-
-
Емануел Току е роден е на 15.07.2000 година в Гана. През пролетния дял в Първа лига той изигра 17 мача за Ботев Пд, в които отбеляза 3 гола и демонстрира завидна бързина, техника и хъс, загатвайки за сериозен потенциал. Халфът даде блиц-интервю за четвъртия брой на жълто-черния бюлетин „Канарче“.
Емануел, свикна ли вече с живота в България и със съотборниците си в Ботев?
– Да, чувствам се отлично тук и се разбирам много добре с момчетата от отбора.
Кое беше най-трудното нещо за теб в началото?
– Разбира се, обстановката в началото ми беше напълно непозната, а и езикът ви също е доста труден.
Какви бяха първите ти впечатления от Пловдив? Имаш ли си вече любимо място в града?
– Чувствам се щастлив, защото Пловдив е един прекрасен град! Продължавам да го опознавам и се надявам да открия много любими места, а не само едно. България е хубава страна.
Би ли разказал повече за родното си място и за семейството си?
– Роден съм в Акра (б.р. – столицата на Гана), един хубав град, който си струва да се посети. Семейството ми е малко – имам само една по-голяма сестра.
Какви са интересите ти извън футбола?
– Засега съм изцяло концентриран във футбола! Искам да си извоювам добро име и репутация и така да помагам на семейството си.
Кой е любимият ти футболист?
– Лионел Меси.
Какви са амбициите ти във футбола?
– Стремежът ми е да работя здраво и винаги да играя на високо равнище! Да играя в Лига Европа, Шампионската лига, да печеля титли и трофеи! Искам семейството ми да се гордее с постиженията ми.
Вече демонстрира, че си много енергичен и техничен играч, който не е егоист на терена. Какви са другите ти силни качества?
– Наистина ми харесва да се влагам изцяло на терена и да бъда полезен за отбора си.
Би ли споделил някоя лична история?
– Много харесвам един период, който винаги силно ме мотивира! От 2017 година, по време на Купата на Африканските нации в Габон. Тогава с юношеския национален отбор на Гана до 17 години спечелихме второ място на турнира, а аз бях обявен за най-добър играч в два от петте мача, които изиграхме. След това участвахме и на световното първенство (U 17) в Индия. Този момент винаги ми напомня, че ако се трудиш достатъчно, успехът ще дойде, и ме мотивира никога да не се отказвам да преследвам целите си докрай!
