-
-
През месец май Николай Бодуров ще стане на 38 години. 2023-та бе тежка за него, защото бе задраскан в родния Пирин от двама вече бивши треньори на тима – Христо Янев и Иво Тренчев. В момента обаче бившият национал се радва на доверието на украинския специалист Олександър Бабич. Централният защитник винаги е интересен събеседник, защото казва това, което мисли. Ето какво сподели той в интервю за „Тема спорт“.
Николай, от лятото до зимата толкова по-силен играч ли стана, та от отписан започна да играеш редовно?
– Не, същият съм си. Аз си показвах тези неща и тогава. В интерес на истината никога не съм се скатавал на тренировки и съм се готвил сериозно. Въпросът е, че предишният треньор (б.а. – Иво Тренчев) не разчиташе на мен. Казваше, че съм на години, че не мога да помогна. А аз бях сигурен, че мога да го направя. И му го казах десет пъти, още повече като знам какво е нивото на първенството и как се усещам физически. Просто не искаше да разчита на мен.
На лично отношение ли го отдаваш, или само на възрастта?
– Не знам на какво. Виждаше ме как се готвя, как се представих в контролите през лятото. Но имаше някакво предубеждение. А и според мен имаше и странични фактори. А дали е било лично? Не мога да коментирам. Аз преди това с този човек съм бил на „Здравей – здрасти“, все пак сме от един град, не сме имали някакви пререкания. Просто дойде предубеден. Водихме разговори като големи хора, но явно така беше решил. В интерес на истината той в началото ме взимаше в групата, но само пътувах с отбора насам-натам, без да ме пуска, въпреки че търсеше централен защитник. И в един момент му казах повече да не ме слага в групата, защото му видях отношението. Това беше.
В момента доказваш, че не си черна овца, защото и по-предишният треньор на Пирин Христо Янев в един момент те беше задраскал. Така ли е?
– Да. Казвал съм каквото имам за този човек, на когото не искам да споменавам името. Радващо е, че отидохме във Враца тази пролет и ги бихме. Има си Господ, гледа и знае какво да стане. Но той не е за коментиране – на едни хора говори едни неща, на други – съвсем различни. Той е известен във футболната общественост какъв човек е. Дотук по темата.
Ще запази ли Пирин мястото си в елита?
– Вярвам! Даже съм напълно сигурен за това нещо. Просто трябва да побеждаваме в повече двубои. Доста хиксове ни се насъбраха. Да, някои от тях бяха с голяма стойност. Но от друга страна, изпуснахме да бием Хебър (1:1) у дома. Да, топка е и се случват такива неща, но от друга страна, трите точки бяха с особено голяма тежест.
Отборът играе силно навън – не е допуснал шампионатна загуба през пролетта. У дома обаче резултатите куцат. Защо?
– Коментирахме с момчетата, че като гости ни се получават повече нещата. В крайна сметка обаче трябва да взимаме точки, независимо на кой стадион го правим. Вкъщи е по-трудно, защото се предполага, че трябва да спечелиш. А за да се случи това, е нужно повече да градиш, да създаваш положения. Радващо е, че правим ситуации, но пък от друга страна, доста пропускаме на този етап. Важно е да започнем да вкарваме. А и да запазваме суха мрежа. Защото допускаме елементарни попадения. Да не се връщаме към мача с Левски, защото ме е яд, като говоря за него. И то не защото бе срещу сините, а защото изпуснахме поне точка. А ако биеш Левски, ЦСКА, Лудогорец, самочувствието на момчетата ще стане съвсем друго. За жалост, не успяхме срещу сините, но пък после се радвахме срещу Ботев Враца. Обнадежден съм, че победите предстоят.
Сега ви предстои домакинство на последния Етър, което мнозина смятат, че ще вземете. После обаче идва поредица от 4 много тежки мача – със Славия, Лудогорец, ЦСКА и Черно море. От тях ще вземете ли точки?
– За Етър се смятало… Домашни сметки на пазара не излизат по принцип. Това го знаете. Смяташе се, че и Хебър (1:1), които бяха с човек по-малко, ще победим, но виждате какво се случи. Ще е трудно срещу Етър, но се надявам да победим. Този отбор не печели, но в интерес на истината не играе толкова лошо, каквито са резултатите му. А колкото за двубоите след това, уверен съм, че от всеки можем да вземем точки. Повтарям го на всички в съблекалнята. Казал съм, че в България, ако играеш дисциплинирано и тактически правилно, може да стигнеш до равенство, независимо срещу кой играеш. В това съм сто процента сигурен. Дори и срещу Лудогорец, при това независимо дали в Благоевград, или в Разград. Пирин го доказа и в последните години два пъти ги победихме като гости. Можеш да го правиш и срещу Левски или ЦСКА. Във всеки двубой излизам за три точки, а не за една. Това са ми мисълта и нагласата, а какво ще стане, е Божа работа. Ако гледам да изкарам „хикс“, ще загубя. Така ме е научил животът. Ако трябва да съм честен, мисля, че един от първите три отбора в класирането ще го ударим. Да не кажа, че ще е повече. Някой ще изреве от нас, сигурен съм.
Какво промени украинският треньор Олександър Бабич?
– Най-важното е, че показа отношение към всичките момчета. При него има значение кой тренира. При предишния треньор нямаше. Играеха само 12-13 човека. За да влезеше някой различен, трябваше друг да го е ударил гръм. Нямаше значение как тренира, отношението към повечето момчета беше ужасно. Хайде, аз съм видял доста неща, но има млади футболисти, на които това им влияе страшно… Наистина беше ужасно. А Бабич в момента показва, че който тренира съвестно, ще играе. И в мачовете е дал шанс на доста момчета. Които вече имат мотивацията да се готвят като хората.
Това личи и отвън – Иван Тасев е по-уверен, Полонский, който дойде от аматьорски отбор, също загатва качества.
– Да, притежава талант момчето и има желание да се развива. Но това се отнася за всички при новия треньор. Хубаво е, че искат да се показват, да изпъкват. Хубаво ще е Бабич да развие някого, който след това да премине в по-добър отбор. Но определено сега всички вярват, че ще получат шанс, което при предишния треньор го нямаше.
Иван Тасев е договорен за ЦСКА. Като бивш играч на армейците какво би му казал? Как трябва да подходи, за да успее в голям отбор?
– Казвам му всеки ден едно и също – да вярва в себе си и да тренира сериозно. Той се готви на ниво, представя се по същия начин. Но специално за Левски и ЦСКА е нужен характер. За да си успешен в тези отбори, психиката ти трябва да е бетон. Ясно е, че за да стигнеш дотам, имаш качества. Защото си ги разкрил, за да те вземат. Но много хора, като отидат на „Армията“, на „Герена“, ги смазват обстановката и очакванията. Защото там има публика, критика. И доста момчета не успяват да покажат това, което са. За да го направят, трябва да устоиш психически. На Иван му казвам да тренира, да вярва в себе си, да не се притеснява, всеки ден трябва да е на максимум. Друга формула за успех няма, поне аз не знам.
