-
-
Преди коронавирусът да разпространи, легендарният футболист на Левски и бронзов медалист от САЩ’94 – Даниел Боримиров – говори пред германския „Кикер“.
Г-н Боримиров, като футболист носихте екипа само на три клуба – родния Бдин Видин, Левски и Мюнхен 1860. Не е ли жалко, че днешните професионалисти рядко се задържат дълго време на едно място?
– За съжаление е така. Колкото до мен – сърцето ми е отдадено на Левски и Мюнхен 1860. Обичам тези клубове колкото и децата си. В момента в Левски нещата не са толкова добре. За жалост треньорите са уволнявани много бързо. А всеки нов
сменя играчите и си води попълнения. За изграждането на добър отбор са нужни две-три години. Станах спортен директор през 2008 година, а през 2009-а станахме шампиони за последен път.
Имахте много успешен национален отбор. Защо обаче не се е класирал на голямо първенство от 2004 родина насам, когато бяхте на европейско?
– Защото не инвестирахме достатъчно в следващите поколения. Работата с младите бе неглижирана, направиха се много малко игрища, треньорите при подрастващите са лошо платени. А по този начин не става. В някои клубове не се харчеше и стотинка за школите. Но трябва да се отчете, че част от тях просто нямат средства.
България ще играе бараж за следващото европейско, ще успеете ли да се класирате, първият съперник е Унгария?
– Надявам се, че ще съумеем. Ако бием Унгария, мисля че след това ще срещнем Румъния (б.р. – северната ни съседка има сблъсък с Исландия преди това). Шансовете не са толкова лоши, като се има предвид, че и двата ни мача ще са в София.
Ако хвърлите поглед към кариерата си, връхната точка определено е четвъртото място от световното в САЩ през 1994-а, когато елиминирахте шампиона Германия, така ли е?
-Всъщност най-важните моменти да стигнем дотам бяха два. Първият е победата с 2:1 над Франция в Париж, която ни класира за мондиала. След това и първият успех на България на световни финали – 4:0 над Гърция. Повярвахме си и направихме изключително първенство, включително и победа над Германия на четвъртфиналите. Следващата година отидох в Мюнхен 1860, за мен Бундеслигата бе голямата работа, огромна сделка. А онзи национален тим вероятно е най-добрият в историята ни – група от играчи със силни характери и абсолютна воля за победа.
Ако сега погледнете състава на националния ви тим – има ли някой качества за Бундеслигата?
– За съжаление в него не виждам нито един такъв футболист в момента.
Превод: „Тема спорт“
