-
-
Той се казва Франсиско Идалго Гомес и е роден в Севиля на 30 март 1994 г. Псевдонимът му е Сон – съкратено от кабесон, което на испански значи Голяма глава. Пристигна миналото лято в Лудогорец с договор за 3 сезона. Андалусийският краен защитник, фен на Бетис, се изправя срещу Атлетик Билбао този четвъртък с българския отбор в четвъртия кръг от Лига Европа. Той познава добре „лъвовете“, като с Леванте е играл 6 пъти срещи тях – 3 равенства и 3 загуби, като все още търси първата си победа. „Гледах мача на „Сан Мамес“ в неделя срещу Бетис (1:1) и анализирах малко „лъвовете“. Господ не се появи… Бих се радвал да играя отново на „Сан Мамес“ заради атмосферата, която се създава там“, казва играчът.
– Вече сте играл в страната на баските с екипа на Баракалдо през 2017 г….
– От този отбор не остана никой. Това беше една от онези години, които винаги си спомням с умиление. Имахме страхотна група от играчи и също имах прекрасен треньор като Айтор Ларасабал. Той ми даде много.
– С екипа на Баракалдо вкарахте гол срещу втория отбор на Атлетик Билбао, на чиято врата беше някой си… Унай Симон, европейски шампион с Испания, тогава още много млад.
– Да (смее се). Спомням си този гол. Времето ми в Баракалдо беше много добро. Тогава играх като крило, но след това ме върнаха като бек и вкарах малко голове. Симон е страхотен вратар, но Агиресабала също показа, че има високо ниво.
– Вече познавате „Сан Мамес“ от мачове и други посещения. Съжалявате ли сега, че мачът с Лудогорец няма да е в Билбао?
– Четири пъти съм бил на „Сан Мамес“. Бях много впечатлен. Сега бих искал да се изправя срещу испански отбор и да играем на „Сан Мамес“ заради атмосферата. Но програмата отреди да играем тук, в България. Очевидно всички съотборници, които имах в съблекалнята на Баракалдо, бяха от Атлетик, харесах атмосферата. Шест пъти за две години минах през Билбао и да, малко съм фен на Атлетик.
– Твоят любим отбор обаче е Бетис, като вие сте от квартала Ла Барсола в Севиля.
– Аз съм доживотен член на Бетис. Не само аз, но и семейството ми. Гледах мача на „Сан Мамес“ в неделя и анализирах малко лъвовете. Да видим дали ще пристигнат в България уморени и дали ще се възползваме от това. Иначе с удоволствие бих играл отново на „Сан Мамес“ заради атмосферата, която се създаде там и защото семейството ми можеше да дойде да ме види.
– Какво ще кажете за Лудогорец и България?
– Много спокоен е животът, концентриран съм върху отбора. Те са приятелски настроени хора, но малко студени. Храня се добре в страната: зеленчуци, салата и хубаво месо. В началото бе малко плашещо да напусна Испания, защото не познавам други държави и други първенства, но се адаптирах добре. Животът, който водя тук, е много спокоен. Разполагаме със страхотни съоръжения, разрастваме се бързо, много голям клуб сме за България. Много съм щастлив тук.
– Какъв град е Разград?
– Това е много тих, малък град, с малко над 30 000 жители. Има няколко фабрики, в които работят много мои съседи. Разбира се, студентите трябва да излязат извън града, за да учат, защото тук няма университети. Но, ако изключим това, живеем добре.
– Ти си безспорен титуляр, имаш 11 мача и два гола в първенството. Как играе отборът ти?
– Лудогорец е щастлив отбор, който обича да играе в атака. У дома обикновено атакуваме с много играчи, тръгваме напред смело. Имаме много млади футболисти, които искат да покажат, че са добри и цяла Европа да ги види. Всеки, който харесва футбола, знае, че Лудогорец е отбор, който обикновено играе в европейските турнири. Те излязоха срещу Реал Мадрид не много отдавна в Шампионската лига, също и срещу Бетис наскоро в Лига Европа… Това е отбор, който ми беше познат и който бях гледал понякога, но не детайлно.
– Пристигнахте през лятото на 2023 г., какво открихте?
– Намерих отбор, който играе много мачове, около 70 на сезон – квалификации, първенство, купа, суперкупа, основна част на евротурнирите. Това ме изненада много. В Испания тренирахме по два дни и почивахме, а тук играем мач на всеки три дни.
– Вариантът да са състезаваш редовно в Европа ли беше една от причините да приемеш офертата на Лудогорец?
– Да. това привлича много. Да играеш в Европа с испански отбор е много трудно, вече знаем конкуренцията в Ла Лига за влизане в тези позиции. А с Лудогорец вече посетихме стадиони като тези на Аякс или Фенербахче, най-добрите игрища в света, на които имах възможност да играя. Това са неща, които човек цени и които го привличат, когато идва в България.
– Ситуацията в българския отбор е фрапираща. От лятото вече сменихте трима различни треньори…
– В крайна сметка целта на първия треньор беше да влезе в Шампионската лига и тъй като не я постигна, си тръгна. Така до края на септември треньор ни беше Захари Сираков, временно изпълняващ функциите си. Сега имаме Игор Йовичевич. Да се надяваме, че ще е окончателното и за дълго време.
– Любопитна е историята на Лудогорец. Те стигнаха до Първа дивизия праз 2011 г. и спечелиха всяка титла досега, като техен собственик е най-богатият човек в България. Можете ли да сравните клуба с някой отбор от Ла Лига?
– Да, в нашия клуб имаме всичко. На икономическо ниво, съоръжения и т.н. можем да бъдем в Ла Лига. Това е много професионален клуб и имаме много неща на наше разположение. Имаме късмет, че в България ще бъдем един от малкото клубове с тези съоръжения. Имаме няколко игрища, голяма фитнес зала, сауна, джакузи… Напълно бихме могли да бъдем клуб във висша европейска лига.
– Ще играеш срещу братята Уилямс, което вече се е случвало, когато носеше екипа на Леванте. Трудни ли са за спиране?
– Те са страхотни играчи, те са двигателят на този Атлетик. Правят цялата атака на отбора и ще трябва да внимаваме с тях. Все още не знам дали ще играя отдясно, или отляво, но ще се опитам да дам най-доброто, на което съм способен, с помощта на моите съотборници, за да ги спрем. Не за първи път се сблъсквам с тях, така че горе-долу ги познавам.
– Какво представлява българската лига?
– Много различно от това, което имаме в Испания. Има 5-6 отбора, които те затрудняват, които имат ниво. Но останалите са съперници, които се борят много, но са на по-ниско ниво, играят на терени при по-лоши условия от това, на което сме свикнали…
– В Лигата помитате всичко. Вкарали сте 25 гола в тринадесет мача и сте допуснали само един. Как комбинирате това с по-сложното участие в Европа, където имате само една точка от три мача?
– Знаем, че основната ни цел е да спечелим лигата. Това ни дава възможност да се борим за влизане в Шампионската лига през следващия сезон и да играем в Европа. Европейските мачове са много различни, защото често играеш срещу големи отбори, с много добри играчи. Освен това този сезон имахме смяна на треньора и в Пилзен мисля, че нямахме късмет, защото изпуснахме дузпа и накрая трябваше да се задоволим с равенство. Срещу Андерлехт изиграхме страхотен мач, но бяхме с един по-малко от 30-ата минута. Имаме само една точка, но в мачовете винаги сме били равностойни. Нека продължаваме да опитваме.
-Не се ли уморява човек да печели толкова много в лигата?
-Не, не… Знаеш ли какво става? Винаги имаш този страх или това напрежение, че отборите, които те следват в таблицата, няма да се провалят. Ние сме съперникът, който трябва да победим. Всички отбори играят до смърт срещу нас, ще се опитат да те настъпят, ако могат и това те мотивира. Да отидеш на терен, като знаеш, че малко те мразят, ни мотивира.
– Каква е вашата цел в Европа?
– Целта е да се опитате да прескочим групата, независимо от всичко. Първите 24 отбора преминават и това отваря диапазона. Няма да е лесно и сме наясно, че имаме само една точка, но ще опитаме.
Хавиер Белтран/ As.com
Превод: „Мач Телеграф“
