-
-
Защитникът на ЦСКА-София и България Николай Бодуров направи най-самокритичния и интересен коментар на мача с Косово, завършил 1:1.
– Как си след мача, доигра го, накуцвайки?
– Получих болки от стара травма, от мача с Левски в българското първенство. Съперник ме бутна, изтласка ми крака и получих силни болки на същото място, но докторът ме пръсна, попита ме: „Ще можеш ли?“, и му казах: „Ще стисна зъби“.
– Беше много тежък мач за България, ти беше сред футболистите, които най-често играха с топката, трябваше да се бориш с най-здравия футболист на Косово. Какъв е твоят анализ?
– Наистина много тежък мач. За 90 минути сигурно имаха 80 атаки. Радвам се, че спечелихме точка. Може би Господ ни я даде за това, че показахме характер и мъжество.
– Косоварите играха изключително нахъсано, колко тежко ви беше всъщност?
– При всяко единоборство влизаха по двама души с много желание. Малко им трябваше и на публиката им, за да продължи да разпалва ентусиазма, тя е много емоционална. Ние очаквахме точно такова нещо, така и беше.
– Сутринта преди мача се появи информацията, че Петър Хубчев ще напусне в посока Левски. Страхил Попов заяви, че това може би ви е дообединило преди мача. Събрахте ли се всъщност лидерите, как приехте тази информация, повлия ли ви?
– Не мисля, че това беше точният момент за излизане на подобна информация. Но пък аз това им казах на всички – излизаме да играем за България. На първо място е флагът. После вече треньор, футболисти и така нататък. Но първо трябва да слагаш държавата преди всичко друго.
– Ако сравниш мачовете ни срещу Черна гора и Косово, може ли да се каже, че в Прищина ни беше много по-тежко?
– В България срещу Черна гора направихме много добро първо полувреме, второто ни поведоха и тръгнахме на хаос. Успяхме да изравним накрая. Както можеше да спечелим, така можеше и да загубим. Докато в мача срещу Косово ни се наложи да се защитаваме доста повече. Ако бяхме издържали още малко през второто полувреме, мисля, че щяхме да убием ентусиазма им. Не успяхме, но се радвам, че задържахме точката.
– Повече трябва да се радваме, че спечелихме точка или, че загубихме две?
– На полувремето си говорихме, че трябва да убием темпото, да задържим резултата 1:0 за нас и да опитаме да вкараме втори. Е, за съжаление, не се получи. Но според мен в Прищина доста отбори ще имат проблеми. Директните съперници ще губят точки, ще им е трудно да вземат и една. Дори на Англия ще е трудно тук, колкото и да са от друга класа. Косово разполага с отлични футболисти и го доказа срещу нас. Ще видим накрая как ще са точките, дано тази от Прищина помогне. Срещу Черна гора определено трябва да съжаляваме, че загубихме две точки, но срещу Косово да се радваме, че спечелихме една.
– Какво му липсва на отбора?
– Създадохме изключително малко голови положения. Трябва да вкарваме голове, ако искаме да вземаме трите точки. Те атакуваха 90 минути и ни беше много тежко. Не успяхме да задържим топката и да създадем нищо опасно. В същото време ние искахме да спечелим мача, но така се получи. При 1:1 те получиха импулс в играта си и се вдигнаха. В този момент вече беше важно да запазим точката.
– Имате ли физически проблеми, след като вторите ни полувремена са по-тежки?
– Според мен не, защото дори и срещу Черна гора през второто полувреме тичахме доста повече. Централните защитници играхме на 60-70 метра от нашата врата, което е изключително рисково за контраатака. Да изкараш едно такова полувреме, е свързано с много повече тичане, отколкото да стоиш затворен. Не физическите сили са проблемът, казвал съм го и преди – самочувствието е, според мен. На нас ни липсва самочувствие на терена, това е истината. Виждаме как играят другите отбори – задържат топката, подават си. Ние като че ли играем с някакъв страх.
– Откъде идва този страх?
– Нямам обяснение. Като раздаване и характер го докарваме. Тичаме. Играем агресивно, но трябва да започнем да играем повече футбол. Срещу Черна гора през първото полувреме ни се получи. Но гостуванията са ни по-тежки, в тях не показваме нужното самочувствие.
– Натрупаната серия без победа ли е сред причините?
– Може и да влияе, но самочувствието или го имаш, или го нямаш. Трябва да си вярваме повече. Специално срещу съперник като Косово те са държава отскоро, ние имаме повече опит, в исторически план сме се класирали на световни и европейски, трябваше да покажем самочувствие.
– Завършихте мача в Прищина с двама тийнейджъри в състава – Мартин Минчев от Черно море и твоя съотборник в ЦСКА Валентин Антов, това лъч надежда ли е?
– Това наистина е радващо. И двете момчета са много кадърни, много качествени. Има много хляб в тях. Само не трябва да се главозамайват, защото медиите в България често правят звезди от нищо.
– Какви са шансовете ни за класиране на Евро 2020?
– Като гледам, сме на второ място в групата. Големи са. Трябва да си вземем домакинските мачове и да се стремим навън да вземем не една, а три от мачовете с така наречените преки конкуренти. Иначе на всички е ясно, че Англия ще е първият отбор в нашата група.
