Волейболистът Иван Станев обяви края на своята успешна кариера, продължила 24 години. В нея разпределителят постигна множество успехи както в България, така и в чужбина.
Той е ставал шампион на страната, както и носител на купата. Станев е триумфирал и на Световното първенство за военни в Онтарио с ЦСКА, като с националния отбор той има бронзов медал от Световната купа в Япония през 2007 г.
„Това беше от едната страна на линията, оттук нататък си пожелавам да съм от другата страна на линията. Натам съм се насочил, не съжалявам, като виждам от вчера до днес колко много хора ме поздравяват. Тези 24 години са си стрували да давам добрия пример“, каза Станев в ексклузивно интервю пред Дарик радио.
„Вечерта преди мача си спомних за мен като 15-годишен юноша на Нефтохимик, когато треньорът се обърна към мен в мач срещу Ладимекс Перник и ми каза „Влизаш“. В тези 24 часа изживях всички тези 24 години“, припомни си Станев за първите си стъпки в мъжкия волейбол.
Той разказа и за спечеленото първо място на Световното първенство за военни през 2007 г.: „Страхотно изживяване. Тогава събрахме отбор от състезатели на Нефтохимик и ЦСКА. Станахме световни шампиони, пък било и за военни. Едно наистина страхотно изживяване. Следващата година казармата стана платена и се получи съвпадение“.
„Всичко ми е в съзнанието, всичко ми е пред очите. Всеки един момент си спомням. Доста години са оттогава, но тези моменти не се забравят, човек ги носи в себе си. Не трябва да летиш в облаците след всеки успех, а да го приемаш по-скромно, да работиш и да се готвиш за следващия. Аз го постигнах това и именно това ме е крепяло. В последните 23 години бях здрав, а в последната година претърпях 2 операции и явно тялото ми ми каза, че е време да спра“, каза още той за спомените си от кариерата.
„Да, доста завръщания, опит в политиката, аз и в момента съм общински съветник в Бургас. Това беше в подготвителната част. Доста перипетии, но успявах винаги да се върна. Усетих, че момента наближава и според мен, това е правилното решение“, допълни той за момента, в който е усетил, че трябва да спре.
„Точно така, ще остана помощник-треньор в Нефтохимик. През всички тези години съм опитвал да съм добрият пример. Може би съм един от малкото волейболисти, които като се върнат в градовете, в които са играли, се срещат с треньори, президенти и собственици. Там където си ял бял хляб, не се пипа, защото колелото се върти и не се знае къде ще се озовеш. Това опитах да предам на младите и се надявам с опита, който натрупах, да работя за децата на България“, завърши Иван Станев.