Адалберт Зафиров е част от легендарна за ЦСКА фамилия. Това е може би единственият случай в световен мащаб (за България е абсолютно сигурно), в който четирима играчи от едно и също семейство са носили екипа на водещ отбор. Първият е бащата – легендарният Иван Зафиров-Копата, след това са братята Адалберт и Мартин, а за финал синът на Адалберт – Ивайло (роден 1992 година) също записва участие в официален двубой. Адалберт даде интервю за „Тема Спорт“ преди сблъсъка на ЦСКА-София с ЦСКА 1948. Ето какво каза той.
Г-н Зафиров, предстои мач ЦСКА – ЦСКА 1948. По-емоционален ли е той?
– Не, не. Това е просто мач между два отбора с едно и също име. По-емоционален ли е мачът Локо Сф и Локо Пд? Мисля, че тази тема отдавна е приключена…
Двата отбора са в незавидно положение, но сякаш за ЦСКА залогът е по-голям…
– За ЦСКА всеки един мач е с еднакво голям залог. Да, ситуацията в момента не е розова, но в ДНК-то на клуба е заложено във всеки двубой да се търси само и единствено победата.
ЦСКА 1948 е с нов треньор. Иван Иванов сам определи себе си за наставник, който иска отборът му да играе смело, да пресира високо… С подобен подход смятате ли, че тимът от Бистрица е способен да изненада армейците?
– В сегашното състояние на ЦСКА всеки отбор е способен да го изненада и да го победи, но специално аз не вярвам това да се случи. За мен ЦСКА разполага с доста по-качествени единици.
В този ред на мисли – вие като бивш защитник как бихте коментирали бранителите на двата отбора?
– И двата тима имат проблем във фаза защита и показват колебания и слабости. Тук обаче на мен лично по-симпатични са ми защитниците на ЦСКА 1948. Говоря най-вече за Теодор Иванов, който е син на Вальо Илиев и Емил Ценов, който бе капитан на юношите на ЦСКА в набор 2002. Те двамата, взети заедно, са горе-долу на възрастта на Лиъм Купър, който нямам идея по каква причина е в българското първенство. За мен той няма класата да играе в ЦСКА.
Очевидно не го харесвате…
– Е, какво да му харесвам? Не може да изнася топката. Подава на най-близкия съотборник, като по възможност той не бива да се намира на повече от 2-3 метра от него. Бавен е. Допуска елементарни грешки.
Изказахте несъгласие, че получи и капитанската лента…
– Разбира се, че няма да съм съгласен. Аз казвам, че той няма класата за ЦСКА, а на всичкото отгоре за 15 минути получи и лентата, която бе отнета от футболист, дал доста повече на отбора. Густаво Бусато има несравнимо по-големи заслуги от Купър и е утвърдено име за клуба.
При смяната на Томислав Стипич, Александър Томаш бе приет с огромни очаквания…
– Да, но аз не виждам промяна, за съжаление. За мен отборът продължава да си го кара по инерцията от Стипич и определено на този етап разочарова.
Няма ли някакво оправдание за Томаш?
– Аз не мога да го оправдая. Той работи вече над два месеца с тези футболисти. Изиграха се осем мача. Когато дойде, му бяха привлечени няколко играчи, които трябваше да вдигнат класата и нивото, но ефект няма. Не знам кой гледа тези футболисти, но предполагам, че Томаш има думата при селекцията, а аз израстване не виждам и положителна промяна няма.
Не звучите много оптимистично…
– Няма много поводи, които да ми вдъхват оптимизъм. Аз специално не виждам и някакво позитивно развитие в самия клуб. Сега, ако искате да се свържете с някого и да говорите за маркетинг, то едва ли ще намерите такъв човек.
Какво трябва да направи клубът по най-бързия начин, за да има повод за оптимизъм?
– На първо място е да се намери място, където да се изгради база за детско-юношеската школа. Да, стадион се строи, сигурно ще се построи, но ако децата ни нямат свой дом, а продължават да обикалят немили-недраги и да тренират на игрища под наем, няма да стане. За мен те са основата и трябва да се тръгне от там.
По моя информация такъв парцел вече има осигурен и в близките месеци трябва да започне строеж на базата за ДЮШ.
– Ако е така – супер, но нека да излязат и да го кажат. Това е голямата новина…
Вие сте продукт на червената школа, генетично сте свързан с клуба – брат ви е излязъл от нея, баща ви, бивш легендарен футболист на ЦСКА, бе шеф на школата, синът ви бе част от нея, вие бяхте треньор в ДЮШ на ЦСКА – как приемате факта, че юношески формации на червените губят, инкасирайки по 9 гола…
– Това е недопустимо. По мое време такива неща бяха немислими. Ние се борехме винаги за първото място. При нас се изграждаше манталитет на победители от най-ранна детска възраст. И затова по-късно голяма част играхме професионален футбол. Да, малцина пробиваха в първия отбор на ЦСКА, защото там бе половината национален тим, но повечето момчета успяваха да се наложат в другите клубове в България. А сега как да стане, след като те падат с по 9 гола? Какво се възпитава у тях?
Този сезон явно ще е преходен за ЦСКА. Какви, според вас, трябва да са целите?
– Задължително трябва да се преследва купата, евроучастие и оттук-нататък победа във всеки един мач.