-
-
Шефът на Детско-юношеската школа на Левски Даниел Боримиров говори в предаването „Домът на футбола” за всички теми покрай „синия” отбор.
„На Герена изглежда слънчево. Ние се потрудихме, за да бъде такова времето при нас. Мисля, че сега всеки един служител работи с нужното настроение и желание. След идването на Славиша Стоянович, отборът изглежда преобразен. Той е човек, който успя да стопи различията с футболистите. Начинът на работа е коренно различен с този на Делио Роси и резултатите не закъсняха”, довери Боримиров пред водещия Петър Стоянов.
„Смятам, че манталитетът на Славиша е по-близък до българския. Езиковата бариера я няма вече и той може свободно да комуникира с футболистите от клуба. Това при Делио Роси го нямаше и тренировъчният процес бе коренно различен.
Има доста неща, по които се различават тренировките. При Роси често се накъсваха заниманията, за да се обяснява, докато при Стоянович методите са различни. Преди тренировката обяснява какво ще се прави, а заниманието е по-целенасочено. Отборът вече играе по различен начин. Вече не чакаме противника на центъра, а от първата минута го пресираме. Левски винаги го е правил това и му е носил успех”.
„Вярно е, че западноевропейците не се ориентират добре в България. Роси не бе излизал въобще от Италия и това може бе и причината за липсата на адаптация у нас.
„За мен по-важното е каква работа ще свърши даденият човек. Ние ще го съдим по работата, а не по отношението. Стоянович успя да разговаря с всеки един от играчите. Човекът им подаде ръка и стопи дистанцията в отношенията, която я имаше при предния треньор. Това му спомогна да сплоти колектива, а той му повярва. При Делио Роси бе по-различно. Той водеше отбора по начин, който е водил италианските клубове. Мислеше си, че както е там, то така е и тук, но човек трябва да се нагажда в обстановката, в която работи”, довери Боримиров пред Diema Sport.
„Мисля, че Делио с фразата за тичането и ходенето, печелеше време. Той не познаваше отбора и не знаеше откъде да започне, но не съм на мнение, че тимът тепърва прохождаше или лазеше. Смятам, че клуб като Левски тича и се движи добре на терена, а не както той се изрази преди това.
„Надявам се Левски да поддържа темпото на Лудогорец. При нас единственият недостатък е, че отборът не се подготви при Славиша Стоянович. Сега това го правим по време на прекъсванията за националите отбори. Има своя програма, по която работи. Смея да твърдя, че при предходният треньор отборът бе преуморен и на настоящия наставник му бе трудно да пипа в детайли. С течение на тренировъчния процес се изясни отборът в какво състояние е. Надявам се сега след мача със Славия, след който ще има прекъсване, то да бъде използвано ползотворно”.
„При Роси тренировките бяха монотонни и дълги. Сега не е така, тъй като са много интензивни. Можем да кажем, че настоящите занимания са профилирани. Роси си има свое виждане как да подготвя Левски, докато Славиша има коренно различно такова резултатите са други”.
За дербито с ЦСКА-София:
„Мисля, че Левски отдавна не бе играл толкова агресивно срещу ЦСКА. Това ни липсваше дълго време срещу този опонент. Пресирахме във всяка една част от терена, което е присъщо за нашия клуб. Бяхме по-настоятелни искахме победата. Накрая се поздравихме с победата. Смятам, че всеки един от футболистите изпълнява указанията, които са му дадени. Стоянович е треньор с опит, който успя да направи Цървена звезда шампион и методите са му познати. Знае какво е да работиш в такъв гранд, какъвто е Левски”.
За впечатленията от Славиша Стоянович:
„Първото, което ме впечатли у него бе човешките качества. Второто е, че са отворени на всякакъв вид разговори. Говорили сме за ДЮШ и може би сега, когато дойде прекъсването, то ще обсъдим по-добре нещата, както и бъдещата взаимна работа”.
Битката на върха:
„Сега трябва да се възползваме, че Лудогорец играе на три фронта. Ако искаме да станем шампиони, трябва да победим Лудогорец в директния двубой. Това ще бъде мач, който ще е един от тестовете за същността на нашия тим. Има още много мачове, но след като искаме да сме на върха, то трябва да го показваме във всяка една среща. Победите обединяват хората, докато загубите ги разединяват. Надявам се да има повече победи и да бъдем сплотени. Не искам да влизам с мнения какво е казал Андрей Желязков или някой друг, тъй като ние българите сме царе на интригите. Всяка една казана дума от мен ще бъде разтълкувана по различен начин, но за мен Желязков е човек, който се е доказал през годините с работата си. Аз на него съм му благодарил, тъй като той ми е помогнал много. Един от „виновниците” е аз да играя в Германия”, довери Даниел Боримиров.
„Навремето имахме силни треньори. Имаше български треньори, които работиха в чужбина и с работата си защитаваха имената си. Ние спряхме да инвестираме в обучението на треньорите в школите. Футболът се променя и става по-динамичен. Ние, ако не сме наясно с тези неща, все някъде ще почнем да куцаме”.
„Един човек и един собственик да издържа цял клуб е трудно. Като цяло това трябва да стане държавна политика. Тя трябва да инвестира в стадионите и в изграждането на тренировъчни игрища. Когато имаме база, то тогава можем да тренираме допълнително и да вървим нагоре. Ако погледнете в Европа, един футболен клуб разполага с поне пет-шест игрища. Мъжкият ни отбор има един тренировъчен терен и един официален такъв. Школата има един изкуствен и два тревни, а единият от тях е с по-малки размери. Това е крайно недостатъчно. „Сключихме споразумение с италианския Каляри и наши треньори бяха на стаж там. Има какво да се научи и приложи, но не всичко от Западна Европа можеш да го приложиш тук. Трябва да има пречупване в съзнанието. Нещата, които виждаш там, трябва да ги въведеш тук по специфичен начин. Ние сме малка държава и можем да черпим опит от водещи страни като Германия, Франция, Италия, Англия. Така че всяко присъствие на треньорите в школата, или на ръководителите по семинари, е свързано с финанси, а това ни затруднява”, продължи Боримиров.
„Онзи ден набор 2010 се прибра от турнир в Германия, на който бе и методистът на школата Нестор Юруков. По неговите думи сме се представили на много високо ниво. Повечето водещи германски клубове са били там, а и Манчестър Сити. На финала са победили Байер Леверкузен с 6:1, а ние им взехме точка, правейки 1:1 с тях. Играейки на международни турнири, то може да си сверяваме часовниците с другите”, сподели щастливият Даниел Боримиров.
„Според мен се губи приходът от юношеския към мъжкия футбол. Навсякъде в другите западни отбори имат втори тим. Всички тези юноши, които приключват U19 и отиват във вторите отбори. Така преходът е много по-плавен, тъй като имат две години стаж във втория тим. Говорихме с хора от Шалке 04, които са на високо футболно ниво и ни казаха следните неща. За един млад футболист е важно да изиграе между 50 и 60 мача за две години във втория отбор и тогава можем да правим изводи”.
„Борим се да имаме втори отбор, а новини в тази насока ще има през лятото на 2019-а година. Спас Русев изяви желание и ще работим. Всяко едно дете може да премине от един клуб в друг клуб. Марк Емилио е момче, което израсна при нас. Ние го обучихме, за да стигне до това ниво, което се намира. Преди година той замина за Италия, а ние му пожелахме успех. Отиде в Италия и престоя една година. После се върна тук и майка му дойде и се помоли да се върне в Левски. Аз разговарях с треньора Красимир Петров и му подадохме пак ръка. Поигра една година отново и в продължение на три-четири месеца го „вдигахме”, тъй като бе изостанал във физическо естество. Във всеки един мач той взимаше участие. Стигна се до лятото на тази година, в което той за благодарност ни каза, че отива в ЦСКА. Нямам обяснение, тъй като разговарях с него, но така е решил”. „Аз не съм говорил на тази тема с Димитър Шейтанов, а разговорите ги водят други хора и не съм в течение”.
„Георги Петков е професионалист, който работи и неслучайно и на тази възраст е пример за младите. След като Хубчев е преценил, че може да вземе такъв опитен вратар, какъвто е Георги, то вярвайте, че той ще им помогне много. Аз съм от хората, които много вярват в положителното за националния отбор на България”, завърши Даниел Боримиров.
