Ботев Пд сътвори нова магическа вечер за историята и спечели за четвърти път националната Купа в епичен сблъсък с Лудогорец. Същият този Лудогоред – 13-кратният пореден шампион, отбор, който очевидно е по-класен и по-качествен от „жълто-черните“. Но който за пореден път се убеди какво значи страст от трибуните и плам на терена.
След 2017-а Ботев отново сътвори сензация и повали „орлите“ в битка за трофея. Този път обаче финалът бе много по-драматичен и предложи над 100 минути екшън, в който „жълто-черните“ оцеляха въпреки всичко и биха с 3:2.
Въпреки по-добрия тим на Георги Дерменджиев, въпреки изравнителния гол на Квадво Дуа за 1:1 и последвалите положения пред Ханкич, въпреки попадението на Руан Крус за 3:2 още в 71-ата минута, което даде импулс на шампионите да търсят изравняване. И накрая – въпреки дузпата в 101-ата минута, която споменатият вече Руан изпусна. Ако я беше вкарал, дори специалистът по оцеляване Ботев Пд нямаше да успее да се вдигне в продълженията. Но футболният Брус Уилис и този път показа, че умира трудно… Всъщност той въобще не умира.
Душан Керкез не е магьосник, но успя да направи отбор с характер, който е способен да се бори с гигант като Лудогорец. Само преди известно време същият този тим на Ботев бе победен без особени проблеми от „орлите“ с 2:0 за първенство и то на Колежа. А сега показа съвсем друго лице. Лице, немислимо в началото на сезона, когато при Станислав Генчев отборът записа 4 загуби и 2 равенства в шест мача. За да дойде пожарният вариант Рафаел Ферейра.
Дори в големи части от сезона и на Душан Керкез не му се получаваха нещата. Но в най-важния отрязък от кампанията „жълто-черните“ бяха на топ ниво. Записаха само победи в турнира за Купата – над Струмска слава, Етър, Спартак Варна, ЦСКА-София и на финала срещу Лудогорец. Наистина впечатляващо. В сряда цял ден валя над София, но в минутите преди финала на „Васил Левски“ дъждът спря. За да се появи 112-годишният феномен с кожа на дъждовник и ДНК на боец и да покаже, че е несломим. Само подобни отбори могат да направят така, че играч като Джеймс Ето’о да се превърне за миг в Тони Кроос и да разсече защитата на противника с фамозен голов пас. Всъщност с тази асистенция за втория гол на Ботев камерунецът изкупи всичките си грехове към отбора в последните години, натрупани с безброй грешни решения, червени картони и дузпи, заради които феновете страдаха много.
Ами спринтът на Брахими при третия гол за Ботев!? Това си бе светкавица, на която би завидял и самият Юсеин Болт.
А какво да кажем за голмайсторите Антоан Конте, Мартин Секулич и Уме Емануел… Те вече записаха имената си в историята със златни букви, редом до тези на Омар Косоко, Антонио Вутов, Митко Аргиров, Динко Дерменджиев-Чико, Георги Харалампиев-Ампето и Георги Чакъров – другите футболисти, вкарвали за Ботев в победни финали за Купата. Да, „жълто-черните“ ще живеят още известно време в сладко опиянение от триумфа на Националния стадион и това ще е съвсем заслужено. Но след това бързо трябва да се събудят и да запретнат ръкави, за да станат подобни финали и трофеи нещо обичайно.
В противен случай пак ще влязат във филма „Умирай трудно“ и ще се наложи да оцеляват напук на всичко. Но пък какво толкова – на феновете така успехите им се услаждат повече.
Георги Пехливанов/ „Мач Телеграф“
След провала за Европа: Ето на какви приходи ще разчита Левски за попълване на бюджета!
