-
-
Капитанът на Миньор Перник Андреас Васев е роден на 1 март 1991 година. Кариерата на крилото преминава през Ботев Враца, Дунав, Черно море, Монтана, Пирин Бл и др. Използван е и като десен бек. През лятото на миналата година Андреас, който е син на местната легенда Юри Васев, се завърна в Перник. Там по-късно се събра с брат си Божидар и двамата са в основата на възхода на чуковете, които все още не познават вкуса на загубата във Втора лига. Ето какво сподели Андреас Васев в интервю за „Тема спорт“:
Андреас, Миньор Перник е единственият отбор във Втора лига без поражение. Психологически как действа това на играчите?
– Определено ни дава самочувствие и показва, че отборът върви в правилната посока. Ще опитаме да задържим нулата в графата загуби възможно най-дълго. Ясно е, че всяка такава серия има своя край, но трябва да сме готови, когато все пак паднем, да се изправим бързо и да продължим напред. За съжаление, допуснахме няколко равни мача, в които също загубихме точки и поради тази причина не сме на първо място.
Какво не ви достигна в двубоите, в които взехте само точка?
– Специално срещу Марек играхме много слабо и сами сме си виновни. Срещу Етър и Монтана например ни липсваше малко късмет. Основният проблем е, че не държим едно високо темпо през всичките 90 минути. Натискаме, вкарваме, а след това даваме инициативата на съперника и се сещаме пак да атакуваме, когато другият отбор е изравнил. Тези колебания ни изиграха лоша шега, но аз ги определям като грешки на растежа. Млад и нов отбор сме и тепърва ще изчистваме пропуските.
Специално срещу Монтана бе отменен ваш гол заради несъществуваща засада и не бе отсъдена дузпа във ваша полза при игра с ръка в наказателното поле на съперников футболист. На какво отдаваш тези решения – на човешка грешка или има указания да се свири така, защото от Миньор обявиха, че стоят зад кандидатурата на Димитър Бербатов?
– Искрено се надявам да е плод на човешка грешка, защото другото вече ще е страшно. Имаше и други мачове, в които се отсъждаха спорни ситуации в наш ущърб, но се надявам да не е умишлено.
Прави впечатление, че дори след такива спорни отсъждания не „награбвате“ реферите, защото знаем, че в този град навиците са по-специални…
– (Смее се.) Да, така е, но вече е друго. Промени се манталитетът на самите футболисти. Виждате, че и при феновете е така. Те ни подкрепят докрай, но по различни начини. И искам да им благодаря, че във всеки един мач усещаме обичта им към Миньор.
Миньор е сред малкото отбори, които показват лице, имат свой стил и опитват
да играят красив футбол…
– Това е нещото, което ни прави щастливи. Ние, играчите, осъзнаваме този факт и се раздаваме в тренировките. Всичко се дължи на нашите треньори, които са млади, с модерно мислене и стремеж да се развиват. В съблекалнята ни се говори за пасове между линиите, за контрапреса при загубена топка, за преса, за изнасяне и владеене на топката. За съжаление, много от терените в Б група не го позволяват.
От ръководството отказват да изкажат на глас цел – завръщане в елита…
– Да, не са го казали и пред нас. Но самите ние – играчите, като виждаме, че вървим добре, вярваме в силите си и започваме да си поставяме за цел да побеждаваме във всеки мач, което неминуемо ще доведе до промоцията. И, да, въпреки че ръководството иска да извървим пътя с уверени стъпки, да сме готови, когато го направим, нашата цел е влизане в Първа лига. Искам да играя в елита с Миньор.
Какво ви липсва за елита?
– Със сигурност едно от нещата е база. Трябва ни тренировъчен терен, за да не ползваме официалния. Дано стане скоро и базата в село Дивотино.
Кои са най-сериозните ви конкуренти и какво е нивото на футбола във Втора лига?
– Силите са изравнени. Най-стойностните отбори са Хебър, Септември, Етър… Виждам, че Спартак Варна вървят добре, но за тях нямам много впечатления.
Предстои ви мач със Струмска слава, какво очакваш от този регионален сблъсък?
– Няма да е лек. Те вървят добре. Вярвам, че ще дадем максимума от себе си и ще ги победим.
Какво е да си съотборник с брат ти Божидар? Фамилия Васеви продължава да бъде тясно свързана с клуба…
– Да, ние сме потомствени миньорци и е огромно удоволствие да играем за отбора, с който сме израснали като деца. Като бяхме малки, бяхме на трибуните с жълто-черни шалчета и тогава мечтаехме да играем за Миньор, а сега го изживяваме. Искам да помогнем на отбора да се завърне так, където му е мястото – в елита.
