Жордан Икоко играе в България вече повече от година и половина. Неговата адаптация в Лудогорец не беше от най-лесните, но в момента е сред основните футболисти на „орлите“ и помага за двигането на нивото на отбора. Пред „Мач Телеграф“ той говори за миналото, но и за бъдещето, както и за мечтите си.
– Жордан, в каква форма си в последно време?
– В добра форма съм, добре се чувствам. Свикнах с отбора, със страната ви. Усещам, че имам доверието на треньора, на съотборниците си. Това ми дава увереност.
– Срещна ли се вече с COVID-19?
– Не, не съм изкарал болестта и се надявам да не се заразя. Спазвам всички предписани мерки.
– Откакто си в Лудогорец, си работил с няколко треньори. Това отразява ли се на представянето ти?
– Не, това не ми влияе. В крайна сметка аз съм футболист и тези неща не ги решавам аз или другите играчи.
– Свикнахте ли вече с изискванията на треньора Валдас Дамбраускас?
– Разбира се. Ние изкарахме цяла подготовка с него в Турция. Още в началото той ни обясни проекта си, стила, който иска да налага. Мисля, че всички сме наясно каква е идеята му.
– Той е млад и интересен треньор. Радва ли те работата с него?
– За мен той определено е по-интересен от предишния ни треньор Павел Върба. Диалогът е по-ясен и е по-лесно да разберем това, което иска.
– Означава ли това, че при Върба не сте разбирали какво иска?
– Не беше съвсем ясно, поне за мен. Естествено, Върба си имаше своите постижения и резултати и не бива да го коментирам точно аз.
– Коя е най-удобната ти позиция на терена?
– Десен защитник. На тази позиция съм играл винаги – от дете, юноша. Мога в някои мачове да запуша дупка отляво, но отдясно без съмнение се чувствам много по-добре.
– С Гингам си играл срещу ПСЖ точно в първия мач на Неймар за парижани през лятото на 2017- а. Какво си спомняш?
– Да, това наистина беше първият му мач във Франция. Победиха ни с 3:0, а той вкара гол. Бразилецът искаше да покаже на всички качествата си, техниката си. Беше много амбициран и направи страхотен мач. Той не игра в моята зона, а по-скоро в средата, зад нападателя.
– Той ли е най-талантливият футболист, срещу когото си се изправял?
– Играл съм 3 пъти срещу него и определено мога да кажа, че Неймар е най-силният. Той е най-труден за опазване, за предвиждане накъде ще тръгне. Сега много се говори и за Мбапе, разбира се, но за мен Неймар е по-добър.
– Да се върнем на Лудогорец. Идват сблъсъците с ЦСКА за Купата на България. Какво е настроението в отбора ви?
– Тренираме много добре, имаме голяма мотивация да се завърнем по най-добрия начин след паузата. Не трябва да се поддаваме много на напрежението, което несъмнено ще се вдигне преди мача. Ще чуем какъв е планът на треньора ни. Ще преследваме добър резултат с оглед на реванша в Разград.
– Тоест, ще играете повече за резултат, а не за победа?
– Не мисля, че някой от двата отбора ще излезе с мисълта за втория мач. Всеки ще търси победата. Нито ние, нито те ще играем дефанзивно. Особено ЦСКА, който е домакин в мача и ще иска да вземе аванс.
– Има ли нападател на ЦСКА, който те притеснява преди мача?
– Индивидуално не. Те са добър отбор. Всички могат да ни създадат проблеми, независимо дали са нападатели, халфове или защитници. Записаха добро представяне в Лига Европа. Знаем, че имат лидери в отбора, но ще следим всички в мача, а не само някои футболисти.
– ЦСКА вече се води от Любо Пенев, който доскоро бе начело на Царско село. Очакваш ли отборът да играе като бившия му тим?
– Не бях наясно, че имат нов треньор и той е този на Царско село. Изненадан съм. Но да, Царско село е добър отбор, направихме 2 равенства с тях, не успяхме да ги победим. Не са само те – Арда, Черно море също са отбори, срещу които играем трудно.
– Близо ли е десетата титла?
– Добре сме тръгнали с 9 точки преднина, но във футбола всичко е възможно. В никакъв случай не бива да се отпускаме. Имаме работа, има накъде да се развиваме. Мисля, че десетата поредна титла е напълно постижима задача.
– Каква е мечтата ти с Лудогорец?
– Да играя в групите на Шампионската лига. Това е най-високото ниво.
– Искам да слушам химна на Шампионската лига преди всеки мач. За да стане това, трябва да имаме и известен късмет, като ни се падне преодолим съперник на жребия. Но ние ще се готвим за всеки сблъсък.
– Кой е най-добрият ти приятел в Лудогорец?
– О, те са повече, не са само един или двама. Но повече време прекарвам с Мавис (бел. ред. – Чибота) и Анисе. Първия е конгоанец като мен. Абел е израснал и станал футболист във Франция, говорим един език, имаме общи приятели и познати.
– На какъв език се говори в съблекалнята на Лудогорец?
– Много са. (Смее се). Български, румънски, португалски, френски.
– С треньора на какъв език говорите?
– Само на английски.
– Оправяш ли се с езика?
– Честно казано, не говоря английски. Когато пристигнах тук, знаех само основни думи. Сега разбирам основните наставления на английски. Опитвам се да напредна.
– С българския език как си?
– Труден е много. Разбирам някои думи и прости изречения, но не съм на „ти“ определено.
– Кои бяха първите думи на езика ни, които научи?
– Чакай да си спомня. Първо научих „идва“ и „топка“. Бяха ми полезни на терена.
– През 2016-а е трябвало да правиш труден избор – да играеш за националния отбор на Франция или Конго. Как се реши?
– Изборът не беше труден. Бях минал през всички юношески формации на Франция – до 16, 17, 18, 19 години, викали са ме и при младежите. Но знаех, че нямам шанс за мъжкия им национален отбор. Това беше затворена страница за мен. А когато избрах Конго, родителите ми бяха много горди. Това ми показа, че съм преценил правилно.
– Каква е най-голямата ти цел с Лудогорец?
– Да играя в групите на Шампионската лига, това наистина е друго ниво. За целта трябва да минем през спечелването на шампионската титла. Това е най-важното. Но играем още в два турнира. Отдавна не сме печелили Купата на България, защо да не вземем и този трофей в края на сезона? Ще играем до края за всички купи.