-
-
Бившият футболист на Левски Валери Божинов говори за футболната си кариера и получения нов договор с тима на Риека. Българският нападател преподписа контракта си с хърватския тим, въпреки че изигра едва 26 минути с отбора през втория полусезон.
С фланелката на Левски Божинов има 20 мача и 8 гола през 2014 година.
„Имах разговори с ръководството на Риека. Подписахме договор и чакаме клубът да го обяви официално. Благодарен съм на отбора и ръководството. Треньорът изисква добра дисциплина и да се държиш добре в съблекалнята. Аз съм човек, който обича да има добро отношение към футболистите. Обичам да комуникирам със съотборниците си и да помагам на всички футболисти в отбора. Опитвам се да помагам с каквото мога на футболистите на Риека. Аз съм най-възрастният в отбора. Помагам им с опита, който имам и им показвам, че Валери Божинов е голям професионалист“, каза той в студиото на SportalTV.
„Отношението ми спрямо тренировките повлия върху това да подпиша нов договор. Имаше моменти, в които отборът отива на лагер, а аз оставам да тренирам по два пъти. Това доказа, че съм готов психически. Нормално е в отбора да искат човек, който е зрял и няма да прави проблеми. Искат да си професионалист както на терена, така и извън него. Бях отдаден на клуба на 100% и винаги съм давал максимума от себе си. Със сигурност ръководството е искало да види как ще отвърна на всички тези неща – да бъда на скамейката, да не играя, да не пътувам с отбора. От първия до последния ден съм изиграл 26 минути, но влизам в съблекалнята и надъхвам момчетата, поздравявам ги. Не съм се забърквал в скандали. През последните две години доста улегнах и осъзнах някои неща. Първо трябва да бъдеш професионалист и да бъдеш един от всички. Трябва да си пример за всички млади момчета. Заслужих с държание и отношение новия си договор. Реално не трябва да получа нов договор след само 26 минути, но явно съм го заслужил“, продължи нападателят.
„В Китай бях на добро физическо ниво, но футболът е съвсем друг. Запознах се с манталитета на китайците, но осъзнах, че това не е моето място. Когато обичаш футбола и искаш да се развиваш, мястото ти не е там. За мен обаче беше добре да отида и да се запозная с културата им. Не съжалявам за нищо. Като върнеш времето назад, доста неща бих променил. Можеш само да се промениш и да не допускаш същите грешки. Проблемите ми тръгнаха от двете тежки контузии, които получих за една година. Казах си, че трябва да се върна. Не искам да се оправдавам с контузии. Ако можех да се върна назад, не бих искал да бия дузпата в Спортинг и щях да я дам на човека, който трябваше да я изпълни. Това ми костваше доста проблеми и интриги. Оттогава започнах да слизам надолу. Отборът не искаше да се върна и мислеше, че съм проблем за клуба. Когато отидеш в отбор от Серия “Б”, очакванията не са същите. Когато си свикнал да играеш с добри футболисти и на високо ниво, самият ти изпъкваш. Като малък гоних топките в Лече и гледах Буфон, Дел Пиеро. Изведнъж се озовах в един отбор с тях. С Павел Недвед бяхме в една стая и до днес поддържаме добри отношения. Беше голямо предизвикателство. Осъзнах къде съм, но когато си толкова млад, допускаш грешки. Бях на лагер и се говореше, че Златан Ибрахимович отива в Интер. Попитах го дали мога да взема 9-ти номер, а той ми каза, че би ми го дал винаги. За мен беше чест да го гледам как тренира и играе“, каза още бившият футболист на Левски.
„Буфон и Киелини имат 12 години в един отбор, а аз съм сменил доста. По-добре е да бъдеш 12 години в един отбор, но не съжалявам. Както каза Бербатов, не всеки голям футболист, минал през големи отбори, може да бъде треньор. Това е нож с две остриета. Треньорството ме заинтригува. Гледам много треньори как говорят, чета и слушам техни изказвания. Искам да се занимавам с футбол и след кариерата си. Мисля, че един футболист трябва да играе, докато е здрав. Той трябва да поддържа себе си физически. На 32 години изигравам някои ситуации с опита си. Треньорът в Риека ми каза, че изигравам ситуации с ума си. Научил съм много неща от всички треньори, с които съм работил. Имал съм много проблеми с треньори, но съм учил от тях. Имал съм караници и добри отношения. Искам да поздравя Сашо Ангелов, ръководството на Ботев (Враца) и футболистите, защото това е голям успех. Отборът успя да спечели промоция. Не искам да казвам дали помагам на Сашо Ангелов. В добри отношения сме и следя изявите му. Аз съм футболист, който държи да има колектив. Обичам в съблекалнята да има емоции, музика и закачки“, сподели Божинов.
„С Лече изиграх най-силния си сезон. Треньор ми беше Земан и ако бях останал в Лече още 6 месеца, можеше да вкарам още 10 гола. Не мога да кажа кой е най-хубавият гол, който съм вкарвал. Може би, когато вкарах на Интер в мача с Лече. Посветих един гол на Моуриньо, защото имам симпатии към Интер от дете. Много ми харесваше стила на Моуриньо в Интер и си спомням, че играхме срещу Милан с отбора на Парма, а аз вкарах. Посветих гола си на Моуриньо, а след ден той ми звънна по телефона, но аз помислих, че е шега. Когато се чухме, той ми благодари и ми каза да си запиша номера му. Когато отиде в Мадрид, ми пусна СМС със своя номер. В националния отбор на България винаги е имало настроение и колектив. След 31 години един футболист олеква и започва да мисли повече за футбола и националната фланелка. Неприятно е това, което се случва с националния отбор, но да се надяваме, че България ще намери място на следващото голямо първенство. Сбърках, когато реагирах остро срещу Петър Хубчев и решението му да не ме повика в националния отбор. Ако трябва, лично ще му се извиня. Тогава трябваше да му звънна и да му кажа нещата лично, а не през медиите. За мен е важно в националния отбор да има футболисти, които заслужават и са в топ форма. Във футбола има можещи и неможещи. Случайни неща няма и виждам, че има дисциплина. Чувам се с Чочев, Неделев, Манолев, Бодуров. Поддържаме връзка и се уважаваме. Надявам се, че ще ми се даде шанс да играя отново за България. Всичко зависи от мен и от представянето ми в Риека. Със Стоичков сме в добри отношения и се чуваме често. Беше уредил мой трансфер в Барселона, когато играх в Лече. Не исках да предавам Корвино, който ми даде шанса да играя в Серия “А”. Помогнах му за трансфер на Милинкович във Фиорентина. Той е само на 18 години, а вече е титуляр и е повикан в националния отбор на Сърбия за Световното. Имам нюх да откривам дадени футболисти“, каза нападателят.
„Когато Делио Роси стана треньор, бях на 16 години. Играл съм доста пъти срещу него. Той беше треньор на Палермо, Лацио и Аталанта. Говорил съм с някои футболисти от Левски, които ми казаха, че методите му не са доста променени. Преди много време Георги Петков ми каза, че Славия ще победи Левски във финала за Купата. След мача посред нощ ми изпрати снимка с Купа. Знам колко е дал за Левски и как напусна клуба. Най-хубавото нещо, което помня от Левски, е юбилеят. Не бях виждал такова нещо. Целият стадион беше син и на трибуните беше нещо уникално. Поклон пред “синя” България. Един човек, който е фен на Левски и обича отбора, трябва да продължава да го подкрепя. Рано или късно ще пречупим този карък. Гледам всички мачове на Левски от Хърватия. Това, което прави г-н Домусчиев с Лудогорец, е нещо невероятно. Дано всички работят като него. Разликата е голяма, но не е случайно. В отбора играят избрани футболисти, треньорът също е добър. Организацията е на високо ниво. Манталитетът на футболистите, които играят в Лудогорец и ЦСКА, направи разликата през този сезон. Когато се привличат качествени футболисти, нивото се вдига. За съжаление обаче, виждам, че все повече чужденци играят в българските отбори. Стивън Петков не бе оценен в Левски. Боби и Ради Цоневи също не са оценени. На Вутов му е тежко да играе на “Герена”. Може би тези млади момчета прегарят, когато играят в Левски“, каза още бившият играч на Ювентус.
