-
-
Рафаел Верон Рафаел е роден на 23 август 1998 година. Юноша на бразилския гранд Сао Пауло. Кариерата му преминава през различни отбори като Итуано, Калдензе и италиянския Унипомеция. Ето какво сподели той в интервю за клубния сайт:
– Здравей Рафаел, Как си?
– Здравейте, добре съм, чувствам се страхотно!
– Как мина контузията ти? Не игра в последните няколко мача за своя тим. Завърна се в събота в дербито срещу Загорец Нова Загора, спечелено с 3:1.
– Бях си навехнах глезена, но сега съм добре и съм готов да помогна на отбора.
– Разкажи ни за живота си, кариерата си. Как се озова в Крумовград?
– В професионалния футбол играя от 2017 г., защитавах цветовете на италиански отбор, а след това на още два тима в Бразилия. Футболът винаги е бил моята амбиция от малък и това е нещото, което обичам да правя. Получих офертата от Крумовград през декември и не се замислих да приема, защото ми хареса това предизвикателство.
– Кой е любимият ти футболен отбор? А футболист?
– Любимият ми отбор е Коринтианс от Бразилия, защото има многобройни фенове. Моите идоли са Кака и Зе Роберто – изключителни професионалисти и пример за подражание, както на терена, така и извън него
– Кой футболист от Крумовград харесваш?
– Имаме много талантливи и добри футболисти, но ако трябва да посочвам Цветомир Радев и Джунейт Яшар, тъй като играят по-близо до лявата зона и ми помагат много.
– А сега, когато си в България, гледаш ли български футбол? Имаш ли любим отбор или футболист?
– Следя Ботев Пловдив, но не мога да гледам много, защото когато съм вкъщи обичам да се “изключвам” от футбола и да уча или да чета книги.
– Избра номер 15, какво стои зад числото? Винаги ли избираш този номер?
– Честно казано, това беше единственият свободен номер. Ако можех, щях да избера 3 или 6, но са заети.
– Как се подготвяш преди мач? Имаш ли някакъв ритуал?
– Обичам да чета нещо, което ме вдъхновява и ме кара да не мисля много за играта. Преди първоначалния съдийски сигнал се моля на Бог, и се опитвам да се концентрирам, колкото се може по-добре и да мисля само за играта.
– Знаеш ли вече някои български думи? Кое е най-трудното в нашия език?
– Уча се, научих малко, само най-често срещаните думи, които трябва да кажа. Най-трудна със сигурност е азбуката, четенето е наистина смущаващо, но с времето ще продължавам да уча.
– Кое е нещото, което те вдъхновява в твоя живот?
– Моето семейство, което винаги е било до мен, особено баща ми и майка ми.
– Кой мач от сезона очакваш с голямо нетърпение? Какво мислиш за следващата битка?
– Мисля, че всички мачове са от съществено значение за спечелването на шампионата. Затова винаги се опитвам да мисля за следващия двубой. Няма да е лесно, но ние сме се подготвили достатъчно добре и искаме 3-те точки във всеки един двубой, каквато е и целта.
– Какъв друг спорт би избрал, ако не е футбола?
– По време на пандемията през 2020 г. започнах да карам колело, за да поддържам форма и все още го правя през почивните дни.
– Твоята мечта в спорта?
– Най-голямата ми мечта е да помогна на семейството си, затова винаги казвам, че излизам на терена заради тях.
– Kакви са амбициите ти с Крумовград?
– Първата и най-голяма цел със сигурност, както на мен, така и на ръководството е да спечелим шампионата, за да влезем във Втора лига през следващия сезон. След това ще мислим за другите цели.
– По какво се различава нашата Трета лига от другите лиги, в които сте играл?
– Това, което виждам тук е, че отборите са равностойни и всеки може да победи всеки, и ако не си достатъчно концентриран, може да си изпатиш. Мисля, че нашият отбор е малко по-техничен и по-добър в сравнение с останалите, и това прави разликата. В Бразилия отборите бяха по-балансирани, но тук е малко по-различно.
– Благодарим ти, Рафаел – пожелаваме успех на теб и на отбора, ще държим връзка!
– Благодаря, успех и на вашия екип!
