-
-
Валери Божинов напусна Ботев Враца, като изигра последните си минути за тима в мача срещу Етър в петък. Нападателят говори пред Дарик радио и dsport.bg за раздялата си с врачани, амбициите си за бъдещето, както и престоя му в Левски, който му се е отразил тежко, особено, когато е научил, че трябва да напусне през лятото.
Валери, раздели се с Ботев Враца. Договорът ти ли приключи или ти не искаш да останеш повече?
– Не, аз се бях разбрал с треньора още преди няколко дни. Имахме разговор с Тони Здравков на тази тема. Аз му казах какво е моето желание, какви са вижданията ми. Говорихме на дълго и на широко. Разговорът бе приятелски и му обясних, че няма да продължа да играя за Ботев Враца. Благодарих му за откровеността и възможността да работя отново с него. Когато един футболист не е щастлив на мястото, на което е няма смисъл да продължава да се мъчи, тъй като няма да е ефективен и полезен на отбора си. Мисля, че това е най-правилното решение за мен. Пожелавам успех на Ботев. Благодаря на всички, че ме приеха толкова топло и в двата ми престоя в отбора. Радвам се, че имах възможност да съм част от този отбор. Особено през миналата година, когато направихме силен сезон и писахме история с този клуб. Надявам се догодина този отбор да бъде отново в елита.
Твоите виждания и тези на треньора ли се разминаваха? След треньорската смяна стана така, че ти не си щастлив в Ботев Враца?
– Не, не. Няма разминаване между мен и треньора. Аз съм футболист и не мога да имам претенции за това по какъв начин трябва да играе отбора. Това бе така и при Тони Здравков и при предишния треньор Сашо Ангелов. Нямам никакви претенции. Казах на треньора само, че не съм щастлив и не мога повече да дам това, което искат хората от мен. За един футболист е много важно да бъде ентусиазиран, главата му да е чиста, да има настроение, желание. Нямам никакви забележки към треньорското ръководство, напротив – благодарен съм, че имах възможността да работя с него. Нещата между мен и него бяха коректни и откровени. Миналата година дадох всичко, което се изискваше от мен и сега имам нужда от промяна и моето желание да напусна клуба и търся късмета си в друг отбор. Засега нямам никакви оферти, не съм разговарял с представители на други клубове.
Каза, че искаш бъдещето ти да е на друго място, но минава ли ти през главата и отказване от футбола?
– Не. То е много лесно да се откажеш от футбола на 33-34 години. Не е дошъл още момента. Цял живот съм играл футбол и обичам футбола. Не може с лека ръка да се откажа. Най-важното е да съм жив и здрав. Когато един спортист е здрав може да даде още много и на себе си и на отбора си. Със сигурност моментът, в който ще се откажа наближава, но няма да е днес или утре. Желанието ми е да продължа да играя. Първо искам да си почина. Събраха ми се много неща. Напускането ми на Левски бе едно голямо разочарование. Това бе голям удар за мен. Колкото и силен характер да си това са сантиментални неща, които се преживяват тежко. Може би това нещо ме мъчеше до последно. Преди да подпиша с Ботев имах други оферти, които не се случиха. Това също бе голям удар за мен. Моето желание бе още лятото да отида в чужбина, в добър клуб с добри условия. Когато обаче това не се случи се отразява на психиката и не се преодоляват толкова лесно. Обичам Левски и желанието ми бе да остана там, но това не се случи. Фактът, че класирах отбора в Лига Европа, а не останах в тима бе сериозен удар за мен и до ден днешен го преживявам и държа в себе си.
Вчера приключи есенният полусезон. Мислил ли си къде да отидеш на почивка, за да можеш да се заредиш наново?
– Първото нещо, което искам да направя е да си почина добре. Ще отделя време на децата си. Имам нужда да прекарам малко време с тях. Те са най-милото нещо в живота ми и винаги ме зареждат с енергия. Принципно не прекарвам много време с тях, но сега е момента да им отделя достатъчно време. По почивки няма да ходя. Ще си почина тук. Ще започна да тренирам, за да съм във форма за началото на полусезона. Трябва да съм професионалист до последния ден, в който съм футболист. Аз вече не съм на 20 години, за да почивам по един месец, а после да вляза да играя. Трябва да тренирам повече от другите и трябва да съм постоянно готов и винаги да съм в оптимална форма.
Виждаш ли се като Мартин Камбуров що се отнася до футболно дълголетие?
– Не, Мартин е голяма личност и голямо име за българския футбол. Това, което той прави на тези години е невероятно. Той е институция в българския футбол. Свалям му шапка. Пожелавам му да продължава да го прави докато може. Защото на 38-39 години той продължава да надскача самия себе си. Четох му едно интервю, в което намекна за отказване, но не трябва да го прави. Със сигурност годините му тежат, но той е амбициран човек, който не спира да гони целите си. Пожелавам му да продължава да се наслаждава на играта и да вкарва голове.
Може ли да пожелаеш нещо на слушателите на Дарик радио и читателите на dsport.bg?
– Пожелавам им всичко най-хубаво. Да изкарат весели празници. Да има повече усмихнати и повече позитивни хора. Да има по-малко злоба и негативизъм. Трябва да сме обединени, тъй като тогава нещата ще се получат. Дано 2020 да бъде успешна за българския футбол и да се класираме за Европейското първенство.
