-
-
Централният защитник на ЦСКА-София Валентин Антов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той дебютира на 14 години в мъжкия футбол. Бе капитан дори за един мач на тази крехка възраст, при това в гранд. Днес младият талант е на 19 години и е лидер на своя отбор. Пробваха го на много постове, за да му намерят най-добрия – като централен защитник. Към него вече има интерес от чужбина, но за него родното място на този етап е №1. За Антов може да се каже, че червената кръв вода не става. Вуйчо му беше капитан на последния отбор на ЦСКА, който направи златен дубъл в историята на „Българска армия“ в далечната вече 1997 г. И по всичко личи, че сега неговият племенник има качества също да се нареди в Алеята на славата.
– Здравей, Вальо! Благодаря ти, че прие поканата да гостуваш в предаването „Код Спорт“! Как си? Отминаха ли емоциите от полуфинала за купата?
– Това са големи емоции. Много сме щастливи, че успяхме да стигнем до финала. Но това е само първата крачка – имаме да печелим още един важен мач, така че гледаме към него и почваме да се подготвяме.
– По-сладко ли е сега, че стигнахте до финала след победа именно над Ботев, от когото отпаднахте през миналия сезон?
– Така е определено. През миналия сезон беше доста неприятен момент. Но важното е, че успяхме да спечелим мача, независимо срещу кого беше и се целим в купата.
– Според теб кое се оказа решаващо за представянето на ЦСКА, за да излезе като победител и от двата мача?
– И двата отбора бяха доста добре подготвени. Искахме победата много, дадохме всичко от себе си, спазвахме тактическата дисциплина, успяхме да отбележим нашите положения и това беше ключово.
– Смяташ ли, че ЦСКА влиза като фаворит във финала?
– ЦСКА винаги е фаворит. В България са два отборите, които винаги са фаворити, очаква се от нас винаги да печелим, да се целим в купите и титлите. Това е отговорност на всеки футболист, който играе в ЦСКА. Мисля, че е нормално.
– Все пак обаче се изправяте срещу настоящия носител на трофея – това до каква степен ще окаже влияние върху двубоя, който предстои да изиграете?
– Така е, Локо (Пловдив) е доста сериозен отбор, научен отбор, но ние ще дадем всичко от себе си. Мисля, че имаме всички сили да успеем, независимо срещу кого играем. Въпросът е да спечелим и да зарадваме нашите фенове.
– Има ли леко съжаление в отбора, че не успя да се оформи „Вечно дерби“ на финала за купата и че Левски отпадна от Локо (Пловдив)?
– Всеки може да каже за себе си. За мен лично няма значение срещу кого играем. Важно е да успеем да спечелим финала и да вземем купата. Дали срещу Левски или срещу Локо (Пловдив), мачът няма да бъде по-лесен.
– Като заговорихме за „Вечното дерби“, само преди няколко дни направихте един изключително зрелищен мач – 3:3. Това се оказа най-резултатното дерби от над 20 години насам. Кое беше различното в този двубой, за да видим толкова открита игра и от двата отбора?
– И двата отбора супер много искаха победата. Получи се много добър мач. Съжалявам, че не успяхме да го вземем, но мисля, че се получи много интересен сблъсък и успяхме да зарадваме феновете.
– До каква степен ще се наруши емоцията от финала, при положение, че може би няма да видим пълни трибуни на „Васил Левски“?
– За жалост такава е ситуацията. Ако стадионът беше пълен, както преди четири години, със сигурност емоцията щеше да е още по-голяма. Но ние сме футболисти и това ни е работата. Просто трябва да излезем, да играем и да вземем купата, пък феновете дали от трибуните, дали пред телевизорите, ще бъдат достатъчно щастливи.
– Поглеждайки малко към първенството, кое според теб не достига на ЦСКА в момента?
– Имахме един труден период, загубихме точки срещу някои отбори, срещу които не трябваше да ги губим. Имаше известна разлика в точките, но мисля, че в последните месеци, преди епидемията, доста вдигнахме нивото, почнахме да печелим мачове. Надявам се за следващия сезон да поправим тези грешки.
– Това, че двата сезона на практика ще се слеят и след единия направо ще започне другият, до каква степен ще се отрази на подготовката и на представянето на отборите според теб?
– Мисля, че направихме доста добра подготовка, въпреки обстоятелствата. Показваме на терена, че имаме физическите сили да издържаме цели мачове. Надявам се сезонът да не се окаже прекалено дълъг, когато се слеят, но мисля, че можем да се справим. Имаме доста футболисти, сега дойдоха и нови момчета, които ще започнат от следващия сезон, така че ще се извършват нужните ротации. Мисля, че можем да се справим с дългия сезон.
– Наистина се вижда, че ЦСКА играе много силно след подновяването на шампионата след принудителната пауза. Как успяхте да се адаптирате и да влезете в игрови ритъм?
– Мисля, че можем да покажем още повече, но направихме една добра подготовка. Всички момчета са професионалисти, направили са нужното, дори и в домашни условия да поддържат форма, колкото е възможно. Това е ключово.
– Колко е трудно за един професионален спортист за тези близо два месеца социална изолация да поддържа форма?
– Определено е трудно, когато нямаш нужните условия, когато си свикнал на терен. Първо в домашни условия, след това на групи, но успяхме да се справим, доколкото е възможно и да направим една пълноценна подготовка.
– Какво си говорите вътре в отбора за цялата пандемия, която се получи?
– Неприятна ситуация, както за нас, така и за всички хора. Беше неприятно да не можеш да излизаш, да тренираш, хората да ходят на работа, но такава е ситуацията. Гледаш да се справиш колкото се може по-добре и да извлечеш ползите от нея.
– Със сигурност ситуацията е много тежка и за Стефано Белтраме. Знаем колко тежко беше засегната Италия от пандемията. Той какво споделя?
– Определено не е лесно, когато близките ти са в Италия, където ситуацията беше доста тежка. Опитахме се да окажем подкрепа на Стефано. Той се справяше доста добре, не мисля, че е имал кой знае какви притеснения. Радваме се, че вече всичко е приключило.
– Да се надяваме, че всичко е наред! Връщаме се към футбола – тежи ли ти да знаеш, че си незаменим титуляр в ЦСКА?
– Не мисля, че в ЦСКА има незаменими футболисти. Докато се представяш добре и даваш на отбора нещо полезно, ще играеш. Това се отнася за абсолютно всички. Просто гледам да давам всичко от себе си, да показвам добри игри и да продължавам да играя.
– Има един въпрос, който всички си задават – коя е любимата ти позиция – като халф или като защитник?
– Доста често ме питат това. В различните периоди съм се чувствал различно. Може би, когато играя на една позиция повече време, почвам да се чувствам по-добре. Но определено дълги години в академията съм играл като централен защитник и там се чувствам по-стабилен и по-уверен.
– А играл ли си на друг пост, освен в защитата и в халфовата линия като малък?
– Да, в академията се е случвало. Играли сме всички на различни позиции. Случвало ми се е да бъда и нападател, но това беше като много малки, където футболът е доста различен. В мъжкия футбол няма как да се случи. Радвам се, че все пак мога да давам нещо ценно на отбора на две различни позиции.
– С какво мислиш, че се промени играта ти в последните месеци и къде можеш да надграждаш още?
– Има много неща, които мога да надграждам, все пак още съм млад. Но когато играеш редовно, добиваш самочувствие, игрови ритъм, а това е много ценно и успяваш да се представиш още по-добре.
– Кой треньорски съвет е най-важен за теб?
– Всички треньорски съвети са важни. Не мисля, че мога да определя един. Просто гледаш да слушаш треньора всеки ден, на всяка тренировка, да даваш всичко от себе си. Когато се вслушаш в съветите им, виждаш, че можеш много да надградиш.
– В момента какъв съвет си получил от Милош Крушчич и изобщо как върви работата с него?
– Мисля, че работата върви доста добре. Напоследък показваме все по-добри игри. Постоянно ни помага, все пак е бил защитник, работим много във фаза защита. Непрекъснато ни дава различни съвети, не мога да определя един специално. Мисля, че доста добре се сработваме и показваме в много от мачовете, че в защита сме солидни.
– Един малко по-личен въпрос – ти си потомствен цесекар, как се запали по идеята ЦСКА?
– Така е, цялото ми семейство са цесекари. Вуйчо ми е Анатоли Нанков. Нормално е първите ми стъпки да са в ЦСКА. Никога не е имало спор, винаги е било ясно, че ще се опитам и ще тренирам в ЦСКА. Мечтата ми бе да съм в първия отбор.
– Какво ти разказва Нанков за онези години, когато той е бил част от първия отбор?
– Говорили сме си много, разказвал ми е истории. Той е бил капитан в ЦСКА, винаги ми е давал ценни съвети. Но в момента повече си говорим за моята ситуация в ЦСКА. Винаги ми е казвал да слушам треньорите и да работя здраво. Всичко останало ще си дойде.
– Вече си го изравнил по спечелени купи и съвсем скоро може да го задминеш, но кога се виждаш като шампион на България?
– Да, така е, но при първата ми спечелена купа имах много малко участие, все пак бях още малък. Надявам се тази година да успеем да я вземем и да имам доста по-голям принос към нея. Титлата? Разбира се, всеки футболист, всеки фен и всеки, свързан с клуба, мечтае за шампионската титла. Надяваме се да можем да я постигнем скоро.
– С кой от твоите съотборници ти е най-приятно и най-лесно да играеш в защита?
– С всички имаме добро разбирателство. Вече доста време тренираме заедно. Играл съм с различни футболисти и с всички се разбираме.
– Със сигурност Петър Занев е много полезен като доста по-опитен футболист – какви съвети ти дава той, успяваш ли да заимстваш нещо от неговата игра?
– Разбира се. Той е много опитен футболист, непрекъснато дава съвети на нас, по-младите. Винаги можеш да научиш много от него, дали ще бъде на тренировка или на мач. Непрекъснато гледаш какво прави той и какво можеш да подобриш и да попиваш, колкото се може повече.
– Вече имаш близо 60 шампионатни мача за ЦСКА – виждаш ли се един ден като рекордьор по брой участия за „червените“ в елита на България?
– Не искам да гледам толкова напред. Надявам се да правя още добри мачове, да се развивам, колкото може повече да дам на този отбор, защото той ми е дал много, пък докъде ще стигна, времето ще покаже.
– Кой футболист от историята на ЦСКА ти служи като пример за подражание? Имаш ли идол?
– Не, не мога да кажа, че имам един определен идол в ЦСКА. Още от малък съм в школата, гледал съм много мачове, много легенди на ЦСКА са минавали, говорили сме, давали са ни съвети. Не мога да се спра на един, цялата история на ЦСКА е толкова голяма, че можеш да научиш от всеки по нещо.
– Дори носеше капитанската лента – какво е за теб тази чест да се наредиш до играчи, които са я носили, начело с Христо Стоичков?
– Така е, това е голяма чест! Когато я получих, бях още много малък. Истината е, че все едно не разбирах какво се случва. Надявам се някой ден да мога и в по-сериозна възраст да я нося и вече да съм истински лидер, който ЦСКА заслужава.
– Къде беше първата ти тренировка?
– Първата ми тренировка беше на старата база, на „Червено знаме“, на малкото изкуствено игрище в залата. Тогава започна моят път в ЦСКА.
– Липсва ли ти сега „Червено знаме“?
– Определено. Това беше една страхотна база, през която са минали почти всички таланти на ЦСКА. За жалост вече я няма, но на „Армията“ има няколко терена, на „Панчарево“ се изгражда нещо много хубаво – терени, бази, бунгала. Вече имаме възможност тук да спим и да си водим лагерите, което е много хубаво.
– Когато минаваш покрай „Арена Армеец“, спомняш ли си за първите ти дни?
– Определено. Живея много близо до „Арена Армеец“, почти всеки ден я виждам. Още като малък ми беше много удобно да ходя там на тренировки. Това са страхотни спомени. За жалост аз не можах да хвана много-много от тази база, повече сме тренирали на „Армията“. Но това е много хубав спомен.
– След това влезе в първия отбор на ЦСКА в доста трудно време, когато старото акционерно дружество фалираше. Какъв опит бе този за теб, когато трябваше да се извърви този път?
– Това е безценен опит. Бях още много малък, когато това се случи. За мен целият сезон беше като някаква магия. Успяхме да направим страхотен колектив, както и да вземем купата на България от „В“ група. Показахме, че ЦСКА е голям клуб, независимо от моментната ситуация.
– Беше едва на 14 години, когато започна в първия тим. Какво беше за теб тогава да застанеш до изградени вече футболисти, личности на терена?
– Това е безценен опит. Беше като сбъдната мечта. Изобщо не го очаквах, но гледах да попивам всеки момент.
– Изглежда така сякаш в днешно време младите хора се занимават с различни неща, ти как успяваш да се фокусираш към футбола?
– Цялото ми семейство винаги е било насочено към футбола. Баща ми, вуйчо ми, дядовците ми са гледали и са обичали футбола. За мен никога не е имало друг път.
– Гледаш ли често мачове на ЦСКА от миналото? Припомняш ли си тези мигове?
– Не мога да кажа, че често гледам мачове, но определено съм гледал много двубои от миналото къде с отбора, къде сам. Имало е такива случаи, особено като бях по-малък. Сега повече гледам модерен футбол и случващото се в момента.
– Връщаш ли се често към 2016 г. и онази купа на България?
– Да, това е страхотен спомен! Беше нещо магично! След няколко години, когато видя тези мачове и тази емоция, е страхотен спомен, който винаги може да те усмихне.
– Беше избран за най-добър млад проспериращ футболист за 2019 г. Какво означава тази награда за теб?
– Това е една много задължаваща награда, защото е за млад прогресиращ футболист. Това означава, че хората оценяват, че имаш талант, постигнал си нещо. Но означава и че трябва много повече да работиш. Много повече да давам от себе си, за да може един ден, дай боже, да взема приза и за най-добър футболист. Надявам се да се развивам, да продължавам да играя и да правя хубави мачове.
– Усилената ти работа ти спечели място и в националния отбор. Предстои мач с Унгария – очакваш ли да играеш в него?
– Не искам да си давам такива цели. Знам, че във всеки мач трябва да дам всичко от себе си. Сигурен съм, че който и да бъде избран да играе или за самия лагер, ще даде всичко от себе си, за да зарадва всеки българин. В националния отбор всеки дава максимума от себе си, пък кой ще бъде избран и кой заслужава да играе, ще прецени селекционерът.
– Предполагам мечтаеш и за участие на ЕВРО 2020, макар че ще бъде през следващата година?
– Разбира се! Мечта за всеки футболист е да представлява националния си отбор на най-големите турнири.
– Дебютът ти с националната фланелка беше срещу Италия – какво си спомняш от онзи мач?
– Да, беше в тима до 17 години. Мачът беше в България, доста сериозен противник. Някои от тези момчета в момента играят на много високо ниво. Направихме доста добър мач. Не успяхме да вземем нищо, но съумяхме да се класираме, което беше много хубаво. За жалост после се контузих и не можах да продължа в следващия кръг и да помогна на момчетата. Но всеки такъв сблъсък е опит.
– През последните години се говореше за интерес към теб от чуждестранни отбори. Каква е истината, би ли разкрил?
– Със сигурност е имало някакъв интерес през годините от някой и друг отбор. Както виждате, нищо не се е случило, така че може би не е трябвало. Надявам се някой ден да играя в голямо първенство, да се развия, но засега съм фокусиран върху ЦСКА. Имаме купа, имаме следващ сезон, гоним си целите, когато му дойде времето…
– Кое първенство от топ 5 на шампионатите би предпочел?
– Английското, определено.
– Там обаче доста физически здрав футбол се играе…
– Така е, това е най-трудното първенство в света. От малък с баща ми винаги сме гледали английските отбори. Това ми е любимото първенство.
– В НСА следваш „Треньор по футбол“ – не е ли малко рано, едва на 19 години си?
– Не, не мисля, че е рано. Както нормалните тийнейджъри завършват училище и започват университет, така и аз. Това е доста дълъг път, дори и да завърша НСА, има лицензи. Няма нищо лошо да започна отрано и да съчетавам нещата, когато мога.
– От кой защитник се впечатляваш най-много? От кого можеш да се учиш от топ 5 на първенствата в Европа?
– По принцип винаги съм имал един любим футболист в защитата, той се отказа – Джон Тери. Но разбира се, както всеки друг човек в момента, се възхищавам на най-добрите – Ван Дайк, Серхио Рамос…
– Срещу кой нападател ти се играе най-много?
– Това е много труден въпрос. Не знам, не мога да отговоря на момента. Със сигурност, с който и да е от най-големите нападатели, ще бъде чест.
– Ако съдбата те изправи хипотетично срещу Меси или срещу Кристиано Роналдо, какво би направил?
– Срещу такива футболисти със сигурност не е лесно да се играе. Това са най-добрите играчи в света и никой не успява да ги спре, така че даваш всичко от себе си, гониш, драпаш и се надяваш да имат слаб мач!
– Големите защитници са и редовни голмайстори. Виждаме какво прави Серхио Рамос с екипа на Реал (Мадрид). Ти колко гола имаш вече на сметката си?
– В мъжкия футбол все още нямам гол, чакам си първото попадение. Надявам се да е във важен и хубав мач.
– Има ли друг спорт, по който си се запалвал като дете и евентуално да те разубеди от това да играеш футбол?
– Не, винаги футболът е бил единствената ми любов. Никога не съм се занимавал с нещо друго сериозно. За мен винаги това е бил пътят.
– Какво си пожелаваш в личен и в професионален план в близко и далечно бъдеще?
– Разбира се, най-важното е здравето. Преминал съм през тежка контузия и знам, че това е най-тежкото. Оттам нататък искам да се развивам, да правя добри мачове, да печеля титли и купи, дай боже!
