-
-
Обичан. Недолюбван. Обвиняван и следван сляпо. Бруно Акрапович има много лица за пред феновете на Локомотив Пловдив, но каквато и да е реакцията спрямо него, то едно е сигурно – босненският специалист завинаги остава част от клубната история, след като стана човекът, който най-сетне донесе Купата на България на стадиона в парк „Лаута”.
„Черно-белите” имаха нужда от 5 финала в турнира, за да дочакат първия си триумф, след което го отбелязаха по подобаващ начин с шествие под тепетата. Няма никакво съмнение, че големият архитект на успеха беше именно 51-годишния тактик, който с удоволствие застана пред камерата на Диема и с още по-голямо удовлетворение разкри любимото си занимание в клуба – караниците с президента и собственик Христо Крушарски.
– Преди 8 месеца си говорихме отново с Вас и тогава бяхте изненадан, че все още сте треньор на Локомотив. Сега обаче едва ли сте, явно търпението се възнагради?
– Естествено, че се отплати. Най-вече доверието на президента към мен. Той ми повярва. Той е много позитивен човек, като мен. И някак се намерихме с него. Досега не е имало месец, в който да не сме се карали здраво. Едва ли някой ще повярва, но наистина сблъсквахме мнения в това време. И никога не бяхме на една позиция. Винаги абсолютно различни. Но в крайна сметка това бяха продуктивни разговори, разговори, които ни заведоха напред – и мен, и него. И двата спечелихме от това. Да повярваш в нещо – това е истината. А да прецакаш нещо е най-лесното. Трябва само една секунда – да вляза в съблекалнята и да кажа, че футболистите нямат никакво качество. Да се съмняваш постоянно не върши работа. Но да вярваш, да можеш да убедиш един човек, че той има силата да постигне невъзможното, немислимото, това е качеството! И това принадлежи към моята работа – да бъдеш един добър психолог и мотиватор и това донесе резултат.
– Психологията ли беше най-важното във финала, защото, да си кажем честно, Локомотив не беше фаворит в този двубой?
– Връщам се малко – фаворит за кого? В един мач от 90 минути, срещу отбор, който веднъж сме победили и от който веднъж сме загубили. Да, те са по-високо от нас в класирането. Но ако това за някой означава кой е фаворитът, той страшно се заблуждава. Но противниковият треньор знаеше, аз също го знаех, да си в позицията на аутсайдер е малко по-приятно. Напрежението е по-малко. Когато обаче излезеш на терена, пред толкова много хора, които имат големи очаквания, напрежение вече има. Но резултатът започва от 0:0 и фаворит няма.
– Разказахте ми, че сте имали спорове с президента. Къде най-вече бяха те, в коя област?
– Да, аз като треньор, а той като президент – по теми като комуникация, бъдеще, планиране, резултати, футболисти. Когато двама души говорят за един играч, те често са на различно мнение. Много рядко има ситуация, в който казва това, което и другият мисли на 100%. Но това е хубаво, това е комуникация, това са спорове. Това е позитивно . Когато човек каже „спор”, това не е нещо негативно. Аз съм „за” спора. Планирам бъдещето. Знам колко трудно е да привлечеш играч. И се опитвам да го правя навреме. Свикнал съм по този начин от Германия. Тук нещата са малко по-лежерни – човек излиза във ваканция, връща се и намира същите проблеми. Затова е по-добре човек да започне с някои неща по-рано, да премахне проблемите. И тогава да започне с качеството, което да поведе треньор, футболисти и отбор напред.
– Ако български треньор беше на Ваше място с 2 подобни мини кризи, със сигурност щеше да е уволнен. При Вас обаче не се случи.
– Да, това е модерно – треньорът да бъде обявяван за виновник, защото той носи отговорността. Аз съм такъв тип, че казвам: Аз нося отговорността и ще се прави каквото кажа. Футболистите го знаят и ми вярват. И дават 100% за отбора и клуба. Ние защитаваме „черно-белите” цветове и виждате как се отблагодариха хората. Не е случайно, че в толкова важен момент показахме толкова силна игра. Да вземеш Купата, при това под такова напрежение, не е случайно. Това не е да събереш 11 играчи и да спечелиш на късмет. Това е плод на здрава работа, на вяра в успеха. И вероятно точно това е видял президентът у мен – тази вяра, тази безусловна воля за победа. И ние се отплатихме добре за това доверие.
– След почти две години тук какво бихте казали за българския футбол и какво бихте разказали на своите приятели в Германия – честно и без цензура?
– Честно и без цензура…Трудно е, защото всеки би желал да представи страната, в която работи, в най-добрата й светлина. Но ще ви кажа честно – изумява ме, че страна с такива възможности има толкова малко таланти. Ако погледнете Първа лига, в нея играят доста старички играчи. Но защо играят – защото имат качеството, волята и защото младите не могат да поемат щафетата. Трябва да се погледне сериозно върху работата с младите, да бъдат натискани, да им се покаже пътя. Установявам, че младите футболисти не са мотивирани. Те са по-мотивирани да ходят в добрите дискотеки, да празнуват. И трябва да бъдат убедени да се откажат от лесния път, да се откажат от всичко останало и да се концентрират върху футбола. Разбира се, липсват треньори при подрастващите. Тези в детско-юношеските школи не са добре заплатени. Просто се назначават някакви хора, които да се занимават с младите за някой друг час. Но за да се изисква добра работа, от която да излязат резултати, трябва нещо друго. На това трябва да се сложи край и да се каже: това не носи резултат и точка! Трябва да се започне с положителна нагласа и да се наемат хора, които имат понятие от футбол. Първата крачка е направена с назначаването за национален селекционер на Балъков, който е истинска легенда. Но вижте Германия – когато не е постигната целта, започва тотална реформа. Строят се интернати, прави се нова организация, вкарват се учени в целия процес, медицинско обслужване. Нищо не се оставя на случайността. А тук има някакво схващане, че чрез приказки можеш да станеш добър играч. Никой не е успял по този начин в целия свят. Защото това, което можеш, се показва в 90-те минути на терена. А зрителите имат много добро усещане кой е играл добре и кой зле. И който не е бил на ниво, бива освиркван и му става кофти, а другият е доволен. Без да искам да говоря прекалено критично към моите колеги и без да казвам нещо лошо – човек трябва да се работи много повече, да се образова, да събира идеи от целия свят. Аз го правя всеки ден. Давам за пример – Еспаньол може да не интересува никого по света, но те правят много интересни тренировки при подрастващите. Или да речем, Фрайбург, който е един от най-добрите в работата с младите – стана първият клуб със специален интернат за талантите и ги развива като футболисти. Другите в Бундеслигата видяха това и последваха примера. Това е първото, което ми идва на ума.
– Различна ли е ситуацията в Локомотив и ще бъде ли различна – с даването на терен на концесия за изграждането на база за детско-юношеската школа?
– Не, няма нищо различно. Точно същото е, за каквото говорих досега. Изхождам от нашия клуб. Виждам някои млади футболисти, които идват да тренират при мен, направят 3-4 тренировки. След това се връщат в групата си и вече се мислят за играчи от Първа лига. Не става така. Аз ги вземам на тренировка като един вид допълнителна мотивация и те трябва да върнат жеста с добро представяне в своята възрастова група. И ако покажат резултати, ще дойдат отново в първия отбор. Но това се случва рядко. Има добри момчета, но те трябва да минат през тази тежка школовка – през Трета лига, Втора лига, да се докажат там и да стигнат до първия отбор. Не става така – да влезеш при мъжете директно от школата. Относно концесията, адмирирам това, това е една добра първа стъпка, защото трябва да има къде да се тренира, трябва да има хубави стадиони. Да, отиваме в Европа, но трябва да има какво да покажеш на света, за да видят хората: да, тук се случва нещо, има инфраструктура. Така ще могат да се привличат повече деца, които да идват с удоволствие на тренировка по футбол.
– Феновете се съмняваха у Вас. Вече може би им харесвате?
– Много силно се надявам да стана любимец някъде. Но аз не кефя хората. Аз съм човек, когото гледат по друг начин. Трудно е да започнеш да харесваш някого като мен веднага, защото съм темпераментен и понякога показвам емоции, които хората не могат да разберат в конкретния момент. Но феновете усещат кога някой върши добра работа. Аз дойдох в много тежка ситуация тук. Имаше разделение между феновете. Всеки с различно мнение. И да минеш между двата лагера без да пострадаш е изкуство. Дейвид Копърфийлд може, но може да изчезне. Аз обаче останах, трябваше да се боря с всички неприятни неща. Много неща не ми харесваха, но бях дал дума на президента, че ще устоя и ще премина през тези трудности. Но това, което ме направи истински горд, беше да видя всички тези хора на площада, да видя всички фенове, може би с различни мнения, но заедно около автобуса и по улиците на града да отпразнуват купата с нас.
– Бившият Ви съотборник в Майнц Юрген Клоп направи истинско чудо в Шампионската лига. Какво бихте прогнозирали за финала?
– Какво мога да кажа? Не съм човек, който е много добър в прогнозите. Но за Юрген Клоп, който е един прекрасен човек, който постигна толкова много, който направи такова име, съм много щастлив да разказвам, че съм играл с него 3 години и сме много добри приятели. Пожелавам му след толкова много години, в които все малко не му достигаше, най-често късмет, сега да има достатъчно късмет. Да има точно този малкият но решаващ шанс, защото Юрген има качествата, за да сложи шампионската корона на главата си. В Германия в момента върви обществен дебат дали фактът, че Клоп е толкова обичан в страната, позволява финалът в Шампионската лига да бъде предаван безплатно по обществена телевизия. И сега се опитват да го прокарат и чрез съдебно решение. Може и да ви звучи смешно, но и това показва колко важен е той като личност в Германия, колко стана обичан от хората и се радвам страшно много, че познавам този човек толкова добре.
– Оставате ли в Локомотив, какъв е договорът Ви, за колко години? Каква е ситуацията към момента?
– Договорът ми е до декември тази година. За всичко друго ще се карам доста с президента, ще се затворим, за да поспорим, да си покрещим и вероятно ще намерим общ път.
– Явно ви харесва – да се карате с президента. Така го усещам.
– Да, определено. Защото често от това излиза нещо позитивно. Обикновено и аз излизам ядосан от разговора, той също, но щом има Купа, ще се карам с него и занапред.
