А другите живуркащи какво чакат?

0
- -

Нека футболната общественост у нас не се заблуждава. Боби Михайлов и вече Йордан Лечков не са на високи позиции в БФС, но това не означава, че имаме 10 ноември. Нищо не се е променило. Футболна демокрация ще настъпи едва тогава, когато тази система се задраска с дебелия флумастер, както обича да казва Гриша Ганчев, и се въведат нови правила. Които, разбира се, да се спазват.

Интересното от последните дни е, че Данчо Лечков се държи като таралеж в гащите на българския футбол. Той е от тези, които нито се водят, нито се карат. Ти го плюеш, той си мисли, че дъжд вали.

Вижте Боби Михайлов – само той си знае къде е сбъркал и къде е бъркал, но като му дадоха заповед по телефона, че вече не е подходящ, скри се, харчи си парите и си живее живота. Дето се вика, неговият случай е пито – платено. Или „кой откъдето е“.

Доскорошният вицепрезидент Лечков обаче се държи като ненаиграло се дете. Взели му куклите и камиончетата и той се свил в ъгъла на детската стая и плаче. Само че не са камиончета, а лагерчета. Сега, нали се сещате, че от тук нататък при все така продължаващите прозрачни или „прозрачни“ процедури за избор на хотел и стадион Сливен може да остане на другия край на кривия макарон. Съдийски семинари, лагери, турнири – всичко това остава в миналото. Ами разните там средства по европейски футболни програми? Аха да си помислим, че Лечков наистина е работил честно и безкористно за доброто на българския футбол. Ама нещо ни кара да мислим в друга посока.

Хубаво е да се разровят и други такива битови истории, като например да видим има ли някаква дума Емил Костадинов по настаняване на футболисти в курорта „Албена“, а и на други места. И не е само това. Кой, как и защо назначава селекционерите на младежки и юношески национални гарнитури, приятелства с клубове, ангажименти и други такива.
Живуркащите наистина не знаеха кога да спрат или поточно да намалят оборотите, защото на обикновения футболен зрител наистина не му бе лесно да намрази доскорошните си национални спортни герои.

Хубаво беше промяната на върха в БФС да бъде извършена шоково, да стане един вид футболна революция. Нищо подобно, засега. Конгресът ще е чак след половин година, а дотогава на практика ще ръководи същият екип със същите правила. До 7 юни 2020 година сегашните приказливци и туроператори ще продължат да си говорят същите небивалици – как футболистите от националния отбор имали прекрасни условия, пътували на удобни седалки в самолетите, хранели се с биохрани и спели на матраци с мемори пяна. Ама голям праз на всичко това, щом националният отбор не може да напълни и наполовина стадиона си срещу Англия!