-
-
Изпълнителният директор на Левски, Даниел Боримиров, празнува вчера своя 55-и рожден ден. Той гостува в предаването „Преди Обед“ по bTV, където говори за кариерата си в Мюнхен 1860, сподели какво му е помогнало, за да се състезава до 38-годишна възраст, а също така посочи какъв е проблемът на младите футболисти.
Представяхте ли си, че ще имате такава кариера като футболист?
– Всеки млад футболист, който е тръгнал да се развива професионално, мечтае за това. Благодаря на Господ, че успя да ме запази здрав, защото за един спортист е много важно. Тогава си поставяш цели и ги постигаш.
Как се стигна до трансфера ви в Мюнхен 1860?
– Бях очарован от предложението на клуба. Тогава Андрей Желязков беше заминал за Германия и не ми беше казал, че ще преговаря. Всичко се разви много бързо. Съобщи ми, че клубовете са се разбрали и остава само да договоря моите условия. Поисках му 5 минути, за да се чуя със съпругата си и не съжалявам. Мисля, че взех правилното решение. Бях сърдечно приет от хората, тъй като отидох със статут на национал. Отнасяха се с голямо уважение към нас.
Какво научихте в Бундеслигата?
– Изкарах девет сезона в Германия. Интересното беше, че през 1995-а, когато подписах за три години, на следващата година от Мюнхен 1860 ми предложиха нов контракт за още толкова. За кратко време успяха да видят какъв футболист съм. Гордея се с това, което направих в Бундеслигата. Малко са хората, които са оставили следа. До ден днешен, когато ходя в Германия, ме разпознават.
Кариерата ви продължи до 38-годишна възраст. Как поддържахте толкова висока форма?
– Германия много ми помогна – с хранителния режим, начина на работа и възстановяване. Всичко това се отразява. Ако не следваш тези неща, няма как да имаш дълголетие във футбола. Човек трябва да спазва правилата.
Какво липсва на младите футболисти в България, за да имаме отново силно поколение и играчи в топпървенствата?
– Може би развлеченията и дигитализацията, която навлезе в целия свят, малко или много им изиграха лоша шега. Навремето, когато създавахме колектива, се събирахме с целта да се забавляваме и комуникирахме помежду си. Сега младежите постоянно са на телефоните и си пишат. Няма я вербалната връзка.
Но това ли е основното, защото от школите на големите грандове излизат таланти?
– Това е и до манталитет. На Балканите сме с по-различен такъв и когато отидем в чужбина, виждаме каква е разликата, а тя е осезаема. Ако не следваме примерите на успелите, няма как да стане. Българите все гледаме да кривнем, за да стане на нашето.
