пчелички, оставащи в сянката на другите. Но без тях слънцето трудно ще блесне над Борисовата градина.
Извън терена Кристиян е скромно момче. Професионалист до краен предел. Дискотеки, чалготеки, селфита и купони – на тях им е теглил един здрав шпагат и ги е изхвърлил край тъчлинията.
Малинов и до днес твърди, че човекът, който му е подал ръка във футбола, е Светослав Тодоров. Тоди го взима под крилото си в периода, когато беше треньор на Добруджа. Именно там – в житницата на България, Кристиян разбра как се вади хляба. С пот, труд, себераздаване и желязна дисциплина.
Кристиян гори на игрището и това е основната причина реферите често да му показват жълтия цвят. Но важното е, че не прегаря, защото там, в центъра на терена, работата е най-много и най-напечена.
Ако решите да си направите труда, изгледайте под лупа някой мач на Малинов и забележете колко единоборства и топки печели, колко паса е пресякъл и колко е дал на съотборниците си. Или колко километра е навъртял. Цифрите няма да са никак малки. И ако някой си мисли, че са много по-малко ценни от головете на Каранга, значи не разбира от футбол.
Защото битките не се печелят само с голове, но и с такива като Кристиян. И когато ръкопляскате на бразилския хищник, оставете овациите и за храбрия армеец. Той ги заслужава.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
