Часове преди старта на новия футболен сезон си пожелаваме това да е последното начало на шампионат на място с временен статут. Това с раздаването на лицензи е дълга тема, но искрено желаем на Ботев Пловдив наистина през декември тази година да се върне у дома си на стадиона край Бирената фабрика. Пожелаваме и на Хебър дълги години да се задържи в Първа лига и съвсем скоро да отговаря на изискванията да приема гостите си на собствения стадион в Пазарджик.
Позабравеното регионално дерби днес дава началото на сезон, който очакваме да е по-интересен и което е по-важното – по-гледаем от последния. Да видим дали денят ще си проличи от сутринта и двата тима ще повлекат крак, дали ще зададат тон. Футболната култура на запалянковците у нас изисква първият мач да се гледа задължително. Тези, които подкрепят двата съперника – на стадиона, а останалите по телевизията. Откриващият мач на новия сезон винаги е по-специално събитие. Едно време на стадиона се правеше церемония с издигането на българско знаме на пилона, а в края след награждаването се сваляше за лятната ваканция между двете първенства. Имаше тържествен момент, мажоретки, по уредбата на стадиона звучеше химнът на страната, отговорен фактор от БФС произнасяше реч и пожелаваше пълни стадиони, никакви контузии, честна игра.
Не очакваме Борислав Михайлов да е организирал днес някакво дори и скромно тържество на терена в Коматево, нито пък самият той да удостои мача Ботев Пловдив – Хебър с присъствието си. Най-вероятно съдията ще изведе двата отбора и ще даде първи сигнал като при всеки обикновен мач. И двата тима ще се подкарат.
Боят настана, в Пловдив отново ще е горещо! Да обърнем внимание на конкретиката. Сигурно е, че днес на терена от 22-ма играчи ще преобладават чужденците. Треньорите на двата съперника също не са българи. Относно собствеността – в Ботев също е чужденец, а в Хебър е общината. На нас ни предстои да опознаем обновения тим на канарчетата, акцентът ще е отсъствието на звездата Тодор Неделев, дано по-бързо да се възстанови след онази катастрофа в Грузия и да се върна на терена. Майстори като него липсват на футболната игра. Дългосрочният акцент при Ботев е ясен – задължителен престой в челото на класирането, ново спечелване на европейска квота и следващата международна кампания вече да приемат съперниците си на „Колежа“. Треньорът Валентич, противно на тенденцията в България, изкара доста време начело на Ботев и вече трябва да покаже, че тимът вдига нивото и може да играе по-сериозна роля в първенството. Което означава, че мачове като днешния трябва да бъдат печелени с лекота, а навън да се играе пo-смело и отворено.
При Хебър няма как да говорим за цели. Имаме типичния пример на футбол на ишлеме, което е странно за клуб с богата история, сериозни традиции и голяма фенска маса. Да, това не е точно преместено Царско село, но екзотиката никога не е била чужда в българския спорт изобщо. В крайна сметка важна е оценката на публиката в Пазарджик.
Желю Станков/ „Тема спорт“