Еденилсон Бергонси е познато име във футболните ни среди. У нас той носи екипите на Черно море, ЦСКА и Пирин Благоевград в периода 2012 – 2016 година. 34-годишният бразилец в края на кариерата си е избрал за своя нова футболна дестинация Гибралтар. Пред „Мач Телеграф“ неуморимият халф отговори на въпросите за старите и нови футболни преживявания.
– Привет, Еденилсон, обиколи доста отбори, а днес те намирам в едно непознато за мен футболно първенство – това на Гибралтар. Как се озова в отвъдморската територия на Великобритания?
– Да, играл съм за много отбори в 9 страни. През ноември миналата година подписах с местния клуб от Гибралтар Bruno’s Magpies (от англ. – Свраките на Бруно). Преди това обаче имах предложение и от български отбор.
– Отбор от нашия елит ли ти отправи предложението?
– По-точно отбор, който от Трета лига извоюва право да играе във Втора лига. Това е Левски Лом. Те заявиха амбиции дори да се борят за първите места във Втора лига и правеха селекция. Започнах преговори, но в този момент дойде предложение от директора на Bruno’s Magpies и така подписах договор с отбора от Гибралтар.
– Сегашният ти тим носи името Свраките на Бруно, има ли нещо общо с английския Нюкасъл?
– Напълно нормално, защото Гибралтар, както и ти спомена, е под протектората на Великобритания. Британският дух се чувства навсякъде. Клубът е млад, създаден преди около десетина години, когато група привърженици на футбола, които обичали да пият в местния ресторант на Бруно в Гибралтар, основават клуба с аматьорски статут през годините. Няколко години играят във Втора лига, но през последните две години клубът се съживи. Сегашният ни председател и мажоритарен собственик е спортист, бивш председател на Уотфорд – Хейг Уянджън. Той е участник в две олимпиади и бронзов медалист от европейско първенство по фигурно пързаляне. Другият съдружник е също англичанин. Голяма е ролята му тимът да се развива възходящо и да се нареди между най-добрите в първенството. В момента сме в топ 6 и сме на път да запишем най-добро класиране. Това е и основната ни задача през сезона.
– Как се развива футболът в Гибралтар и с какъв статут са играчите?
– Отборите се водят от британски треньори с методика на работа като в английските клубове. Най-добрите отбори като Линкълн Импс, Европа Пойнт и Сейнт Джоузеф вече участват в Лига Европа. Клубовете все още се развиват. Някои играчи имат полупрофесионални, други – професионални договори. Моят е професионален.
– Гибралтар е една красива туристическа дестинация, как е през твоите очи?
– Определено е така. Много красиво място за живеене. Има висок стандарт на живот. Аз и съпругата ми се чувстваме перфектно. Хората са коректни. Гибралтар е невероятно място на една скала, провлак, който свързва Пиринеите със Средиземно море. Голямата атракция за туристите са берберските макаци. Наистина едно чудесно място.
– Как дойде в българското първенство преди 10 години?
– От белгийския Брюксел се озовах в Черно море през 2012. Бях млад и това бе първият ми голям досег с професионален клуб от Първа лига. За първи път играех на най-високото професионално ниво. Много съм доволен от престоя си в Черно море. Имахме един стабилен отбор в първенството. Изкарах близо 3 страхотни години във Варна. Оставих много приятели и имам най-добри чувства към клуба.
– След това се получи трансфер в ЦСКА, което за мнозина у нас е сбъдната мечта?
– Когато договорът ми с Черно море изтече, никой не ме потърси. Мислех да се върна в Бразилия, но ето, че в този момент дойде офертата от ЦСКА. Харесали ме и ми предложиха едногодишен договор, финансово и организационно бяхме много добре. ЦСКА е българският клуб с най-големи успехи в страната и в Европа и да ти предложат оферта е нещо страхотно, наистина сбъдната мечта… През първия полусезон всичко вървеше по план. Аз играх в повече от срещите. Участвахме и във втория кръг на Лига Европа, но загубихме злощастно от Зимбру Кишинев. До декември 2014 водехме с три точки на Лудогорец и бяхме готови да им отнемем титлата. И тогава дойдоха проблемите. През февруари 2015-а по време на предсезонната подготовка в Турция получих сериозна травма на коляното, която ме извади до края на сезона. През този период клубът беше на прага на банкрут и обявяване в несъстоятелност. Бяха продадени играчи, а за мен не оставаше нищо друго, освен да разтрогна договора си. Аз все още съжалявам, защото ако не бяха тези непредвидени обстоятелства, имахме възможност да спечелим титлата. Много съжалявам, че пропуснах тази възможност.
– Какво последва за теб след това?
– След ЦСКА бях на кръстопът. Възстанових се от контузията, но лъкатушех във футбола. Не попадах дълго време на най-доброто за мен място. Играх в Косово, върнах се в Бразилия за кратко, малко в Испания… После възродих кариерата си в латвийския Паневежис. Спечелих Купата на страната с отбора.
– Сега вече се чувстваш добре в Гибралтар. Би ли се върнал отново да заиграеш в България?
– Да, в момента съм добре и в добра форма. Отбелязах и първия си гол за Bruno’s Magpie. Но не изключвам възможност отново да се върна в България. Познавам добре страната, следя представянето на отборите и ако има добро предложение, защо не?!
– Има много футболни нации, но защо футбола в Бразилия е религия?
– Когато се роди момче в семейството, първият подарък, който ще получи е футболна топка. И това правило се предава от поколение на поколение. Затова сме толкова привързани към тази игра. В Бразилия по плажовете се играе плажен футбол и плажен волейбол. Оттук са тръгнали мнозина от най-добрите бразилски играчи. За себе си мога да кажа, че започнах да тичам след топката от най-ранна детска възраст и съм благодарен, че успях да достигна до професионалния футбол.