-
-
През зимата националът Страхил Попов направи изненадващ трансфер. След като бе освободен от Касъмпаша, десният бек избра втородивизионния Хатайспор, който се е устремил към елита на Турция – една от малкото страни в света, в която все още се играе футбол. За сегашната ситуация, амбициите в Хатайспор и възможността да се върне в България Попов говори пред „Тема Спорт“.
– Страхиле, как е положението в Турция – едно от малкото места, където все още се играе футбол?
– Добре съм, всичко е нормално. Да, първенството тече, но очакваме решението на федерацията. Може би ще го спрат и тук. В Турция има по-малко случаи от вируса и затова сега се играе. Макар че в последния кръг бе без публика. В петък по програма гостуваме на Истанбулспор. Пак казвам, тепърва започват да се взимат по-сериозни мерки и е възможно и тук футболът да спре временно.
– Ясно ли е как ще процедираш, ако се стигне до такова решение?
– Още нямам никаква представа. В момента се готвим по план за мача в петък. Ако спре първенството най-вероятно ще си остана тук, защото с пътуванията нещата са сложни. Затова е по-добре да остана тук, а и Хатай е далеч от Истанбул – над 1000 км са. В Турция като цяло има по-малко заразени, а пък за Хатай още не съм чул да има проблеми. Много неприятна ситуация. Надявам се в най-скоро време нещата да се подобрят и да се върнат, както си бяха и преди. Проблемът е, че не само футболът, а абсолютно всички сфери са потърпевши.
– Как прецени, че Хатайспор е отборът за теб?
– Това, което ме накара да избера второто ниво на футбола в Турция, е, че не исках в този момент да се връщам в България. На възраст съм. Останех ли в България, после щеше да е трудно да изляза пак. Тази година ще навърша 30, така че реших да остана тук. Договорът, който ми предложиха, беше много добър, защото, ако Хатайспор, не дай си Боже, не влезе в Суерлигата, аз ще съм свободен. Така че предпочетох за 6 месеца да отида в по-ниското ниво с опция да се върна в елита. Отделно, клубът е много амбициозен, строи се невероятен стадион в момента. На 90 процента е готов. В целия град, а и в региона цари ентусиазъм, защото това ще е историческо събитие. Отборът никога не е бил в Суперлигата. Цялата област, която представлява тимът, е над 2 млн. души. Надявам се да постигнем целта си. Не мисля, че ще загубя нещо с избора си. Напротив – мога само да спечеля.
– Какво можеш да кажеш за нивото в турската втора дивизия?
– Доста високо е. Като изключим грандовете у нас, тимовете тук са на същото или по-високо ниво от родния елит. За стадионите сравнение не може да има. Казват, че в дивизията има 17-18 футболисти, които са играли в групите на Шампионската лига. Освен нашия тим на високо ниво са Бурсаспор, Ерзурум ББ, Адана, Акхисар и други. До края остават шест кръга, ние имаме 6 точки аванс преди втория Ерзурум ББ и 7 преди третия Бурсаспор.
– А спрямо Касъмпаша каква е разликата?
– Трудно е да се каже. В България малко хора знаят, че Касъмпаша е един от сериозните отбори в Турция. Собственикът е един от най-богатите турци. Базата на клуба е една от най-добрите в Европа, без да преувеличавам, и се ползва от доста отбори, които идват да гостуват в Истанбул в Шампионската лига. Стадионът е кокетен, на ухбаво място, но няма много фенове. Знаете в Истанбул кои са водещите отбори. Тимът е нещо като Славия спрямо Левски и ЦСКА. Отделно, в последните 8 години Касъмпаша е единственият отбор, заедно с грандовете, който не е изпадал от елита. Така че като име Касъмпаша е по-сериозно от Хатайспор, но тук проектът е по-добър и има много по-голяма фенска подкрепа.
– Финансова ли бе причината да си тръгнеш от Касъмпаша?
– Не, макар че ситуацията беше малко странна. Аз изкарах там 4 години, като бях титуляр в около 95 процента от мачовете. Просто собственикът реши, че аз и още 10 човека ще бъдем освободени, като петима бяхме твърди титуляри. За мен бе шокиращо, защото единствените мачове, които съм пропуснал, е когато съм бол контузен или наказан. Бе ни обявено, че ще има проблеми в клуба, че собственикът не бил доволен от сегашното представяне на отбора и вземал тези мерки. Аз имах договор за още година и половина. Радвам се, че намерих добър вариант да остана в Турция.
– Говореше се за интерес на Левски, ЦСКА и Лудогорец към теб. Кое бе най-реално да се случи?
– Както казах, не исках да се връщам в България, затова няма да е коректно да казвам какви оферти съм имал. Минало е. Имало е разговори, но за мен основната цел бе да продължа в чужбина.
– Опасен ли е Хатай, предвид това, че се намира до границата със Сирия?
– Не, градът не е опасен. С доста хора говорих, че Истанбул е много по-опасен. В Хатай няма никакви проблеми и не се усеща, че е близо до Сирия. Да, границата е на няколко километра, но градът е много спокоен. Ако излезеш извън него и отидеш на магистралата, ще засечеш военни камиони и униформени служители, но в Хатай няма абсолютно никакъв натиск, изключително спокойно. Има всичко, от което човек се нуждае, Средиземно море е много близо. Това е туристически район, който има много богата история. Чувствам се добре, както и жена ми.
– Може да минеш и за местен след пет сезона в Турция…
– (Смее се) Може да се каже. Чак перфектно не знам езика, но го владея на прилично ниво.
