-
-
„Истината за преименуването на Левски София“ – клипче с такова заглавие се разпространява лавинообразно из „сините“ групи, страници и фенове в социалните мрежи. Видеото е откъс от документалния филм на БНТ – „Агресията“ (2015 г.). Ето какво пишат в една от най-големите Фейсбук страници на „сините“ фенове – „ЗА ВСИЧКИ КОИТО ОБИЧАТ ЛЕВСКИ“, без редакторска намеса:
Левски безусловно е заслужил прозвището си “отбора на народа” – в смисъл на отборът, развличащ и даващ надежда и утеха на хората, живеещи под гнета на комунистическата диктатура. Алтернативният отбор, отборът с дух, атмосфера и ценности, влизащи не само в противоречие със законите на терористичния режим, но и уязвяващи и притесняващи дълбоко този режим.
Неслучайно в самото начало на 1969 Левски е “арестуван”, като е обединен с отбора на МВР и Държавна сигурност – Спартак София. Името му съответно стана Левски-Спартак. Това е пряк резултат от Чешките събития от 1968 и страха на властниците от публиката на Левски – като най-масовата опозиционна сила в страната. Разбира се, тук става дума и за параноичен страх. Но са налице и поводите за страх, и за притеснения, и за бяс. Легендите и до наши дни разказват как по време на Световния младежки фестивал в София през лятото на 1968 чехословашката делегация на стадиона започва да скандира “Левски, Левски”, а публиката на “сините” й отвръща с възгласите “Дубчек, Дубчек,Свобода”. През есента на същата година Левски унизява ЦСКА с митичното 7:2, след което следва поредното запомнящо се шествие на привържениците на отбора до паметника на Апостола на свободата в центъра на София. Радио Белград пък съобщава: “Отборът на народа в България – Левски победи отбора на властта – ЦСКА със 7-2”. Въпреки насилственото слагане на милиционеро-кадесарски пагони върху раменете на Левски, духът на Левски остава същият. Публиката скандира: “Левски беше силен, докато бе цивилен”, “И преди, и сега Левски значи свобода”. Текстът пък на един от най-популярните рефрени на “синята” публика (“България има природни богатства, България има народ несломим,България има от всичко по малко,но само един – ЛЕВСКИ футболен тим..”) е написан от Борис Арсов – политически противник на режима, емигрирал впоследствие в Дания, където развива активна антикомунистическа дейност. За това той е отвлечен от Държавна сигурност и впоследствие е убит в килията си в Пазарджишкия затвор.
