-
-
България посреща днес от 19:00 часа Литва в пореден двубой от квалификационна група G за Евро 2024. Всички влакове за континенталната надпревара идващото лято в Германия отдавна са изпуснати. Целта пред селекцията на Младен Кръстаич е само една – да избяга от поредния надвиснал антирекорд. До момента никога в историята не сме завършвали евроквалификации без победа (б.а. – когато има групова фаза). Но не надвием ли Литва, това може да стане реалност, защото до края на пресявките ни чакат сблъсъци с фаворитите – домакинство на Унгария и гостуване на Сърбия. Тоест трите точки от прибалтийския съперник са задължителни, за да не финишираме на последно място в групата. В момента имаме само 2 – от 1:1 в Литва, в мач, в който домакините играха 70 минути с човек по-малко, както и от 1:1 със Сърбия в Разград.
Една година във футбола е прекалено много време. През есента на 2022-ра, под ръководството на новия тогава треньор Младен Кръстаич, тимът ни записа три поредни победи. Макар и над Гибралтар (5:1), Северна Македония (1:0) и Кипър (2:0) те доведоха до някакво положително раздвижване, а в БФС се превъзнесоха и обявиха, че обновеният и подмладен състав може да се класира за Германия. Но от ноември миналата година не сме били никой – 4 поражения и 3 равенства. От Бояна на няколко пъти сменяха плочата за това точно какви са ни целите, какво гоним и как го правим. И се оплетоха като пате в кълчища. Също както и футболистите неизменно го правят на терена. Остава само да се чудим защо още Младен Кръстаич е на поста си. Но ако не победи днес, то вратата на сърбина може най-накрая да бъде показана, макар че той има договор до лятото.
Статистиката е безкомпромисна – кое от кое по-лоши постижения. България спечели едва 1 от последните си 6 домакински мача; няма победа в последните си 5 евроквалификации; няма суха мрежа в предишните 6 двубоя (б.а. – последната е срещу Люксембург); не е вкарала повече от 1.5 гола в изминалите 5 срещи. Такива неща могат да се извадят много. Затова не е и чудно защо се боричкаме с Литва, въпреки че в един момент претенциите ни се бяха изстреляли във висините. Прибалтийският тим е още по-закъсал – в серия е от 15 мача без победа, няма успех в 9 последователни гостувания.
След 2 години пребиваване в Разград (б.а. – и една контрола с Иран (0:1) на „Христо Ботев“ в Пловдив) националите се завръщат на „Васил Левски“. На тази арена са поваляни велики противници, като трибуните са се пръскали по шевовете. Сега реалността е друга – повече от 3-4 хиляди на националния стадион ще са сензация, въпреки отличното есенно време. И повечето ще отидат хем, за да подкрепят играчите, хем гласно да заявят какво мислят за БФС. Не че в Бояна не го знаят. Предишният път, в който трикольорите приеха противник на арената в центъра на столицата, бе на 12 октомври 2021-ва. Тогава се наложихме с 2:1 над Северна Ирландия в световна квалификация. Онова си беше сиромашка радост, ще я изпитаме ли отново? Ще видим ли победа през 2023-та? Или пак ще кажем, че според налаганите нови и модерни методики и създадената програма точно този отбор, през който минаха „n“ на брой играчи, трябва да е силен, но друг път.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
