-
-
Бившият капитан, спортен директор, акционер и директор на школата на Левски Даниел Боримиров даде дълго интервю пред „Тема Спорт“. Парадоксалното е, че в него не го попитахме нищо за сините. Вместо това говорихме по теми, свързани с пандемията от коронавирус и бизнеса – не само у нас, но и в Германия, където премина голяма част от професионалната му кариера (в периода 1995-2004 г. играе в Мюнхен 1860).
Г-н Боримиров, наскоро навършихте 50 години и сте постоянно във футбола, сега изведнъж цялата система спря. Как ви се отрази това психически?
– Не само на мен се отразява, а и на милиони хора по целия свят. За всеки, който обича играта, а и тези, които са се занимавали с нея отблизо, това е нещо ново, с което се наложи да свикнем. Много неприятна е ситуацията, но пък трябва да си дадем сметка, че пред нас има изпитание, което трябва да преодолеем.
Как пандемията променя обществото според вас?
– Не знам как ще се отрази всичко това, но се надявам да се променим към по-добро. Защото в днешно време хората станаха много злобни, завистливи, алчни. Може би бе необходимо да се случи нещо, което да ни принуди да останем сами със себе си и да преосмислим нещата. Всеки да си направи равносметка за себе си, да помисли защо се случват тези неща.
Във футбола все пак започна тези дни да се вижда леко размърдване, особено в Германия и Австрия. Как повлиява това на феновете?
– Това е глътка надежда за всички. Нямам търпение футболът, а и като цяло спортът, да се завърне. Тепърва ще разберем дали е правилно това, което се прави в Германия и Австрия, където започнаха тренировки по групи. Последиците ще можем да ги видим може би след две седмици. Имам доста приятели в Германия, с които разговарях – те си стоят вкъщи. Имат желязна дисциплина. Там се знае, че наложените правила трябва да се спазват, а не да се заобикалят.
Освен приятели имате и инвестиции в Германия…
– Така е.
Каква е бизнес обстановката, не само футболната?
– Като цяло доста предприятия са спрели производствата си. Всеки се надява този вирус да отмине колкото се може по-бързо, за да може щетите за цялата икономика да са в по-малък размер. Имам приятели, с които постоянно поддържаме връзка, и горе-долу съм наясно с нещата. Но почти всички правила, които са в България, да не кажа „едно към едно“, са и в Германия.
От 13 март насам -датата, на която бе въведено извънредното положение, по колко разговора на ден водите на тема „футбол“?
– За жалост – много малко. Просто защото се налагат разговори на съвсем друга тема. В момента съм концентриран върху други неща.
Десетина години изкарахте в Германия – това голямо ли отношение дава върху самодисциплината ви – на а вас и семейството ви?
– Човек сам решава дали да бъде дисциплиниран. На мен престоят ми в Германия точно с това ми помогна – видях какво носи дисциплината. Там, където я има, има и успехи. Така че съм взел само положителните неща от пребиваването ми там и те до ден днешен ми помагат в живота. Надявам се колкото се може повече хора да проумеят това. След това и за нас като нация ще бъде по-добре.
Изолацията как ви действа социално – известен сте като много динамичен човек, фигурата ви продължава да бъде като на професионален футболист?
– Негативно. Защото бившите спортисти сме свикнали да изразходваме енергията си на съвсем друго място и по различен начин. Тъй като сега сме принудени да си стоим вкъщи, не можем да се изразходим. Това ни кара да се чувстваме малко дискомфортно. Но пък всяко зло за добро – сега можем да обърнем внимание на други неща. Трябва да изчакаме да отмине пандемията и тогава ще наваксаме.
Знае се, че никога не сте правили компромиси с хранителния си режим, сега как се справяте, след като не можете да изразходвате енергия?
– Хранителният режим е друг. Калориите, които поемам сега, са по-малко, нивото вече е различно. Нямам проблем с това нещо.
А спазват ли точно това нещо българските футболисти – след като не могат да се натоварят максимално, да променят начина си на хранене?
– Би трябвало. Затова се раздават индивидуални програми – всеки трябва да поддържа някакъв ритъм. Този, който иска да върви нагоре, трябва да има самодисциплина и да спазва дадените му указания. Защото евентуално при рестарт на първенството да може да отговори на очакванията – да има основа, върху която да стъпи.
Ако след края на извънредното положение направите подготовка за 2 седмици с някой отбор, ще можете ли да изкарате едно полувреме в елита?
– Ще хиперболизирам, но ако се хвана да тренирам един месец, със сигурност ще придобия някаква основа. Но, от друга страна, съм вече човек на 50 години и организмът ми е друг – няма как да се сравнявам с 20-годишните. Три десетилетия е голяма разлика и не трябва да се заблуждаваме. Да – за малки вратички и мачове с ветерани – няма проблем. Но не бива да забравяме, че възрастта оказва влияние.
Очаквате ли да има сериозно свиване на заплати и трансфери във футбола след тази пандемия?
– Със сигурност. Доста бюджети ще бъдат намалени. Загубите от пандемията ще бъдат много големи. Всеки клуб ще трябва да планира друг бюджет и да сметне какво може да си позволи оттук нататък.
Ще успеят ли да намерят верен път родните тимове?
– Това според мен е добре дошло за тях, за да вземат да обръщат повече внимание на българите. Крайно време е да се спре с „инвестицията“ в чужди футболисти. А да започнем да инвестираме в бази, в обучение на треньорите в школите. За да може децата, идващи отдолу, да ги изградим както трябва. И крачката между юношеския и мъжкия футбол, която сега е много голяма, да я минимализираме и направим лесна за преминаване. Необходимо е да поставим начало да се доверяваме на българското. И така в бъдеще няма да се чудим какво става с националния отбор. Необходимо е да започнем да го правим.
Пред германския „Кикер“ казахте, че се занимавате с изграждането на терени…
– Нека първо да се случат нещата. Когато са напълно готови, всеки ще разбере за какво става въпрос. Има време, сега не искам да говоря по този въпрос.
Вероятно ще е по германски модел?
– Така е, предстои да разберете и видите.
Звучи обещаващо от вашите уста, защото сте човек, който не прави компромиси с тези неща…
– Точно така.
Защо у нас винаги се подценяват базата и инвестициите в нея?
– Не са толкова подценявани, колкото никой не е пожелал да инвестира в нея. Всеки гледа да взима играчи. Инвестициите в базата трябва да са сериозни, а на никого явно не му се дават такива пари – това е в основата на всичко.
Това сигурно е първото ви интервю, в което не ви питат нищо за Левски. Така ли е?
-Да, така е.
