-
-
Детелин Баялцалиев започва активна дейност като съдия през 1979 година и се оттегля през 2005 година – 26 година стаж като съдия, 16 години в А група, международен асистент съдия, 8 години главен инструктор на съдиите в България и инструктор по програмата „Подпомагане на съдийството“ към УЕФА. Съдийски наблюдател към международната организация „Referees abroad“. Бивш член на Съдийската комисия към БФС и съдийски наблюдател в „А“ група. Преводач в отборите на ЦСКА и Левски, съответно на Енрико Катуци и Делио Роси. Собственик на фирма за наградни материали – купи, медали и други спортни аксесоари. Ето какво сподели той пред Evima Sport.
Как мислите, че може да оцелеете по време на кризата, независимо дали сте президент на клуб, треньор, футболист или човек, близък до играта и част от футболен клуб. Дайте идеи как и с какво може да се занимаваме по време на карантината?
Условията на пандемия и карантина в толкова огромни мащаби е нещо непознато за нас, с което не сме се срещали в нашето съвремие. Никога досега спортът не е бил тотално спиран в почти целия свят. И докато за физическото ни оцеляване и предпазване бяха дадени доста точни указания като социална дистанция, повишена лична хигиена и използване на защитни средства, то за професионалното оцеляване на спортистите ситуацията е абсолютно непозната и неочаквана. Въпреки това, видяхме, че много спортисти по целия свят и у нас намериха различни начини за индивидуална физическа подготовка, които споделиха с всички нас и дадоха множество идеи. Пречупвайки нещата през призмата на моята страст и компетенции – съдийството, искам да препоръчам, освен поддържане на физическа форма, това време да се използва за опресняване и усъвършенстване на теоретичните познания и практически реакции на съдиите. Да се препрочетат „Правилата на играта“, да се решават теоретични и видео тестове. Това правя и аз в момента и съм много доволен, че при моите контакти със съдии в България, намирам много от тях, които много сериозно се занимават с поддържане и усъвършенстване на своята теоретична подготовка. Това наистина е сериозно отношение към съдийството.
Какво трябва да се промени в родния ни футбол като цяло, за да запази той своята обществена и социална роля?
Това, което, по мое скромно мнение, трябва да се промени в българския футбол, отчитайки огромните финансови проблеми на почти всички клубове и сниженото качество на играта, е да се намери начин за ограничаване на вноса на недостатъчно качествени чуждестранни футболисти и осигуряване на повече възможности за игра и трупане на опит на младите български футболисти.
Ако е необходимо, дори да се наложи някакъв минимален ценз за идващите у нас чужденци, подобно на Англия, но с не чак толкова високи критерии. И най-важното, да се насочат повече усилия и средства за работа в Детско-юношеските школи. Точно там, ако е необходимо, могат да се използват и положителни практики от чужбина.
Специално за съдийството – доста неща трябва да се променят… В последните 5 години бяха насадени някои порочни практики, които трябва да се изкоренят и да се приложи по-демократичен и професионален начин на управление на съдийството.
Промените трябва да се състоят в следното:
– обективизиране и прецизиране на начина на определяне на нарядите.
– да се определят ясни и адекватни критерии за влизане и изпадане на съдиите от една група в друга (в момента критериите са силно субективни и в голяма степен не зависят от индивидуалните качества на съдиите). Обществена тайна е, че основният критерии са връзките, което деморализира младите съдии и прави трудно откриването, издигането и задържането на добри съдии. Това са основни изисквания на Конвенцията на УЕФА за развитие на съдиите.
– да се въведе ценз (каквото изискване има, но не се спазва) и ясни критерии за определяне на ранглистите на съдийските наблюдатели за различните нива на футбола.
– да се въведе контрол и завишени изисквания към оценяването на съдиите, на базата на което докладите и оценките на съдийските наблюдатели да се използват в категоризацията и класирането на съдиите.
– Да се осъвременят и усъвършенстват програмите за набиране и израстване на съдии и особено „Програмата за таланти и ментори“. В момента се използва програма, създадена преди 9 години, без никакви съществени промени, което доведе до факта, че почти всички налични съдии преминаха през тази програма, което, освен че очевидно е „отбиване на номера“, обезсмисля идеята, целите и наименованието на тази програма.
Как трябва да се управлява родният ни футбол след кризата и какви хора трябва да застанат начело на него?
Очевидно за всички е, че нещо трябва да се промени в управлението на българския футбол. Промяната трябва да бъде, както в начина и принципите на управление, така и в хората, които го управляват. Хубаво е да се появят нови и авторитетни имена, хора с богат и разнообразен професионален опит и знания като, естествено, се запазят и добре работещите настоящи кадри. Една такава положителна промяна в съдийството в последно време, беше адекватната смяна (твърде закъсняла по неясни причини…) на Мениджъра на съдиите, изчистване на Съдийската комисия от някои нейни членове (които бяха попаднали неясно как в редовете й) и замяната им с членове, които са много по-близо до горните нива на съдийството в България…
БФС трябва да се управлява честно, прозрачно, демократично, с използване на научни знания и методи. С ентусиазъм, гъвкавост, с желание за доброто на футбола в България и без лични интереси.
