-
-
Наставникът на ЦСКА 1948 Красимир Балъков си припомни периода, в който бе наставник на Етър, а след това и национален селекционер. Бала стори това с студиото на „Нова“ по случай Деня на независимостта.
„Ако нямам оптимизъм, няма да съм в България. Точно заради това съм се прибрал тук – надеждата да променим нещо, да се опитаме да се обединим и да имаме генерация, която имахме през 90-те години. Имаме таланти, но трябва да им се дава повече шанс. За българската действителност беше много изненадващо и обединяващо това, което направихме в САЩ. Има обаче не една държава като нас, която е повтаряла това. Без да влизаме в политика, защото от политика не разбирам, имаме нужда от обединение. Това е малкият ни проблем – не можем да се обединяваме“.
„В Търново всички бяхме обединени. Ако не бяхме, нямаше да постигнем тези резултати. С Англия загубихме с 0:6 и сцената с расизма – като теглиш чертата и погледнеш назад, това беше инсценировка, което не отговаря на България. Имаше ги сцените, но това стана изведнъж. Няма как да не бъдем зависими от великите сили. България трябва да бъде гъвкава както в политиката, така и в спорта, за да вървим напред“.
„Аз съм за протестите, но мирните. Не съм за блокирането на улиците. Не може да не подкрепим протестите, защото това е обществено мнение, но ако няма прикрити задни мисли. Спортът е краткотрайна професия. Всеки, който се занимава с него, трябва да мисли какво ще прави след това. Има примери за хора, които не се занимават с футбола, но са много успешни. Георги Илиев, който е един от най-големите бизнесмени у нас, успя да се реализира след футбола“.
„Етър има ново ръководство и друга политика. Когато някой се обади, с удоволствие си казвам мнението. Аз съм щастлив, че връщането ми в Търново ще се запомни с минимален успех, а не с негативизъм. Пожелавам на клуба да бъде упорит. В петък играем срещу тях – ЦСКА 1948 – Етър“.
„И двете ми деца няма да се занимават със спорт. Вече съм дядо на момче. Казва се Диего. Синът ми върви по своя път и го подкрепям. Поддържам връзка с Португалия и Германия. Където съм минал, винаги съм имал добри отношения. Приятелството се печели трудно, но се губи лесно. 30 години съм живял в чужбина и по-малко в България. За мен светът е отворен. Най-хубаво ми е в България. Трябва да се потрудим малко, за да си оправим някои неща. Бях в Германия по време на пандемията. Може би си седях вкъщи около месец. Тази пандемия ще промени много неща. Тя вече промени и в икономиката, и в нагласата за живота. В Германия изработиха една концепция, която е уникална. То се вижда, че при тях има по-малко заразени футболисти. Вече пускат и публика. В първите мачове, които се изиграха там, имаше публика“.
