-
-
Бившият защитник на ЦСКА-София Нуно Томас не блесна особено с изявите си на „Армията“, дори напротив. Той беше бързо прогонен, след като изигра няколко слаби мача. Португалецът обаче има много впечатляващи спомени от престоя си в „червения“ клуб, които с радост разказа пред родната му медия tribuna.expresso.pt. В обширното интервю Томас, който изигра общо 16 мача на „Армията“, направи потресаващи и невероятно пикантни разкрития около престоя си в в ЦСКА-София.
– Нуно, какви бяха първите ти впечатления, когато кацна в София, за да подпишеш с ЦСКА?
– Преди това трябва да уточня, че аз принципно не трябваше да ходя в ЦСКА. Синът на президента на ЦСКА (б.р – Данаил Ганчев) дойде а Португалия, за да подпиша с друг централен защитник, който по това време беше в моя клуб Белененсеш. Става дума за Венсан Сасо, който сега е в Боависта (в момента въпросният играч е твърд титуляр при „шахматистите“). Сасо първоначално каза, че иска да отиде, но когато се стигна до договор, той се отказа в последния момент. Тогава се намеси мениджърската агенция ProEleven и казва: „Ако е само за три месеца, тук имаме футболист, който дори не играе“. Това бях аз. От ЦСКА се съгласиха, а аз приех буквално за секунди. Веднага тръгнах за България със сина на президента и приятелката му. Когато пристигнахме на летище „София“, до самолета дойде автобус, в който се качихме само аз, той и приятелката му! Останалите пътници трябваше да изчакат друг автобус. Беше малко като на екшън филм. После на терминала излязохме през съвсем друга врата. Вече беше нощ, а времето – изключително студено. Валеше сняг, а бяхме само ние тримата. Изведнъж се появиха един-два големи джипа. Признавам, че се съмнявах дали наистина отивам във футболен клуб, или ще ми се случи нещо съвсем друго (смее се). Но всичко мина гладко, оставиха ме в хотела и ми обясниха как ще протече следващият ден.
– Беше ли изненадан от това, което видя в ЦСКА?
– Приеха ме добре. Имаше двама португалци, единият от които Рубен Пинто, който преди това беше играл за Белененсеш и не ми беше непознат. Отделно имаше и трима-четирима бразилци. Българите са добри хора, но не купонясват много. По-свити са и си говорят само с човека до себе си. Имаше и петима африканци в отбора. Те говореха английски и пускаха музика в съблекалнята. Средата не беше много пo-различна от нашата в Португалия, но в същото време беше, защото има много хора от различен произход. У нас играех в отбори само с наши момчета.
– Как се справяше с езика?
– С по-възрастните хора в клуба беше по-сложно. Домакинът (Бай Добри), примерно, не говореше никакъв английски. Ако ми липсваше облекло за тренировка, беше трудно да го обясня без жестове. Иначе българският език е много сложен. Научих няколко думи, които биха ми помагали в ежедневието, но беше много трудно.
– През цялото време ли живееше в хотел?
– Не, месец по-късно ме настаниха в комплекс от къщи, в които живееха повечето чужденци. Беше с огромен коридор, но имаше подово отопление (смее се). Попитаха ме дали при мен ще идва семейството ми. Казах им, че евентуално може да имам гости и не ми трябва толкова голяма къща. Но тъй като беше краят на сезона, имаше само тази огромна празна къща.
– Какво беше качеството на живот в България?
– София е съвсем различен град от Лисабон. Възможностите ми също бяха различни от тези, които имах тук. Там всичко е много по-евтино и печелим повече пари, така че качеството на живот беше много по-добро. Но разбрах, че в Португалия съм в зоната си на комфорт. В България не бях в моята страна, нито в моя клуб. Иначе ми хареса усещането да бъда там. Харесах къщата, клуба, съотборниците ми, отговорността, която съществуваше. ЦСКА е най-голямото име в България. Изживяването беше едно от най-великите, които съм имал.
– Футболът в България беше ли много различен от този в Португалия?
– Не. Малко по-труден, с по-малко качество, но първите пет или шест отбора са много добри.
– Какво правеше в свободното време?
– По-голямата част от деня прекарвах вкъщи. Тренирахме сутрин, жените и децата на Рубен Пинто и Тиаго Родригес бяха там, обядвахме с тях и след това отивахме да пазаруваме или се прибирахме вкъщи. Гледахме сериали и играехме на PlayStation. Тримата португалци правихме дербита.
– Какво се случи, когато изтекоха трите месеца на наема в ЦСКА?
– Върнах се в Португалия спокоен. Бях прекарал добри три месеца в България, но имах договор с Белененсеш. Знаех, че ЦСКА има интерес да ме задържат. След няколко дни моите агенти ми се обадиха, че имат предложение за 3-годишен договор.
– По-добри ли бяха условията?
– Много по-добри. Вече можех да мисля за закупуване на мечтаната къща. Нещо, което дотогава не се беше случвало. Когато разбрах за стойностите и годините на договора, първото нещо, което ми дойде на ум, беше: „Ще мога да направя много голяма крачка в живота си“.
– Когато се върнахте в ЦСКА, Добри Митов още ли беше там като треньор?
– Да, но той веднага си тръгна и дойде един възрастен човек (б.р. – Люпко Петрович), който беше важен човек в клуба. Веднъж той направи нещо на тренировка, което изуми всички.
– Какво?
– Бяхме по средата на тренировката и започнахме да чуваме звънене на мобилен телефон. Той пъхна ръка в джоба си и започна видео разговор с дъщеря си и вероятно с внука си. Беше абсолютно спокоен в средата на терена, дори не се скри настрана, футболистите стояхме и гледахме какво става, не вярвахме на очите си (смее се).
– Сезонът, в който беше беше собственост на ЦСКА, не мина много добре за теб, нали?
– Играх първите три-четири месеца, а след това с тази треньорска рокада и идването на няколко нови попълнения, загубих титулярно място. Борех се много да променя статута си на резерва, но не успявах. Бях чужденец, а когато нещата се объркат, лесно е да обвиняваме онези, които идват отвън. Иначе съотборниците ми винаги са ме подкрепяли и тренировките бяха на добро ниво.
– Какво мислите за съдиите в България?
– Те не се различават много от тези в Португалия. Смятам обаче, че имах много повече възможност да говоря с реферите. У нас не ти позволяват нещо подобно.
– А привържениците?
– Те са много пламенни – за добро или за лошо. Повечето чужденци бяхме малко притеснени, когато нещата не вървяха добре.
– Само от феновете?
– Понякога и от мениджърите.
– Имате ли някоя специална история от България?
– Имам една с Рубен Пинто. Излизахме от стадиона – аз, той, жена му, синът му и един мой приятел, който беше на гости. Рубен беше този, който шофира. Когато излизаме от стадиона, трябва да влезем в път с две ленти от всяка страна. Опитахме да се включим, но дойде една кола и ни удари. Вината беше наша, защото пред нас беше знак СТОП. В България е задължително да имаш две застраховки – една за нашата кола, а другата за колите на другите хора (б.р. – гражданска отговорност). Рубен обаче не знаеше това. Беше голяма каша. Госпожата, с която катастрофирахме, когато разбра, че сме чужденци, малко се уплаши, не говореше английски.
– Какво направиха?
– Рубен искаше да отбием и да се разберем помежду си, но тя отказа и извика полицията. При проверката разбраха, че едната застраховка ни е изтекла, а другата въобще я нямаме. В Португалия подобен гаф, който щеше да създаде огромен проблем за Рубен, няма как да се избегне. Полицаят се оказа фен на ЦСКА и ни направи застраховки за 10 минути и всичко беше наред. Полицаят пък си направи снимка с нас (смее се). Моите истории в България винаги намесват полицията…
– Разкажи повече.
– Посетиха ме две групи приятели по различно време и им оставях колата да се разхождат из София. Когато пристигнах и започнах да се возя с Тиаго и Рубен, забелязах, че в България по пътищата е пълна бъркотия. Никой не спира на СТОП, червеното на светофара бяха все едно е жълто, такива неща. Обясних на моите приятели, че ако имат проблем с полицията, трябва веднага да започнат да говорят английски, защото повечето от тях не говореха английски и накрая казваха „давай“ и всичко отминаваше. Веднъж обаче мой приятел карал извън София и изпреварил полицейска кола. Онези му наредили да отбие. Моите приятели казали: „Съжалявам, говорите ли английски?“. Но този полицай знаел английски и ги арестувал. Приятелят ми, който е карал, прекарал час-два в една килия. Другият си мислил, че няма да го пуснат и почти е предложил да даде подкуп на полицаите. Накрая полицаят му казал, че трябва да плати глоба и го попитал колко пари има в портфейла си. Той имал 10 евро, а те казали – „Това е напълно достатъчно“ и ги пуснали.
– Не изкара договора си с ЦСКА докрай. Защо?
– Декември в един вестник в България се появи новина, че нямам място в отбора и ще ме гонят (б.р. – вестникът е „Мач Телеграф“, който първи написа, че Нуно Томас ще бъде изгонен от ЦСКА-София). Разпечатах тази новина и я изпратих на моите мениджъри. Казаха ми, че са говориш със сина на президента и той обявил, че разчитат на мен и няма проблеми. След 10 дни спортният директор ме извика и каза: „Все пак трябва да си търсиш нов клуб, ние няма да разчитаме на те6“.
„Мач Телеграф“
