-
-
Нападателят на Етър Преслав Боруков даде интервю за предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT. Той разказа за целите, които си е поставил, както и тези пред Етър. Нападателят разказа и за престоя си в Англия, където носи екипа на Шефилд Уензди.
„В добра физическа форма съм, но не мога да кажа това за моето настроение, защото изпуснахме победа срещу Берое в последните минути. Позиционирам се така, че да мога да предвидя топката къде ще попадне. Търпелив съм и си изчаквам момента. Смятам, че това е нюх. Гледам свободните пространства. Щастлив съм, че вкарах подобен гол, защото играхме добре и мисля, че заслужавахме да спечелим точката“, заяви Боруков.
„Към момента точките не отговарят на това, което показваме на терена. Имаше моменти, в които надигравахме сериозни съперници. Може би през второто полувреме губехме мачовете. Смятам, че до края на годината ще победим и ще спечелим точките, които не успяхме до момента. Ситуацията, в която сме в момента ни кара да играем във всеки мач като във финал. Не излизаме за равенство, а за победа. Срещу Левски допуснахме красив гол от фаул, както и допуснахме леки попадения срещу Локо Пловдив. Но в мачовете срещу ЦСКА и Ботев Пловдив показахме добра игра, задружност и заслужено спечелихме първите си точки. В първенството нивото е такова, че никой не може да бъде подценяван. Мачът във Враца ще е тежък, защото играем на техен терен. Играят добър футбол и трябва да се раздадем, за да вземем нещо от този двубой“.
„Баща ми ме заведе на тренировка на 7-годишна възраст в Левски. Оттам насетне бях много концентриран и целенасочен. Работих много повече от моите връстници индивидуално. Видях много мои колеги и приятели, които през годините се отказаха, но аз продължих напред“, каза Боруков.
„Желанието бе мое да стана футболист. Семейството ми е спортно и това ми помага, защото ми дават съвети. Баща ми беше важна фигура в развитието ми като футболист, защото ми показваше какво е нужно. Той беше треньор по баскетбол, а майка ми баскетболистка. Никога не ми е било в кръвта да тренирам баскетбол или волейбол. Не ми е минавала друга мисъл, освен футбола. Първоначално бях защитник, но първият човек, който ме сложи да водя атаката бе Светослав Колев. Останах на този пост. Станах висок и бърз. Един нападател зависи сам от себе си, докато защитник има нужда от тримата бранители около него. Можеш да си създадеш сам ситуацията и да отбележиш. Аз съм английски тип нападател, защото там се изградих като такъв. По-тежък, който да увлича защитниците и да създава повече пространства за съотборниците си. Мога да кажа, че съм по-мобилен от тип тараните. От тестовете, които съм правил се е оказвало, че съм един от най-бързите в отбора. Това ми помага да се представям по-добре на терена“, добави още той.
„На 16 години преминах в Шефилд Уензди. Направих проби за 7 дни и след това ме харесаха. Постигнаха договорка с Левски и преминах в тима. Израснах много като човек. Има разлика в самия начин на живот. В началото бях в приемно семейство и ги чувствам като мое второ семейство. Моят договор не бе прекратен, а изтече на 30 юни. След това тихо и спокойно напуснах клуба. Разликата не е само в България и Англия, а в Англия и всички останали. Другите държави не могат да се мерят с начина на работа там. Сега искам да съм здрав и да нямам контузии. Желанието ми е аз и моят отбор да вървим добре в първенството. Абстрахирам се да чета медиите, а гледам да се концентрирам в работата си на терена. Имаме още шест мача до края на годината и искам да спечелим, колкото се може повече точки. След това не мога да кажа какво ще стане, защото не трябва да си правим планове заради тази пандемия.
Разбирам това, което говорят феновете на Левски, но в момента съм футболист на Етър. Надявам се, че Левски ще се стабилизира, защото българският футбол има нужда от такива отбори – Левски, ЦСКА, Локомотив Пловдив, Ботев Пловдив, Етър, Черно море и Берое. Има и добри футболни проекти, които показва добра игра като ЦСКА 1948, Царско село и Арда. Според мен тимът от Кърджали ще бъде гласна буква в българския футбол след време“, заяви Боруков.
„Наблюдавам всички мачове от първенството и разучавам съперниците. Срещу Ботев Враца трябва да обърна внимание към двамата защитници около Ндиайе, за да не се сблъсквам с него. Гледам с интерес всеки мач на националния отбор. В момента резултатите не са задоволяващи. Говори се, че ще има подмладяване и ще бъде голяма радост и чест да играя за националния тим. Младото поколение е бъдещето на България. Виждате в другите държави как се дава път на по-младите, както Ерлинг Халанд и Джейдън Санчо. Не се притесняват да се доверяват на тях“, каза нападателят на Етър.
