-
-
Валери Божинов винаги е бил интересен събеседник за медиите в Италия. Сайтът ilbianconero.com го потърси, за да даде прогноза за днешния двубой между Ювентус и Парма в 20-ия кръг на Серия А. Българският нападател разказа за интересни моменти по време на престоя му при „бианконерите“ и Златната топка, която притежава Павел Недвед за 2003 година.
– Здравей Валери, нека започнем от лятото, когато отиде в Ювентус…
– Бях в България. Щест месеца преди това можех да отида в Интер. Имаше нужда „нерадзурите“ да ме вземат. Панталео Корвино ми се обади, а все още не бяха стартирали преговорите. Той ми каза: „Би ли отишъл в Ювентус? Казах му: „Как не! Веднага“.
– Тогава какво се случи?
– Той ми обясни ситуацията: „Виж, все още не се знае дали отборът ще остане в Серия А или ще бъде изхвърлен в по-долно ниво. Това ще е проблем ли за теб?“ Не ме интересуваше. Аз отивах да играя в най-големия отбор в света. В състава бяха останали Дел Пиеро, Трезеге, Каморанези. Световните шампиони току-що се бяха върнали от Германия. Не може ли Валери Божинов да играе в Серия Б?
– И всъщност така стана. Как вашият Ювентус игра в Серия Б?
– Ювентус имаше играчи, които бяха спечелили много, но единствената им цел продължи да бъде същата – да печелят винаги. Лидерите останаха, за да станат символи, идоли. Да напишат историята. Заплатите, милионите, вече не са от значение. Ставаше въпрос за възможността да нося с чест тази фланелка. Но каква Серия Б, Ювентус си е Ювентус. Това беше тяхната гледна точка. Спомням си за Недвед. Той можеше да отиде навсякъде, но остана. Виждате ли къде е сега? Павел не играе от много години, но хората го боготворят. Той никога не се забравя. Имаше смисъл това, което направиха с тази фланелка, когато отборът бе изваден. Искаха да бъдат символите на Ювентус.
– Вярно ли е, че сте били съквартиранти с Павел Недвед?
– Бях му като син. За мен той беше пример. Винаги ми е давал правилните съвети. Какво да правя, как да се храня. Бяхме заедно в една стая и това беше безценно. Пожелавам на всички млади футболити да имат такова преживяване. Една вечер отидох на вечеря в къщата му и Павел ме накара да вдигна Златната топка. Бях я виждал на живо само, когато Андрей Шевченко я бе вдигнал на „Сан Сиро“. Казах му: „По дяволите, ако тежи…“ А той ми отговори: „Големите играчи получават тежки награди. Помисли колко съм голям…“.
– Ами Ибрахимович?
– Страхотен е. Той си тръгна от Ювентус, защото имаше друг път. Павел често се шегуваше с него: „Ако имах удар като теб, щях да спечеля 20 Златни топки“. Луди моменти. Именно Ибра ми остави фланелката с №9.
– Тогава Ювентус имаше и много силни млади играчи…
– Да, това е вярно. Джовинко и Маркизио тренираха с нас. Със Себастиан се срещнахме и в Парма и видях момче от Примаверата, което правеше страхотни неща. Съжалявам за Клаудио. Той претърпя много контузии. Не заслужаваше да завъши кариерата си по този начин. В крайна сметка трябваше да вземе това решение. Сигурен съм, че той ще успее да направи много неща в света на футбола.
– Когато отиде в Парма, тимът се бе завърнал в Серия А….
– Върнах се в Италия след престоят ми в Манчетър Сити и тежка контузия. Вкарах девет гола и направих много асистенции в първенството. Бяха страхотни емоции. Дадоха ми възможност да се завърна и искам да го направя отново.
– Как ще завърши Ювентус-Парма?
– Играх и в двата отбора, красиви моменти. Може да завърши по всякакъв начин. Нека видим какво ще се случи.
– Все още ли се чувате със старите си колеги?
– Да, чрез социалните мрежи. Но аз съм срамежлив и не искам да ги смущавам. Понякога се чувам с Киелини и Буфон.
– Очаквахте ли футболното дълголетие на Буфон?
– Той прилича на момче. Буфон е джентълмен, има силата и желанието да продължи. Помага много след завръщането си в Ювентус. Тогава си мисля: ако е физически добре, защо трябва да спира? Ако се чувстваш като млад и искаш да продължиш, няма смисъл да спираш. Познавайки Джиджи, той продължава да се шегува и да се смее с всички. Пожелавам му да спечели Шампионската лига, защото го заслужава.
– Готов ли е Кулушевски за Ювентус?
– Той вече е подписал с клуба. Но Ювентус иска да му даде време да се усъвършенства, да повиши нивото. По-добре за него е да остане в Парма, за да получава шанс за игра. Преди това не е тренирал под ръководството на Сари и ще трябва да му се обясняват много неща. А Кулушевски прави всичко = бяга, играе, има техника, притиска съперника си. Има всички качества. Нека обаче да не го сравянаваме с никого.
– Ами нов Божинов?
– Аз все още съм тук. Тренирам и искам да продължа да играя. Българският футбол обаче има нужда от нов Божинов, нов Бербатов, нов Петров. При нас мислят само за печелене, а не да се фокусират върху израстването на отделно момче.
– Какво си пожелаваш в бъдеще?
– Надявам се да съм добре, както и децата ми. Това, което трябва да се случи, ще се случи. Да се върна в Италия? Ако има възможност, добре. Изслушвам всеки проект. Може някой ден да стана треньор, директор. Искам също да помагам на някой отбор като скаут.
