-
-
Интересен ден се получи 25 юли 2019 година. По стечение на обстоятелствата четирите български отбора играха във втори кръг на ЛЕ срещу относително сходни съперници. Изключение прави само съперникът на Лудогорец – Валур. И на това ниско ниво от континенталното съперничество болшинството наши представители показаха доста сносен футбол в тактически, технически и физически план. Най-важното – българските клубове
бяха подготвени
специално за тези най-важни мачове в годината. Защото пълните трибуни на „Армията“ и „Лаута“ категорично доказват тезата, че европейските спектакли са най-ценени от нашата публика. Така бе преди 50 години, така е и сега. Преди публиката отиваше, за да види нещо ново и различно в чисто футболен план, сега предимно да демонстрира клубен патриотизъм. Поводът е без значение, важното е, че футболът с европейска марка вълнува хората у нас. И добрата новина е, че с играта си отборите отговориха в голяма степен на очакванията.
Левски, с който потегли големият футболен ден за България, започна прекрасно своя мач в Кипър, но печелившата стратегия на Петър Хубчев рухна с изгонването на Живко Миланов. Може само да се гадае какво щеше да се случи през втората част, ако сините бяха останали в пълен състав? Картонът на капитана имаше и вторичен ефект, защото Хубчев смени Каргас и няма да е далеч от истината твърдението, че всеки от трите гола на АЕК стана именно заради липсата на централния защитник през второто полувреме. Фактът е неоспорим – през първото полувреме АЕК не създаде голово положение, през второто картината бе съвсем друга. Ясно е какво притесни треньора, за да извърши подобна драстична промяна. Каргас е рисков футболист и Левски можеше спокойно да остане с двама по-малко. Но предвид получения резултат, решението на Хубчев бе абсолютно грешно. Толкова грешно, че АЕК вкара два гола повече от предвиденото от самите тях.
Но през първото полувреме Левски и в Ларнака затвърди игровия си възход, въпреки че на 99 процента отпада от турнира. Пресата, която сините осъществиха през първата част, както и създадените голови положения показват правилността в подхода на Хубчев. Левски в пети пореден мач показа коренно различна философия за футбола. И ако върви по този правилен път, го чака добро бъдеще. Това участие в Европа изчисти наказанието на УЕФА и се превърна в добро начало на ерата на Хубчев. Поне такива предпоставки бяха зададени.
И малко след злощастния финал на двубоя в Ларнака започнаха
двата български триумфа.
ЦСКА-София спечели на „Армията“ и Локомотив Пловдив на „Лаута“. Спечелиха с резултати, които ги правят фаворити преди срещите реванш. ЦСКА-София не взе максимума от мача, а взе абсолютния максимум! За повече от това 1:0 не можеше и да се мечтае. Старата лисица Люпко Петрович буквално изяде хърватския петел. Не знам какъв консултант е бил до онзи ден и какви съвети е давал, но ЦСКА-София срещу Осиек нямаше и една допирателна с ЦСКА-София от предишните 4 мача. Люпко изкара на терена съвсем различен отбор със съвсем различна нагласа за противопоставяне на много силен съперник. Силен, но наивен и безхитростен. А такива Люпко Петрович ги бие под и над път. И даже ги оставя в озадачение. Младият треньор на Осиек дълго ще помни урока на стария пират, който му превзе кораба, без да се усети. Но това е Люпко, затова е легенда. В този мач на карта бе поставена цялата му репутация. На стари години игра втори финал в Бари. Само че Бари беше „Армията“! И великият Люпко укроти една гневна публика, готова във всеки един момент да го разкъса на парчета.
Петрович пусна на терена своеобразен футболен коктейл „Молотов“. Промени постройката в защита, с която ЦСКА-София играе поне в последните си 150 мача. Направи размествания и премествания, които само той може да си ги разбере. И все пак ЦСКА-София първо удържа да не получи гол, а след това такъв падна във вратата на гостите. Победа с феноменален гол на Евандро. Нищо повече не можеше да се вземе от този мач. Остава само да се чака какво чудо е замислил Люпко и за любимия си „Градски врт“. Защото следващата седмица той се връща на стадиона, на който е играл като футболист стотици пъти.
Няма да правя анализи на играта на Осиек, само ще отбележа, че си имат работа с особено опасен „футболен престъпник“. Който може да влезе с взлом където си поиска!
И от страхотната победа на „Армията“ към безспорно
най-заслужения успех
на Локомотив Пловдив. Бруно Акрапович е на светлинни години от Люпко, но е чудесен треньор. Съдбата на Ботев Пловдив във финала за Купата на България сполетя и носителя на Купата на Словакия. Търнава бяха надиграни категорично и дори си тръгнаха поне с един гол по-малко от това, което можеше да ги сполети. Този мач все едно че съм го гледал преди 30 или 40 години. Тогава, когато българските отбори играеха като лъвове на свой терен и бяха буквално готови да изядат съперника с парцалите. Това, което донесе успехът на Локомотив, е мотивацията като за голям мач. Защото Локото е тим с много лица. Могат да са посредствени, средни или блестящи. В профила на блестящи влизат няколко пъти в годината, но точно когато трябва. Страхувам се, че в Търнава могат да покажат точно противоположно лице и наглед неуязвимата преднина да бъде разпиляна безвъзвратно. Защото на Локомотив в Пловдив всичко се получи, а при Търнава бе точно обратното. Но затова има и втори мач и еуфорията след първия може да им изиграе лоша шега, както гласи тъпото клише.
Пак се връщам към странностите на Акрапович. Има някаква стрелка на съдбата при този босненец. Момчил Цветанов прави мача на живота си, а Митко Илиев бие дузпи по-добре от Меси и Роналдо. Отбраната и вратарят, които са проблемни по принцип, не направиха нито една грешка. Въобще им се получи идеалният мач.
И вечерта съвсем минорно завърши
Лудогорец, които бяха на 120 секунди от огромен резил. А те ползват привилегията да минават по най-лекия път в ЛЕ. Истината е, че в пореден мач Лудогорец показва, че се движи ускорено надолу. Много се хвалеха, че са отбор за чужбина и Европа, но сега се оказва, че са за местна консумация. Къде е големият, европейски Лудогорец, който преди няколко години играеше срещу най-силните в Европа? И дали това, което в момента си мислят, че правят като отбор, някога ще помирише отново голяма европейска сцена? С мъки като тази в Рейкявик отговорът е очевиден.
Хубчев, Петрович и Акрапович показаха своето влияние върху играта на Левски, ЦСКА-София и Локомотив. В Разград такова нещо няма. Фанфарите свирят за някакъв красив, нападателен, атрактивен футбол. Нищо подобно на терена не се случва. Но пропагандата може винаги да сложи целофан. Дори и на увехнали карамфили.
