-
-
Бившият бранител на ЦСКА Александър Бранеков отчете, че ЦСКА-София има силите да елиминират Базел и да влезе в групите на ЛК. Пред „Мач Телеграф“ той си припомни и двете загуби от „синьо-червените“, в които игра през есента на 2009-а в група Е на Лига Европа.
„ЦCKA има доста голям шанс да отстрани Базел. Този отбор на швейцарците няма нищо общо с онзи от 2009-а – тогава Александър Фрай беше капитан на състава и на националния тим, Ян Зомер още пази на Мьонхенгладбах. Но пък и нашият тим беше на по-високо ниво от сегашния ЦСКА“, започна Бранеков и анализира противника.
„Онзи ден Базел загуби от Лугано и е видно, че не се представя добре в първенството, едва осми са. Съперникът не разполага с чак толкова класни играчи, но явно концентрацията им сега е повече към Европа, защото очакват финансови постъпления. Дано ЦСКА се възползва от шанса си и от моментното състояние на Базел и да ги отстрани“, допълни Бранеков, който понастоящем е треньор на деца в Академия Левски-Спартак.
„Фаворит в двубоя няма, мачът е напълно отворен. Може Базел да имат по-голямо самочувствие, но с добра отборна игра и тактическа дисциплина успехът може да е за нас. Вижда се, че Илич иска от отбора да играе с топката, има смисленост в атаките, но лично за мен футболистите не разполагат с качествата за този стил. Най-силно впечатление ми правят Иван Турицов и Станислав Шопов, който се нагърбва постоянно, връща се и участва във всяка атака. Той показва самочувствие и за мен е най-добрият в отбора от началото на сезона. На останалите млади момчета просто им трябва повече време, за да свикнат.“
Бранков влиза като резерва срещу Базел на почивката при 0:2 на „Васил Левски“, а при 1:3 на „Санкт Якоб Парк“ играе 90 минути, като и в двата двубоя по два гола реализира настоящият треньор на „рот-блау“ Алекс Фрай. „Помня най-вече втората среща в Швейцария – цял мач играх срещу Александър Фрай, имахме сума ти единоборства и сблъсъци. И онова, което един вид ми погали егото, бе след края, когато той ми каза на английски „Може ли да си сменим фланелките?“. Не можех да повярвам – все пак го бях гледал постоянно по телевизията. До ден-днешен си я пазя в нас“, завърши Сашо Бранеков.
